Решение № 667 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2016 г.
ВАСIII отделение17.01.2018 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 91 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 84/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Я. И ВРЪЩА ДЕЛОТО на друг състав на Административен съд- Я. за преценка наличието на правен интерес от обжалване, евентуално - за ново произнасяне по същество при изпълнение указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 667 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Я. срещу решение № 91 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 84/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Я.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - кметът на община Я. - не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, Ж. Х. Ж. от гр. Я., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. С. Т. е постъпила молба, представляваща становище по съществото на касационната жалба, с развити в нея доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, съответно - за недопустимост, а евентуално - за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Я. е отменил Заповед № 00104-00015 от 07.04.2016 г. на Кмета на О. Я., в частта, с която е определена оценката за изкупуване на 167/543 идеални части от ПИ с идентификатор 87374.542.145 по КК на гр. Я., съставляващ УПИ VII 145 в кв. 99 по регулационния план на гр. Я., ведно със сграда с идентификатор 87374.542.145.1 (осемдесет и седем хиляди триста седемдесет и четири точка петстотин четиридесет и две точка сто четиридесет и пет точка едно) със ЗП 133 (сто тридесет и три) кв. м по документ за собственост (АОС 1935), а по скица от СГКК Я. с площ от 135 (сто тридесет и пет) кв. м, представляваща полумасивен навес с оградни стени за сумата от 39 000 (тридесет и девет хиляди лева без ДДС), равна на 46 800 (четиридесет и шест хиляди и осемстотин лева с ДДС). За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, макар издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Ж. Ж. Административният съд е приел, че оспорената заповед по чл. 36, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) има характер на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. С. Т. решение № 5 от 10.12.2008 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд на оспорване по съдебен ред подлежат всички решения на общинските съвети, включително и тези по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Съдът е приел, че това тълкувателно решение е приложимо и по отношение заповедта на кмета на общината, издадена на основание решението на О.-Я., прието по реда на чл. 36 във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗОС, още повече, че в същата заповед решението на общинския съвет дори не е цитирано. Административен съд - Я., позовавайки се на събраните по делото доказателства, е заключил, че от фактическа страна по делото не се установява по безспорен начин Ж. Ж. да е бил надлежно уведомен за постановяване на решението на Общински съвет- Я. по т. 8 от дневния ред на заседанието от 18.03.2016 г. Съдът е приел, че това решение, въпреки че по своето съдържание съставлява индивидуален административен акт с адресат -жалбоподателя с посочен в решението на ОбС негов адрес, не е връчено на Ж. по реда на ГПК. Протокол № 6 от заседанието на О.-Я., проведено на 18.03.2016 г., е бил обявен на таблото на Общински съвет- Я. на 21.03.2016 г., но според административния съд решението на общинския съвет по чл. 36, ал. 1 от ЗОС не е влязло в сила по отношение на Ж. на 05.04.2016 г., както твърди кметът на община - Я., тъй като подобно обявяване на таблото не е достатъчно- необходимо е връчване на индивидуалния административен акт на адресата му по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК. Н. Ж. е връчена единствено оспорената заповед. Тъй като адресатът на заповедта не е бил съгласен с определената оценка, а същата е приета от друг административен орган - общинският съвет, съдът е заключил, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено и той е бил лишен от възможността да оспори определената оценка. Крайният извод на съда е, че административният орган не е изследвал в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до постановяване на оспорената заповед при съществени нарушения на административно-производствените правила, накърнили правото на защита на жалбоподателя. Предвид вмененото на касационната инстанция задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК за служебно произнасяне по допустимостта на съдебното решение, ВАС, трето отделение намира обжалваното съдебно решение за недопустимо по следните съображения: Предвид събраните по делото доказателства, безспорно установено по делото е, че Ж. Ж. е имал правен интерес да обжалва процесната заповед на кмета на Община - Я. към момента на предявяване на жалбата и образуване на съдебното производство пред АС-Я.. Основания за този извод са следните факти: Решението на Общински съвет - Я. по т. 8 от заседанието, проведено на 18.03.2016 г., не е било съобщено на адресата Ж. по реда на ГПК, както повелява специалната по отношение на чл. 22 от ЗМСМА разпоредба на чл. 36, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 36 от ЗОС във вр. с чл. 8, ал. 11 от ЗОС и ТР № 5 от 10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. по описа на ОС на ВАС, именно решението на общинския съвет, с което се предвижда прекратяване на съсобствеността на общината с физическо лице и се одобрява цената, която физическото лице следва да заплати в този случай, за да придобие съответните идеални части - частна общинска собственост, е административният акт, който пряко и непосредствено засяга съсобственика и който подлежи на обжалване по реда на АПК. Доколкото обаче, решението на ОбС- Я., с което е одобрена сумата, която Ж. Ж. следва да заплати за прекратяване на съсобствеността си с общината, въобще не е цитирано в текста на обжалваната заповед като основание за издаването й и това решение не е съобщено на Ж. на цитирания в него адрес, първоинстанционният съд е приел, че предявената от Ж. жалба срещу заповедта на кмета на община - Я. е допустима като предявена от лице с правен интерес от обжалването й. Наличието на правен интерес като предпоставка за допустимостта на всяко оспорване следва да се изследва служебно от съда във всеки един етап от развитието на съдебното производство до постановяване на влязло в сила решение по същество. Пред АС- Я. като писмено доказателство е представена жалба от Ж. Ж. срещу решението на ОбС- Я., прието по т. 8 от дневния ред на заседанието му по Протокол № 6 от 18.03.2016 г., чието съдържание приповтаря обжалваната заповед на кмета на община- Я../ л. 95 по делото /. АС- Я. не е изследвал дали тази жалба е препратена до административния съд, до който е адресирана, дали по нея е образувано съдебно производство, какво е движението по евентуално образуваното такова и дали същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Като не е сторил това, административният съд не е провел задължителната по АПК проверка за допустимост на оспорването с оглед евентуалното отпадане на интереса от атакуване на заповедта при висящо оспорване на обуславящия тази заповед административен акт - цитираното по-горе решение на общинския съвет. Административният съд е бил длъжен да изследва наличието на правен интерес от обжалване на заповедта на кмета на община - Я. и след момента на узнаване от страна на Ж. Ж. за решението на общинския съвет, което съдът не е направил. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на нов състав на Административен съд Я. за събиране на допълнителни доказателства за наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на процесната заповед на кмета на община- Я., а именно: жалба вх. № В-0244/07.07.2016 г. от Ж. Х. Ж. срещу Решение на ОбС- Я. по т. 8 от Протокол № 6/18.03.2016 г. препратена ли е до административния съд, до който е адресирана, дали по нея е образувано съдебно производство, какво е движението по евентуално образуваното такова и дали същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение