Решение № 15868 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2010 г.

Решение № 15868 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационни жалби на Министерски съвет на Република България, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на вътрешните работи срещу Решение № 9002/30.06.2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение по адм. д. № 13625 по описа за 2008 г., с което е отменено решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерския съвет на Република България, в частта, с която се отнема поради отпаднала нужда от Министерство на правосъдието правото на управление върху части от имоти публична държавна собственост и същите се предоставят за безвъзмездно управление на Министерството на вътрешните работи, както следва: в сградата на ОДМВР гр. Шумен - 8 кабинета, 1 зала и 4 помощни помещения, в РУ Нови Пазар - 3 кабинета и в РУ - Велики Преслав - 2 кабинета, представляващи сграден фонд, предоставен за ползване на Окръжна следствена служба - Шумен. Министерски съвет на Република България в касационната си жалба е изложил оплакване за процесуална недопустимост на първоинстанционната жалба, тъй като решението на МС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По същество излага оплаквания за неправилност на решението, тъй като неправилно съдът е приел, че процесните кабинети били отнети в нарушение на материалноправни разпоредби и на конституционни норми. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юриск. Теодора Телбизова, обжалва решението с оплаквания за неправилност, като сочи, че жалбата на директора на Окръжна следствена служба - Шумен е била недопустима, тъй като не е имал право да оспори административния акт. Неправилно според този касатор съдът е приел, че с решението на МС се нарушават норми и се накърняват права и интереси на съдебната власт. С молба от 02.12.2010 г. поддържа, че жалбоподателят пред първата инстанция е загубил правния си интерес поради уреждането на спора между страните с издаване на допълнително Решение № 585 от 06.08.2010 г. на министерски съвет. Министърът на вътрешните работи в касационната си жалба е изложил всички посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като твърди, че съдът е следвало да укаже на ответника - МС да представи стенограмата от заседанието на МС, на което се е обсъждал проекта на РМС и от който е видно, че министърът на правосъдието не е имал възражение при приемането на атакуваното решение. Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез юрк. Ангелов, не оспорва касационните жалби. Иска отмяна на първоинстанционното решение, алтернативно-прекратяване на производството поради уреждането на спора със споразумение и издаването на ново Решение на МС от 06.08.2010 г. за изменение и допълване на Решение № 643/13.10.2008 г., с което отпада правния интерес на жалбоподателя. Заинтересованата страна министъра на правосъдието, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като основателно решаващият състав е установил, че липсва съгласие на министерството на правосъдието съгласно чл. 387 ЗСВ, предвид правомощията по чл. 130а от Конституцията. Прокурорът се позовава и на решения на Конституционния съд по дела № 5/2007 г., № 14/1995 г. и 23/1995 г. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: За да отмени посоченото решение на МС в оспорената част, тричленен състав на ВАС, III отделение е приел, че компетентният орган по чл. 15, ал. 2 ЗДС за управление на публичната държавна собственост е МС и на основание чл. 17 от същия закон, той има правомощие да отнема такива имоти, но съгласно чл. 130 от Конституцията на Република България министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт и съгласно чл. 387 от ЗСВ той е следвало да даде съгласие за процесните имоти, а такова липсва. Първоинстанционният съд се позовавал на практика на Конституционния съд на Република България - решение № 14/12.09.1995 г. по конст. дело № 23/1995 г. и е приел, че с оспореното решение са погазени конституционни норми, незачитане правата и норми, регламентиращи нормалните изисквания, необходими за работата на органите на съдебната власт и го е отменил. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора Министерски съвет на Република България, че оспореното решение не представлявало индивидуален или общ административен акт и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Налице е практика на ВАС, петчленни състави по аналогични казуси - определения по адм. дела № 1160/2010 г., № 1161/2010 г. и № 1160/2010 г., с които е прието, че процесното решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съобразно даденото тълкуване на чл. 106 във връзка с чл. 8 от Конституцията с решения по конст. дело № 23/1995 г. на Конституционния съд на Република България. Изложени са мотиви в посочените определения на ВАС, че с решението на МС се извършва преразпределение на публична държавна собственост и по този начин се засягат права, респ. възникват такива за посочените в решението органи, поради което подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е оплакването на касатора Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че жалбата пред първоинстанционният съд е била недопустима. Наистина жалбата е подадена от Окръжна следствена следствена служба - гр. Шумен. С определение съдът е конституирал като жалбоподател Прокуратурата на Република България на основание § 111 от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.) като правоприемник на активите, пасивите, архива и на другите права и задължения на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, поради което оплакванията на посочените касатори са неоснователни. Няма спор по делото относно общата компетентност на МС да управлява, респ. да отнема имоти, публична държавна собственост - арг. от чл. 15 и чл. 17 ЗДС. При постановяване на първоинстанционното решение решаващият състав е съобразил разделението на властите в Република България, което е конституционно закрепено - чл. 8 от Конституцията. В същото време разпоредбата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията разпорежда имуществото на съдебната власт да се управлява от министъра на правосъдието. Правилно съдът е съобразил, че с оспореното решение се нарушават нормалните условия на работа на орган на съдебната власт и с оглед чл. 387 ЗСВ, в който отново е закрепен конституционния принцип на разделение на властите и че организирането на имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Освен това изрично законодателят в разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, редакция ДВ, бр. 64/2007 г. предвижда, че предназначението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт не може да се променя. Видно от приложеното по делото становище на министерството на правосъдието, изх. № 04-02-193/30.09.2009 г. относно проекта за решението на МС подробно са изложени съображения и доводи, че ако следствените органи и прокуратурата освободят описаните в проекта за решение на МС помещения, настанените в тях магистрати и служители, ще останат без работни места поради липса на други такива. В този смисъл неоснователно е оплакването на министъра на вътрешните работи, че съдът е следвало да укаже на ответника да представи стенограмата от приемането на процесното решение, тъй като от нея щяло да се установи, че министърът на правосъдието е съгласен с така взетото решение. След като изрично в писмено становище министерството на правосъдието е възразило срещу отнемането на помещения на следствени служби, респ. прокуратури, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на МС е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, в редакцията на този текст, посочена по-горе. Становище на Висшия съдебен съвет също не е изисквано съобразно разпоредбите на чл. 130а, ал. 6, т. 4 от Конституцията, както и на чл. 16 и чл. 30 във връзка с чл. 389 ЗСВ. Представеното решение № 585/06.08.2010 г. на МС не променя горните изводи и не води до неправилност на обжалваното съдебно решение, нито пък е основание за прекратяване на делото, в какъвто смисъл е искането на министъра на вътрешните работи, тъй като то е нов административен акт, различен от този, предмет на първоинстанционното производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,