Решение № 14209 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2019 г.

Решение № 14209 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Свекатекс" ООД, гр. Димитровград срещу Решение № 1049 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1007/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617007690-091-001/08.06.2018 г., на органи по приходите на ТД на НАП- Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 23 203. ЗЗ лв. по фактури издадени от "Мега Груп Ин" ЕООД, "Иви 888" ЕООД и "Мартекс -Е" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 2 665. 38 лв., поправен с Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018 г., потвърден с Решение № 501/30.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд безкритично е възприел констатациите на органите по приходите, без да обсъди неговите възражения и релевантните за спора факти и обстоятелства. Намира, че реалното извършване на спорните доставки може да се установява с всякакви доказателства, включително счетоводни или търговски документи. Сочи, че представените фактури, договори и приемо- предавателни протоколи ясно манифестират волята на страните и доказват механизма на изпълнение на доставките. Навежда доводи, че неустановеността на кадровата обезпеченост на доставчиците не би могла да е основание за отказване на данъчно предимство. В тази връзка се позовава на решенията на СЕС по дело С- 324/11, С- 80/11 и С-142/11. В подкрепа на тезите си навежда обстойни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез процесуален представител, в о. с. з. и с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд –Пловдив е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-16002617007690-091-001/08.06.2018 г., на органи по приходите на ТД на НАП- Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 23 203. ЗЗ лв. по фактури издадени от "Мега Груп Ин" ЕООД, "Иви 888" ЕООД и "Мартекс -Е" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 2 665. 38 лв., поправен с Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018 г., потвърден с Решение № 501/30.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по фактурите, издадени от "Мега груп Ин" ЕООД са "работни комплекти, гащеризони, зимен комплект, ръкавици и шапки, ушиване на работни комплекти". При извършената насрещна проверка от "Мега Ин" ЕООД не са представени никакви доказателства във връзка с доставките по спорните фактури. Констатирано е, че същите не са включени в ДП и СД по ЗДДС на дружеството, сочено като доставчик. От ревизираното дружество са представени фискални бонове, копирани върху фактурите, издадени от фискален апарат, който не е регистриран от "Мега груп Ин" ЕООД. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е установено реалното прехвърляне на собствеността върху посочените във фактурите стоки, както и изработването на фактурираните видове и количества ушити работни облекла. Акцентирал е върху липсата на доказателства за мястото, на което е предадено изработеното, както и на техническата, технологична и кадрова обезпеченост на доставчика за извършването му. В обобщение е достигнал до извода, че спорните доставки не са действително извършени, с оглед на което законосъобразно на ревизирания е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Спрямо фактурите, издадени от "Иви 888" ЕООД и "Мартекс- Е" ЕООД, с предмет на доставките "шивашки услуги", решаващият състав е съобразил, че при извършените насрещни проверки издателите на фактурите не са представили доказателства, относими към изследваните стопански операции. Преценил е, че представените договори за изработка на ишлеме сами по себе си не доказват извършването на услугите, както и, че не е установено изпълнението на поетото по тях задължения от ревизирания да предостави модел и материали на изпълнителите. Отчел е още липсата на представени доказателства за разполагаемост на доставчиците със суровините, необходимо за ушиване на готови изделия, поради което не е кредитирал съдържанието на представените протоколи за предаване/приемане на готовите издалия. По тези съображения съдът е формирал извод, че не е установено главно и пълно реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което законосъобразно и в унисон с практиката на СЕС, на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. В съответствие с гореизложените принципни съображения, първоинстанционният съд подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел, че те не мотивират убедителен извод, че спорните доставки са реално извършени. Несподелима е тезата на касатора, че изводите на решаващия състав са необосновани, тъй като те са формирани след конкретен анализ на съпътстващите доставките документи и при правилно разпределение на доказателствената тежест. След като не е установено, че издателите на фактурите са прехвърлили правото на разпореждане със стоките като собственик на получателя, респективно- че са извършили услугите и са предали резултата от тях на ревизирания, то правилно съдът е приел, че действителното извършване на доставките е останало недоказано. Несподелима е тезата на касатора, че сключените договори за изработка на ишлеме с "Иви 888" ЕООД и "Мартекс –Е" ЕООД установяват извършването на доставките. Наведените в тази връзка доводи не отчитат различието между основанието за възникване на определено облигационно правоотношение и доказателствата за изпълнение на произтичащо от него задължение. След като не е установено извършването на услугите, респективно- предаването на стоките, то не би могло да се приеме, че спорните доставки са реално извършени. Допълнителна индиция в тази насока са неустановеността на техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяването на доставките и издаването на касови бонове за плащане от ФУ, които не са регистрирани от издателите на фактурите. В тази хипотеза цитираните от касатора решения на СЕС не отричат възможността на националния съдия да приеме, че след като стопанските операции са недействителни, то получателят не може да не е знаел или е бил длъжен да знае, че те са белязани с измама. В Решението по дело С-643/11 г. СЕС е разяснил, че ДДС се дължи от начислилото го лице /доставчика/ независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен от получателя за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС. " Противно на твърденията в жалбата, в своята практика СЕС многократно е подчертавал, че "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка", като това негово разбиране е застъпено отново в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11. Ето защо, като е достигнал до извод, че с РА законосъобразно е отказано признаване на "Свекатекс" ООД на право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 306 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение