Решение № 8458 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2014 г.

Решение № 8458 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Владимир Мирчев, срещу Решение № 341 от 21.07.2014 г. постановено от Административен съд - Велико Търново (АСВТ) по адм. д. № 55/2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Георги Борисов Братванов, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. с изх. № 02-040-6500/2766 от 9.08.2013 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона и фондът е осъден да заплати на Братванов направените по делото разноски в размер на 350,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения за наличието на твърдените пороци се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който жалбата срещу процесното УП да бъде отхвърлена изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но в постъпило по делото писмено становище касационната жалба се поддържа. Ответникът Георги Борисов Братванов, чрез адв. Мирослав Кръстев, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. Въз основа на представената по делото обратна разписка е установил е, че спорното УП е било връчено на Братванов на 11.09.2013 г. Срещу него е подадена жалба, с която то е оспорено по административен ред на 25.09.2013 г., за която съдът е приел, че е в преклузивния срок по чл. 84, ал. 1 АПК. До 10.02.2014 г. преписката е била висяща в министерството. Пред АСВТ жалбата е депозирана на 9.12.2013 г. и е приета от съда за подадена в срок. Съдът е изложил изрични аргументи, че за Братванов не е било възможно (а и няма данни по делото) да знае дали и кога преписката е изпратена на министъра за произнасяне и кога е започнал да тече срока по чл. 97, ал. 1 АПК. Предвид това е приел, че за него срокът по чл. 97, ал. 5 АПК не е започнал да тече, респективно не е изтекъл. Предвид това е разгледал спора по същество. Направил е извод, че УП е валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. В заключение е отменил спорния акт и е върнал преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид този извод решението, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Не е спорно, че обжалваното пред АСВТ УП е връчено на Братванов на 11.09.2013 г. В него изрично е посочено, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието и храните или пред Административен съд София - град (АССГ). С жалба, постъпила в Министерство на земеделието и храните срещу него по вх. № 94 - 4664 от 25.09.2013 г., изпратена директно до министъра на 24.09.2013 г., съгласно представен документ от куриерска фирма "Еконт експрес", спорното УП е обжалвано по административен ред в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. По тази жалба, едва на 14.02.2014 г., се е произнесъл заместник - министъра на земеделието и храните при условията на заместване на министъра съгласно Заповед РД 09 - 92 от 13.02.2014 г., като е оставил същата без уважение. Жалбата до съда (АССГ) срещу спорното УП е подадена от Братванов на 9.12.2013 г., която дата е посочена и в нея. С подадена от ответника, настоящ касатор, по факс молба - становище от 17.03.2014 г. и в оригинал на 18.03.2014 г. (по т. I), в хода на първоинстанционното производство е направено възражение за недопустимост на жалбата като просрочена. Както се посочи по подробно изложени в решението съображения същата е счетена за процесуално допустима. Според настоящия състав направената преценка от първоинстанционния съд досежно допустимостта на жалбата е неправилна. Написа се, че с жалба, постъпила в Министерство на земеделието и храните срещу спорното УП по вх. № 94 - 4664 от 25.09.2013 г., изпратена директно до министъра, то е обжалвано по административен ред в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. Министърът на земеделието и храните е разполагал с материалите по административната преписка, ведно със становище на ДФЗ - РА с № 02-0400/2434 от 28.10.2013 г. (вж. Заповед № РД 20 - 353 от 14.02.2014 г.). Считано от тази дата е започнал да тече двуседмичния срок за произнасяне на министъра, регламентиран в чл. 97, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 11.11.2013 г. (присъствен ден - понеделник). Тъй като министърът не се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 АПК за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК при прилагане на правилото на чл. 149, ал. 3 АПК - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе министърът. Ето защо в конкретния случай оспореното УП е следвало да се оспори в срок до 25.11.2013 г. (присъствен ден - понеделник). Тъй като Братванов е подал жалбата си до съда едва на 9.12.2013 г. тя се явява просрочена. В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) е посочено, че за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да проследи изпращането на преписката, тоест да се установи началния момент, от който се брои срокът за произнасяне от по-горестоящия административен орган. Предвид това е отчетено, че трудността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от този орган е преодолима. Още повече с подаването на жалбата директно до министъра в спорната хипотеза, сам жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 АПК да я подаде чрез административния орган, чийто акт се оспорва. Последващото произнасяне на министъра със Заповед № РД 20-353 от 14.02.2014 г. не новира срока за съдебно оспорване. Така взетото становище досежно недопустимостта на оспорването на Братванов срещу УП е съобразено с взетото решение по т. 2 от посоченото тълкувателно решение. В мотивите към него изрично е посочено, че произнасянето на по-горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК (двуседмичен в настоящата хипотеза), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Наред с това, последващото късно произнасяне с изричен акт на министъра на земеделието и храните, с който е отхвърлена жалбата срещу УП не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. По тези съображения следва да се приеме, че първоинстанционният съд е бил сезиран с просрочена жалба, подадена след изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК. Пропускането на този срок погасява субективното право на жалба. Като просрочена тя е процесуално недопустима. Предвид изложеното, като е приел, че е сезиран с допустима жалба и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производство по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,