Решение № 140 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2013 г.

Решение № 140 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на М. И. И. от [населено място] с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 438 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, I г. о., с което са отхвърлени предявените от молителката срещу Г. И. А., Л. И. Й., В. К. Д. /заместена от правоприемниците си Г. И. А. и Л. И. Й./ и Областния управител на Област С. искове за установяване, че е собственик на */* ид. ч. от УПИ * от кв. * по плана на С., м. "Г. -зона Г-*, част *", находящ се на [улица] за прогласяване нищожността на сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г. договори, а именно: 1/договор от 15.12.2000 г. с анекс към него от 06.03.2011 г. 2/договор от 22.02.2001 г. и 3/договор от 15.12.2000 г. с анекс от 06.03.2001 г., с които Областният управител на Област С. продава на В. К. Д. * ид. ч. от *% ид. ч. и на Г. И. А. и Л. И. Й. по 1/6 ид. ч. от *% ид. ч. от гореописания имот. Като основание за отмяна молителката сочи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, а именно: влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 14859/2000 г. на СРС, 48 състав, с което е обявен за нищожен договор от 01.01.1967 г. за продажба на държавен недвижим имот, с който В. К. Д. и И. Б. Й. купуват партерния етаж с мазе и *% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху процесния поземлен имот - УПИ * от кв. * по плана на [населено място]. Решението е постановено без участието на молителката, но приетата с него нищожност на договора от 01.01.1967 г. има значение за решаващия извод на съда в атакуваното решение, че към момента на влизане в сила ЗВСОНИ имотът не е заварен като държавна собственост и поради това не може да е обект на реституция. Насрещните страни Г. И. А. и Л. И. Й. намират молбата за неоснователна. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът Областен управител на Област С. не взема становище по молбата. С определение № 65 от 25.02.2013 г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на II г. о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от молителката искове срещу Г. И. А., Л. И. Й., В. К. Д. /заместена от правоприемниците си Г. И. А. и Л. И. Й./ и Областния управител на Област С. за установяване, че е собственик на */* ид. ч. от УПИ * от кв. * по плана на С., м. "Г. -зона Г-*, част *", находящ се на [улица] за прогласяване нищожността на сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г. договори, а именно: 1/договор от 15.12.2000 г. с анекс към него от 06.03.2011г, 2/договор от 22.02.2001 г. и 3/договор от 15.12.2000 г. с анекс от 06.03.2001 г., с които Областният управител на Област С. продава на В. К. Д. * ид. ч. от *% ид. ч. и на Г. И. А. и Л. И. Й. по * ид. ч. от *% ид. ч. от гореописания имот. С необжалваната част на въззивното решение, атакувано пред ВКС, е отхвърлен иска на М. И. за собственост на други */* ид. ч. от имота, тъй като претенцията й е била общо за 60/100 ид. ч. За да отхвърли иска съдът е приел, че не може да се възстанови по ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС, заедно с обект в етажна собственост, който впоследствие е продаден от държавата на трето лице - един от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Приел е, че извършеното от областния управител разпореждане с идеална част от земята в полза на притежателя на обект в етажната собственост, извършено по реда на § 27, ал. 2 ПЗР З. и § 2, ал. 1 ПЗР ПМС № 235/19.09.1996 г. (отм.), не е в нарушение на забраната за разпореждане, въведена с решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г., с което се спира разпореждането с одържавени по ЗОЕГПНС имоти, представляващи държавно и общинско имущество. Молителката се позовава на ново писмено доказателство - решение от 16.07.2011 г. по гр. д. № 14859/2000 г. на Софийски районен съд, 48 състав, заверено като влязло в сила на 15.05.2008 г. С това решение е обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД по иск на [фирма] против В. К. Д., Л. И. Й. и Г. И. А. договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.01.1967 г. сключен между ИК на СГНС, И. Б. Й. и В. К. Д. за продажба на апартамент с площ * кв. м. в партера на сградата на [улица] [населено място], заедно с * % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място. Искът по чл. 26 ЗЗД е предявен като инцидентен установителен иск в рамките на производство по иск на В. К. Д., Л. И. Й. и Г. И. А. против М. Н. В., С. К. В. и [фирма] за установяване собствеността /спрямо първите двама/ и предаване владението /спрямо третия ответник/ върху * ид. ч. от таванско помещение в същата сграда, който иск с решението е отхвърлен. От страна на ответниците е представена исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 14859/2000 г. на Софийски районен съд и всички постановени съдебни решения по този спор. Видно, че с решение от 22.01.2004 г. по гр. д. № 19/2002 г. на Софийски градски съд, II-в отд., първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено в частта по предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД. Съгласно извършеното отбелязване върху решението то е влязло в сила в тази част на 25.02.2004 г. С решение № 1875/05 от 27.09.2005 г. по гр. д. № 1316/2004 г. на IV г. о. на ВКС е отменено решението на СГС по установителния иск и иска за собственост и делото е върнато за ново разглеждане. С новото въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 17.11.2006 г. по гр. д. № 2691/2006 г. на II-а отд., е оставено в сила решението на Софийски районен съд. С решение № 443 от 13.05.2008 г. по гр. д. № 2667/2007 г. на IIг. о. на ВКС е оставено в сила второто въззивно решение. Следователно, при проследяване на постановените съдебни актове е видно, че решението по гр. д. № 14859/2000 г. на Софийски районен съд, 48 състав не е влязло в сила по предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД - производството в тази част е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Направеното отбелязване върху приложения по делото екземпляр от решението, че е влязло в сила изцяло, е невярно. При това положение не се установява съществуването на соченото от молителката ново писмено доказателство - съдебно решение за прогласяване нищожност на договора, с който ответниците са придобили жилището си в сградата. Отделно, очевидно е, че не съществува връзка между настоящия съдебен спор, който е за собственост върху идеална част от поземления имот и този по гр. д. № 14959/2000 г. на СРС, който е за собственост върху идеална част от таванско помещение в построената в поземления имот сграда. Въз основа на горното, при липса на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход ответниците по молбата Г. И. А. и Л. И. Й. имат право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.