Решение № 13913 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Благоевград против решение 2428 от 22.07.2024г. по адм. дело 940/ 2022 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед ДК- 02-ЮЗР-3/06.02.2019г., издадена от началника на РДНСК Югозападен район. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде оставена без разглеждане като недопустима или евентуално да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът 43 градуса ЕООД, гр. Благоевград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Предмет на обжалване е заповед ДК-02-ЮЗР-3/06.02.2019г., издадена от началника на РДНСК Югозападен район (сега РДНСК Благоевград), с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж от III категория: канализация с трасе, преминаващо през няколко поземлени имоти, както и през ПИ с идентификатор 04279.55.38 по КККР на гр. Благоевград, собственост на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство 43 градуса ЕООД. Поради това следва да се приеме, че административният акт засяга права на дружеството, независимо че същото не е адресат на заповедта, и юридическото лице има правен интерес от неговото оспорване. Следователно решението на административния съд е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Благоевград е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и с него е наредено премахването на незаконен строеж канализация, с трасе през имоти с идентификатори 04279.55.15, 04279.55.27,04279.55.28, 04279.55.25, 04279.55.18 и 04279.55.38 по КК на гр.Благоевград, извършен от неизвестен извършител. В обстоятелствената част на заповедта и в съставените на 16.03.2018г. констативни актове е посочено, че в цитираните имоти е изградена второстепенна канализация с обща дължина от 330 м. Тръбите са полиетиленови с Ф 200, положени на дълбочина от 1 м. до 3,80м. По трасето са изградени са 6 броя бетонови шахти, като в шахта 5 е положена тръба с Ф 400, представляваща канализационно отклонение към ПИ с идентификатор 04279.55.38 по КК на гр.Благоевград. Строежът е изграден през 2017 г. без строителни книжа и без одобрен парцеларен план. Същевременно тези констатации не съответстват на фактическото положение, установено от останалите доказателства по делото. От заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и от обясненията на експертите, дадени в съдебно заседание, се установява, че трасето на описания в заповедта незаконен строеж канализация е с дължина 323,51м. и е разположено изцяло в обхвата на пътя гр. Благоевград [населено място], представляващ ПИ с идентификатор 04279.55.33 по КККР, с предназначение за местен път, собственост на община Благоевград. Канализацията е изградена от полиетиленови тръби с Ф 200 и е заустена в съществуваща ревизионна шахта в ПИ с идентификатор 04279.625.1 по КККР за първостепенна улица, на община Благоевград. Общо ревизионните шахти по трасето са 7, изпълнени от готови стоманобенови елементи, като ревизионна шахта 7 е пред ПИ с идентификатор 04279.55.38 по КК на гр.Благоевград, собственост на 43 градуса ЕООД. От шахта 6 е направено сградно канализационно отклонение с Ф 400 към имота на дружеството. При констатираните несъответствия между параметрите, характеристиките и местоположението на описания в заповедта строеж и установеното на място трасе на водопроводна канализация, следва да се приеме, че нареденият за премахване обект не е описан по начин, който позволява неговото еднозначно и непротиворечиво индивидуализиране. Същевременно, както административният съд правилно приема, в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като точно местоположение и конкретни конструктивни характеристики и размери на наредения за премахване строеж- обстоятелства, които се особено съществени. Допуснатите формални и процесуални нарушения обосновават и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредения за премахване строеж е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Ето защо като стига до извод в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява обосновано решение, което съответства на материалния закон. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, Дирекцията за национален строителен контрол, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1300.00 лв. разноски по делото, представляваща възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, а също и поради факта, че са в размер, близък до минималния за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. По тези съображения административен съд, второ отделение,