Решение № 15852 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14155/2017 г.

Решение № 15852 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14155/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Фердинандов, чрез адв. Е. Василева от АК – Пловдив, срещу решение № 1817/27.10.2017 г., при допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 10/4.01.2019 г., постановени по адм. дело № 1486/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът навежда доводи за необсъждане от първоинстанционния съд в съвкупност на всички релевантни по делото доказателства. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка в пълнота, събирайки всички допустими и относими доказателства, въз основа на което жалбата обосновано е отхвърлена. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията по чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема за установено следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 2153–15-78/10.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-73/12.04.2017 г., ведно с уточнение № 1012-15-73/2.05.2017 г. на Н. Фердинандов срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-150/22.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 1, 2 КСО във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО му е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че към датата на подаване на заявлението – 25.11.2015 г., заявителят има навършена възраст от [възраст] и удостоверен осигурителен стаж от втора категория – 13 г. 07 м., трета категория - 22 г. 07 м. 09 дни или общ стаж, при превръщане в трета категория по реда на чл. 104 от КСО, от 39 г. 07 м. 02 дни. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че пенсионните органи неправилно са отказали да признаят за осигурителен стаж при условията на втора категория по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) периодите: 1.04.1994 – 11.06.1997 г. на длъжност "шофьор" в "Стан Тех" ЕООД; 12.06.1997 г. – 31.12.1999 г. на длъжност "шофьор" в "Стан Тех Стратеш" АД, както и че са зачели неточно осигурителния стаж в периода 6.12.1976 г. – 22.06.1982 г. в Завод за подова керамика в размер на 05 г. и 29 дни. Относно периода 1.04.1994 – 11.06.1997 г., първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е успял да докаже, че е управлявал товарни автомобили над 12 тона при изпълнение на трудовите си задължения в "Стан Тех" ЕООД с регистрационни номера "32 40" и "26 04" и марка "Шкода". Направено е позоваване на справка за превозните средства, регистрирани на името на "Стан Тех" ЕООД, издадена от началника на сектор "Пътна полиция", която не установява твърденията на жалбоподателя. Съдът установява, че са налице товарни автомобили над 12 тона, регистрирани на дружеството, но е отчел липсата на данни относно лицата, които са ги управлявали. Прието е също, че не е оборена и констатацията, че удостоверения с изх. № 7 и 8 от 4.02.2013 г. и № 13 и 14 от 8.02.2013 г. не са подписани от управителите на дружествата "Стан Тех" ЕООД и "Стан Тех - Стратеш" АД, поради което същите не могат да се ползват за установяване категорията труд за периодите 1.04.1994 – 11.06.1997 г. и 12.06.1997 г. – 31.12.1999 г. Относно изчисляването на стажа в периода 6.12.1976 г. – 22.06.1982 г., положен в Завода за подова керамика, първоинстанционният съд е споделил изводите на пенсионния орган, че същият следва да бъде изведен съгласно вписванията в трудова книжка № 315/22.02.1977 г. и УП 13 № М-ОА-805-831/5.06.2013 г., при което е зачетен стаж от втора категория труд, който възлиза на 05 г. 00 м. 29 дни, при корекция на продължителността, която не следва да надхвърля календарната. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. По отношение на жалбоподателя не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване на право за ранно пенсиониране - минимален осигурителен стаж от първа или втора категория и минимално изискуем сбор от осигурителния стаж и възрастта. Към датата на заявлението за пенсиониране – 25.11.2015 г. Фердинандов има удостоверен осигурителен стаж от втора категория труд от 13 г. 07 м., който е недостатъчен за приложението на нормата. Базирайки се на събраните писмени доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно е разрешил въпроса за категорията труд, положен от Фердинандов в периода 12.06.1994 – 31.12.1999 г. на длъжност "шофьор" в "Стан Тех" ЕООД и "Стан Тех - Стратеш" АД. Съдът е обосновал извод досежно признаване труда на жалбоподателя през периодите 1.04.1994 г. – 11.06.1997 г. и 12.06.1997 г. – 31.12.1999 г.), като такъв от трета категория. Разпоредбата по т. 53а, пр. трето от ПКТП (отм.); обхваща труда на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, но по делото не са събрани годни доказателства, които да установят, че Фердинандов е бил шофьор на такъв товарен автомобил/и. Съгласно писмо № 2175-15-253/24.01.2017 г. на отдел "ООА" при ТП на НОИ – Пловдив, в разплащателните ведомости, в които фигурира лицето няма данни както за товароподемност, така и за вида на управлявания автомобил. Осигурителите не са отправили предложение за категоризирането на спорния труд за различна от трета категория. Наличието на установени плащания на осигурителни вноски за втора категория в периода 12.06.1997 г. – 31.12.1999 г. е факт, който сам по себе си не може да служи за извод относно условията, при които са изпълнявани трудовите задължения. Неоснователни са и възраженията, изведени от факта, че в трудовата книжка на касатора са налице вписвания за тонажа на автомобилите, на които е полагал труда си. Не е спорно, че вписванията не са надлежно оформени, поради което трудовата книжка, няма доказателствена сила на официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства относно тонажа на автомобилите. В този смисъл, съдът правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно категорията на труда в разглежданите периоди. По отношение на осигурителния стаж в периода 06.12.1976 г. – 22.06.1982 г. при Завода за подова керамика, зачетен в размер на 05 г. и 29 дни., приложение намира разпоредбата на чл. 9 КСО, в която са разписани правилата досежно редът за зачитане на осигурителен стаж в различните хипотези. Същите са детайлизирани в Раздел V "Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход" от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадена по силата на законовата делегация на нормата на чл. 9, ал. 11 КСО. Във връзка с разминаването на данните от трудова книжка № 315/22.02.1997 г. с неправилна продължителност (по-голяма от календарната) и представения обр. УП – 13 № М-ОА-805-831/05.06.2013 г., издаден от сектор "Осигурителен архив" - Монтана по данни от изплащателни ведомости, правилно е приложена нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Според чл. 40, ал. 3 НПОС, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Изложеното обуславя извод досежно липсата на данни, опровергаващи обоснованото заключение на административните органи за категорията на положения труд през цитираните по-горе периоди, правилно възприето впоследствие и от първоинстанционния съд. Оспореното административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,