Решение № 517 от 17.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Русинов, [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв.Влайков, против Решение 2433 от 13.04.2022г., постановено по адм. дело 12793/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22220320008340-091-001/04.08.2021г., на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с Решение 1598/15.10.2021г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Твърди се, че се установява идентичност между мотивите на директора на дирекция ОДОП и тези в решението на съда. Поддържа, че липсва укриване на данни. Сочи, че липсват доказателства за наличие на отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК. Излагат се подробни съображения в касационната жалба. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният РА. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакалова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред състава на Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р-22220320008340-091-001/04.08.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1598/15.10.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, с който на основание чл.19 от ДОПК на жалбоподателя е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Моко транс ЕООД в размер на 147 347,24 лв. Начислени са и лихви за забава в размер на 84 413,70 лв. Установена била следната фактическа обстановка: В хода на ревизията за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК е установено и не е предмет на спор, че ревизираното лице е бил едноличен собственик на капитала и управител на Моко транс ЕООД през ревизираните периоди. Посочено е, че Моко транс ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК и за ревизираните периоди има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Д. Русинов за периодите от 03.11.2010 г. до 26.01.2017 г. (включително ревизираните данъчни периоди) е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. От 26.01.2017 г. дружествените дялове са прехвърлени на А. Ангелова. За периодите в обхвата на настоящата ревизия, Моко транс ЕООД е подавало в законоустановените срокове декларации по ЗКПО, декларации обр. 1 и обр. 6 за ДДФЛ, за ДОО, за УПФ и за ЗО. Декларираните публични задължения, както и тези, установени с РА Р-22221316009545-091-001/28.09.2017 г. не са платени. Дружеството има непогасени задължения за КД, ДДС, данък върху доходите от трудови правоотношения и осигурителни вноски за ДОО, УПФ, ППФ и ЗО. Съгласно установеното в РА Р-22221316009545-091-001/28.09.2017 г., през 2016 г. от Моко транс ЕООД са извършени продажби на 14 МПС - товарни автомобили, ремаркета и леки автомобили. В хода на ревизията, с Акт за възлагане на експертиза Р-22221316009545-01-001/06.07.2017 г. е възложена експертиза за установяване на пазарната им стойност към датата на продажбата. В изготвената експертна оценка са определени пазарни цени на продадените 14 броя МПС. От органите по приходите е посочено, че чрез извършване на разпоредителните сделки за продажба на МПС, Д. Русинов, в качеството на управител на Моко транс ЕООД е отчуждил имущество, което е могло да послужи за удовлетворяване на публичните задължения на дружеството. Ангажирана е отговорност на Д. Русинов, в качеството на управител на Моко транс ЕООД за цитираните по-горе задължения на дружеството и периоди в общ размер на 147 347,24 лв. Начислени са и лихви за забава в размер на 84 413,70 лв. Задълженията на дружеството произтичат от подадени декларации за данъци и осигурителни вноски (за ДДФЛ, ДОО, ЗО, ППФ и УПФ) и от влязъл в сила РА Р-22221316009545-091-001/28.09.2017г., с който на Моко транс ЕООД са установени задължения за ДДС и КД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 от ДОПК. Съдът е приел, че през ревизирания период Д. Русинов е бил едноличен собственик и управител на Моко транс ЕООД, а последното има непогасени публични вземания, произтичащи от декларирани, но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски и задължения по ЗДДС по РА. Според съда жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството, недобросъвестно е отчуждил имущество на задълженото юридическо лице на цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски. Съдът е стигнал до извод, че Моко транс ЕООД има образувано на 02.06.2015 г. изпълнително дело с 22150040487/2015 г. Дългът на дружеството е класифициран като трудно събираем. От проученото имуществено състояние на длъжника е установено, че дружеството не притежава имущество, в т.ч. и авоари по банкови сметки, активи за покриване на дълга и е неустановено местонахождението им. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Решението е неправилно. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на първостепенния съд, които оплаквания следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция приема следното: Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е определил елементите на фактическия състав на чл. 19, ал.2 от ДОПК, а именно: 1. субект на отговорността е орган на управление или управител на задълженото лице; 2. установено е наличието на извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или е извършено отчуждаване на имущество безвъзмездно или по цени, значително по- ниски от пазарните; 3. трябва да е налице е причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 4. следва да е налице и обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Не е спорно, че РЛ е материално правно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Моко транс ЕООД в ревизирания период. Правилно е приета за доказана невъзможността да се съберат коментираните публични вземания от длъжника Моко транс ЕООД. По отношение на третия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, че трябва да е налице е причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, неправилно съдът е приел, че е на лице. Такива конкретни мотиви липсват и в РД, в РА и в Решението на ответника, като единствено е споменато, че пряката причинна връзка е налице. Не се установява ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на Моко транс ЕООД през ревизираните периоди и как действията конкретно на Русинов са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. В случая, липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка между действията от страна на Русинов и невъзможността да се съберат процесните вземания. Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК. Или изводите на органите по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, са незаконосъобразни, както правилно се поддържа от касатора. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви. Не до тези изводи е достигнал в оспореното решение съставът на АССГ, поради което и същото като неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3, предл. първо и трето от АПК, следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, като се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени РА в потвърдената му с решението на ответника част. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от Русинов, в рамките на касационното производство. Същите се установиха в размер на 1700 лева общо внесена ДТ по сметка на ВАС, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,