Решение № 4712 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 621/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници против решение 126/30.10.2023 г., постановено по адм. д. 357/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменено решение рег. 32-156168/03.06.2020 г. на директора на ТД Дунавска към Агенция Митници. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са доводите на касационния жалбоподател, отричащи правните изводи на първостепенния съд за нарушено право на защита на адресата на административния акт в производството по издаването му, както и за отсъствие на мотиви в акта за прихода към вторичните способи за определяне на митническа стойност на внасяните стоки и за неправилно прилагане на тези способи. Изразява несъгласие с извършената от съда преценка на източниците на специални знания от извънсъдебната и от съдебната фази на производството. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Инвест трейд 04 ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Ловеч решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоки с номера 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 24, 27 и 30 по митническа декларация с MRN 19BG004304001017R8/27.12.2019 г. Определил е нова митническата стойност на внасяните от Инвест трейд 94 ООД стоки по митническата декларация за стоки 2, 11, 24 и 27 при съпоставка с приетите митнически стойности на определените като сходни стоки по МД съответно с MRN 19BG005100117439R2/02.10.2019г., MRN 19BG002002021641R8/18.12.2019г., MRN 20BG002005026136R1/25.02.2020г. и MRN 19BG005100151745R8/13.12.2019г. За стоки 3, 4, 6, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 17 и 30 МС е определена по пазарна цена въз основа на оценка, възложена от митническия орган. Извършена е корекция на методи на определяне на стойността по декларацията и тарифното класиране на стоки 11, 12, 18, 19 и 27 и са преизчислени държавните вземания с определяне на допълнителен ДДС в размер 38 827.59 лева. По констатациите на митническия орган стоките, които Инвест трейд 04 ООД ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Турция и държава на износа Турция. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност на 19 от 30-те стоки е съпоставена със справедливата цена на ЕС. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изборът да се определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. б МКС по договорната стойност на сходни стоки за стоките с 2, 11, 24 и 27 е мотивиран с липсата на декларирани МС на идентични стоки в приблизително същия период. Отречена е възможността да определяне на МС за стоките с 3, 4, 6, 7, 8, 9, 13, 14, 15, 16, 17 и 30 от МД по вторичните методи на чл. 74, § 2 МКС и е манифестирана воля за прилагане резервния метод по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс по доклада на лицензирания оценител инж. Н. Ганев за справедлива пазарна стойност на стоките, изчислена по метода на единичната цена. по която се продава най-голямото сборно количество (цена на едро). С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията /чрез пълно възсъздаване на съдържанието на оспорения акт/. Описал е динамичния фактически състав по издаването на административния акт. Правните изводи на съда са за издаване на утежняващия акт от компетентен митнически орган, във формата за действителност и с дължимото съдържание. Решаващите мотиви на съда са за допуснати при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за противоречие на акта с материалния закон. Прието е, че е засегнато правото на защита на жалбоподателя в административното производство, тъй като не е бил информиран за кои от внесените стоки е възникнало съмнение относно декларираната стойност, в какво се изразява несъответствието, как ще се определят новите стойности и какъв ще бъде новият размер на държавните вземания. Предметът на производството ставал ясен за задълженото лице едва с крайния акт. Митническият орган не изпълнил стриктно процедурата по чл. 22, § 6 МКС. В решението му не била взета предвид предоставената предоставената от декларатора допълнителна информация за потвърждаване на декларираната стойност, а тя била от естество да разколебае съмненията на администрацията. Според първостепенния съд не са недоказани основанията за отхвърляне на декларираната договорна стойност и за преход към вторичните методи, а и за избора на конкретните методи. Не било установено сходство със съпоставените стоки по МД с приета митническа стойност. При съпоставката не било съобразено правилото на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Не били представени доказателства за неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, параграф 2 от б. а) до г) от МКС за 12 броя стоки с номера 3,4,6,7,8,9,13,14,15,16,17 и 30, като основание за прилагане на резервния метод по чл. 74, §3 МКС. Неясно оставало дали при определяне на справедливата пазарна стойност от инж. Ганев по единичната пазарна цена, по която се продава най голямото сборно количество /или цена на едро/ са използвани цени на внасяните стоки, или сходни или идентични на тях/. Съдът е приел, че не е използван методът на пазарните аналози и МС не са определени правилно. Ценил е заключението на СОЕ, определящо средна пазарна стойност на 12-те стоки много по-ниска от тази по доклада на инж. Ганев и по обжалваното решение. Обобщението на съда е, че актът с който е отказано приемането на декларираната МС и е определена нова, е незаконосъобразен. Решение е валидно, допустимо и правилно. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т.д. 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Тези основания не са осъществени за съдебния акт предмет на инстанционен контрол. Правото на съдебно производство на Инвест трейд 04 ООД за оспорването на решение рег. 32-156168/03.06.2020 г. на директора на ТД Дунавска към Агенция Митници съществува и е надлежно упражнено. Актът на митническият орган е декларативен утежняващ административен акт в частта, с която се установяват допълнителни публични задължения за ДДС. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със справедливата цена на ЕС на допуснати за свободно обращение стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Турция. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/. В контекста на горното изцяло споделяни са главните мотиви на първостепенния съд за допуснати при издаването на оспорения индивидуален административен акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл. Ако уведомително писмо изх. 32-2888/06.01.2020 г., с което е поискано от декларатора да представи допълнителни доказателства за потвърждаване на декларираната стойност е предпроцесуална дейност за производството по издаване на утежняващото решение на митническия орган е без правно значение за законосъобразността му, то към писмото с рег. 32-81050/12.03.2020 г., което е с характер на уведомление за започване на производството, са приложими изискванията на чл. 22, § 6 МКС. По разпоредбата на кодекса преди вземането на неблагоприятно за заявителя решение, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението. Това предполага конкретизиране на обективните предели на производството, като се посочат фактическите и правните основания на възможния краен неблагоприятен акт в случая с индивидуализиране на стоките по конкретната МД, за които са възникнали основания за съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса и причините за съмненията. По констатациите на съда в уведомлението са посочени единствено 19 броя стоки, без да е конкретизиран номер, вид, брой, как ще бъде определена новата им митническа стойност и какъв ще бъде размера на дължимите държавни вземания. Неточното изпълнение от митническите органи на задължението по чл. 22, § 6 МКС е засегнало възможността на страната да участва в установяването на фактите от значение за съдържанието на заключителния акт в производството. Естествено продължение на това опущение е отсъствието на мотиви в административния акт за основанията за съмнение за фиктивност на декларираната митническа стойност. Актът не съдържа съпоставка на декларираните МС със справедливите цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, та отклонението от тях да е в основата на съмнението по чл. 140 от Регламента за изпълнение. Порокът във формата на митническия акт е съществен и е самостоятелно основание за отмяната му /вж. чл. 22, § 7 МКС и чл. 59, ал 2, т. 4 във вр. с чл. 146, т. 2 и чл. 168, ал. 1 АПК/. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Така и не е обективиран резултат от извършена от администрацията съпоставка на декларираната МС със справедливата цена на ЕС. Верни са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване за стоки 2, 11, 24 и 27. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. а и б от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава / без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /за стока 11 2 512 чифта срещу 32 чифта по съпоставената МД; за стока 24 300 бр. срещу 32 бр. и за стока 27 180 бр. срещу 4 бр./, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на сходни стоки по други декларации, които са приети. Верни са съжденията на инстанцията по същество за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на 12те стоките с номера 3,4,6,7,8,9,13,14,15,16,17 и 30 въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на доклад, който очевидно е ползван като източник на специални знания. Търсенето на пазарни цени на внесените, на идентични или на сходни стоки явно е насочено към прилагане на дедуктивния метод по чл. 74, § 2, б. в МКС, то като е пренебрегната информацията за продажба и на внесените стоки и без утвърждаване изследването да е само на продажби от първо търговско равнище след внасянето /вж. чл. 142, § 4, б. а от Регламента за изпълнение/. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Неправилното определяне на митническата стойност по методите на чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 3 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,