Решение № 1950 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2017 г.

Решение № 1950 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ против решение № 658/19.04.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 3056/2015 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03-1305427-091-001/24.06.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В., потвърден с решение № 433/11.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, и на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 293.76 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 150.80 лв. Ответникът по касационната жалба - "С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "Ц. Г." №... - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03-1305427-091-001/24.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 433/11.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "С." ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 13 305.90 лв. и лихва - 4 873.76 лв., начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към румънското дружество "Broend" SRL, RO26434623 по три фактури - № 422/06.10.2011 г., 424/17.10.2011 г. и 428/21.11.2011 г. с предмет стоки "обзавеждане и електрически уреди". Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Варненския административен съд като валидно и допустимо. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е процесуално допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в изискуемата форма, както и че са спазени административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. Точно е установил фактите по делото и е извел обосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на РА, съответни на приложимите законови разпоредби. Основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с това доказват ли представените от жалбоподателя документи транспортирането на стоките по процесните фактури от територията на страната до територията на друга държава членка, за да се приеме, че са осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка според чл. 53, ал. 1. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки, са определени в чл. 45 от ППЗДДС в приложимата му редакция /ДВ бр. 10/2011 г./. Безспорно е притежаването от жалбоподателя на документ за доставката по т. 1, б. "а" фактура, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, в която той е регистриран за целите на ДДС. К. беше посочено, спорът между страните е за наличието на документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, по т. 2, б. "а" - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Правилно е приел първостепенният съд, че представените от ревизираното дружество международни товарителници /CMR/ доказват спорния факт. За транспортирането на стоките по първите две фактури от м. октомври 2011 г. е представено CMR от 20.10.2011 г. с изпращач "С." ЕООД, получател "Broend" SRL, гр. Г., Румъния, превозвач "Broend" SRL с автомобил IVEKO с рег. № GL 08 DKA и шофьор I. V.. За транспортирането на стоките по третата фактура от м. ноември 2011 г. е представено CMR от 21.11.2011 г. с изпращач "С." ЕООД, получател "Broend" SRL, гр. Г., Румъния, превозвач "R. S." SRL с автомобил F. D. рег. № B 64 FKF. Двете товарителници съдържат подписи и печати на дружествата - изпращач, превозвач и получател. Според договора между "С." ЕООД и "Broend" SRL от 1.11.2010 г. разходите по транспортирането са за сметка на купувача, собствеността и рискът преминават върху купувача в момента на фактическото предаване на стоката в склада на продавача. Чрез заключението на вещото лице Бъчваров, прието по делото без оспорване, по категоричен начин се установява, че подписите за получател в оспорените документи - фактура № 428/21.11.2011 г., спецификация към нея, приемо-предавателен протокол, товарителница и потвърдителните писма съответно от 24.10.2011 г. и 22.11.2011 г. са положени от Й. В., за който е доказано, че е управител и представляващ румънското дружество "Broend" SRL чрез представените документи на л. 184 - л. 187 от делото в оригинал и в превод на български език. Й. В. е разпитан като свидетел и е потвърдил, че лично е превозил стоките по първите две фактури с товарен автомобил Ивеко - 7.5, т., както и че този автомобил е бил собственост на друга фирма - "Скали", с която съвместно са осъществявали транспортна дейност, а "Broend" SRL го е ползвало по силата на сключен договор за наем. Според дадените показания стоката по третата фактура е превозена от друг превозвач - "Румикс стил" с микробус. С. е обяснил, че след кореспонденция с продавача и потвърждение от негова страна, че има готовност да извърши доставките, е пристигал в България, за да огледа стоките и да ги приеме, след което е извършвал заплащането им като внасял сумите по банковата сметка на "С." ЕООД в ДСК. Подробно описва къде точно се намира банковият клон. Показанията му се потвърждават от представените по делото платежни документи, както и от установеното от самите ревизиращи органи в хода на ревизията по реда на административното сътрудничество с Р. Р. и получения отговор от румънската администрация, че SCALI SRL е придобило превозно средство Ивеко с рег. № GL 08DKA и го е отдало под наем на "Broend" SRL. По делото е представен и договор за лизинг от 27.04.2007 г., сключен между Motoractive IFN SA в качеството му на лизингодател и R. S." SRL в качеството му на лизингополучател на автомобил Ф. Д. Ф.. С оглед така установените факти недоказани са твърденията на ответника по делото за неистинност на представените международни товарителници, поради това, че в кл. 24 не са посочени имената на лицето, положило подпис от името на румънското дружество - получател, и не е вписано място на получаването. Съдебно-графологичната експетиза и свидетелските показания на свидетеля Й. В. установяват, че подписите са на управителя и представляващ "Broend" SRL, а непосочването на мястото на получаване на стоките в Румъния не е обосновава извод за неистинност на тези документи при доказана автентичност и при положение, че е доказано предаването на стоките в склад на българското дружеството при условията на доставка EXWORKS. Писменото потвърждение е предвидено като алтернативен документ в текста на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и липсата на някои от реквизитите в представените такива не е основание за непризнаване на ВОД. Констатациите на ревизиращия екип, че товарното пространство в автомобил IVECO ML 75 E14 2000 не е достатъчно, за да се извърши транспорт на описаните в спецификациите към първите две фактури стоки, са опровергани в съдебното производство от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Установено е чрез писмото от Агенция "Митници" преминаването на автомобил с рег. № В 64 FKF през ГКПП Д. на 21.11.2011 г. Липсата на данни за преминаване /влизане и излизане/ на другия автомобил на посочените в товарителницата дати е обяснено в писмата на ОД на МВР - Д., Р. и С. с това, че след 1.01.2007 г. проверките на ГКПП се извършват по метода "преценка на риска", поради което не са налице данни за всички преминали автомобили. Поради така изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на касатора за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като в хода на ревизионното производство ревизираното дружество е представило документите по чл. 45 ППЗДДС, а точните данни за регистрационния номер на единия от автомобилите са представени при административното оспорване на РА. С оглед изхода на спора неоснователно е и искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение