Решение № 7869 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2011 г.
ВАСIII отделение06.06.2011 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 4361 от 22.12.2010 г. по адм. д. № 2230/2009 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7869 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано срещу решение № 4361 от 22.12.2010 г. по адм. д. № 2230/2009 г. на Административен съд София - град по три броя касационни жалби:
- На Рени Спасова Ненчева с доводи, че в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-70-2/10.04.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и продоволствието относно размера на обезщетението на наследниците на Спас Нанев Митев е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде признато частично право на обезщетение в размер на сумата 11758 лева;
- На Невянка Спасова Димова срещу същото решение, в същата му част, като неправилно по същите съображения, с молба да бъде признато изцяло право на обезщетяване на наследниците на Спас Нанев Митев и
- На Министъра на земеделието и храните срещу същото решение в частта, в която е изменена заповед № РД-70-2/10.04.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и продоволствието относно размера на обезщетението на наследниците на Колю Нанев Митев, като същото е увеличено, както следва: за Димитрина Петкова Нанева от 10723 лева на 13740 лева, за Лиляна Димитрова Нанева от 5361 лева на 6871 лева и за Клара Нанева Колева от 5361 лева на 6871 лева, в която част счита, че е недопустимо и неправилно, поради което следва да бъде обезсилено или отменено.
Ответникът "Агромел БГ" АД гр. София и ответниците физически лица не изразяват становище по касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и решението, като валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, а по същество неоснователни.
Правото на обезщетяване с компенсаторни записи на наследниците на Колю Нанев Митев и Спас Нанев Митев е признато с влязла в сила заповед № РД-70-46 от 5.06.2003 г. на министъра на земеделието и горите. Процесната заповед № РД-70-2/10.04.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и продоволствието е издадена във втората фаза на производството по ЗОСОИ. С нея е утвърдена извършената експертна оценка и е определен размерът на дължимото обезщетение. По тази причина правилно е прието, че е недопустимо разглеждането на всички доводи, касаещи първата фаза на производството по ЗОСОИ.
Във връзка с предмета на спора, са събрани относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. В изпълнение разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима с оглед на чл. 144 от АПК, съдът е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза заедно с другите доказателства по делото и е направил обосновани и законосъобразни изводи.
Така правилно е приел, че обезщетението на наследниците на Колю Нанев Митев следва да бъде увеличено до размера, определен от вещото лице при съобразяване на размера на средната месечна работна заплата за тримесечието, предхождащо изготвянето на експертизата, възлизащ на сумата 640 лева, съобразно приложените декларации по чл. 5 от Наредба № 9/1998 г. за полагащите им се квоти.
Правилно е приел и това, че обезщетението на наследниците на Спас Нанев Митев е законосъобразно определено, но е недължимо, тъй като видно от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, което като неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло, наличието на задължение към БНБ на този наследодател превишава размера на полагащото се обезщетение на наследниците му.
По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила.
Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,