Решение № 8259 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2014 г.

Решение № 8259 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителни институт, гр. Пловдив, против решение № 249 от 24.01.2014 г. по адм. дело № 1884 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 188/03.06.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № К-16550#2 от 22.04.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Соня Петрова Павлова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 188 от 03.06.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К-16550#2/22.04.2013 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което Соня Петрова Павлова от гр. Пловдив е задължена на основание чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО да възстанови полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 493.32 лв. за периода 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. и лихви в размер на 34.53 лв. (общо 527.85 лв.). Решението на Административен съд - Пловдив, с което оспорените актове са отменени, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 46, ал. 3 от КСО. Съдът необосновано е приел, че не е налице никое от материалноправните основания по чл. 46, ал. 1 - 3 от КСО, при които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност. Изводите на съда не се основават на извършена преценка на събраните по делото писмени доказателства, чиято доказателствена стойност е пренебрегната в полза на събраните гласни доказателства. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В разглеждания случай е установено, че за периода на временната неработоспособност 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. осигуреното лице е получило възнаграждение за упражнявана трудова дейност по допълнителен трудов договор с АСИП МЦ "Свети Врач" АД, гр. Пловдив. Името му фигурира във фиша за заплати и в отчетния график за явяване/неявяване на работа за месец септември 2012 г. Съгласно подадената от осигурителя информация за Регистъра на осигурените лица на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО лицето е отработило всички работни дни и му е изплатено възнаграждение в размер на 144 лв. В административната преписка е приложен подписаният фиш за заплата, съставеният от осигурителя график за явяване на работа и справка "Данни от Регистър на осигурените лица" (заверени фотокопия). Няма данни за подадена коригираща информация. Анализът на събраните доказателства води до извод, че през периода 17.09.2012 г. - 01.10.2012 г. ответницата по касация е упражнявала трудова дейност, за която е получила трудово възнаграждение и е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. В нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигуреното лице не е бил издаден втори екземпляр на болничния лист за представяне пред втория работодател. Доказателствената стойност на надлежно изготвените и събрани документи, удостоверяващи правнорелевантните факти, не е разколебана от показанията на разпитаните свидетели. Показанията на св. Калайджиев - управител на лечебното заведение - че е сигурен, че лицето не е било на работа, влиза в противоречие със съставената форма за отчитане явяването на работа при положение, че същият свидетел твърди, че той подписва "кой е там и кой го няма". Свидетелката Анева - невролог и колежка - е съобщила, че "не е засичала" лицето в сградата на болницата. С показанията на св. Начева - счетоводител - са потвърдени документираните обстоятелства относно изплащането на трудово възнаграждение и воденето на отчетността. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Оспорените актове, с които осигуреното лице е задължено да възстанови сумите на осигурителното плащане, са издадени в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 46, ал. 3 от КСО. Като ги е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на ТП на НОИ - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 300.00 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,