Решение № 14008 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2017 г.

Решение № 14008 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. и Е. А. от [населено място], чрез пълномощника им адв. И. О., срещу Решение № 2970 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8007/2016 г. от Административен съд С.-град, в която се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт при наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна – Столична община, чрез пълномощника си адв. Л. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на първостепенния съд е постановено при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения: Г. А. и Е. А., чрез пълномощника си адв. И. О. – САК, са подали иск пред Софийски районен съд срещу Столична община - район Б., представлявана от кмета Р. М., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендират да бъде осъдена да им заплати парично обезщетение в размер от по 9 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживяното притеснение и загуба на време в продължение на повече от девет години в търсене на съдействие срещу незаконното бездействие на кмета на общината и невъзможност за спокойно ползване на собственият им имот, разположен на територията на район "Б.". В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че собственикът на съседният им имот в с. И., години наред ползва гаража си за авторемонтна работилница шумът, изпаренията, отработените газове, отпадъците и миризмите от която правят невъзможно нормалното ползване на собственият им имот, в който живеят постоянно. Посочва се още, че търсеното съдействие от община Б. и институциите - полиция и съд, не е дало положителен резултат, тъй като служителите на общинската администрация формално са изпълнявали своите задължения, което те приравняват на бездействие, и не са санкционирали нарушителя адекватно, по начин да преустанови действията си, които са в нарушение на норми от Наредба № 1 обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община. За разрешаване на възникналия конфликт останалите институции са ги препращали обратно към общинската администрация, без да дадат адекватно решение. Считат, че по този начин са обосновали бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК, от което са се чувствали безпомощни, стресирани и незащитени. Твърдят още невъзможност да ползват нормално собствения си имот и влошаване на здравословното състояние вследствие непрекъснатите тревоги и безсмислено ангажиране на институциите, по-точно общинската администрация на СО - район Б.. Към исковата молба са приложени 100 бр. писмени доказателства, поискано е назначаването на съдебно-медицинска експертиза и разпит на свидетели. С Определение № 10327 от 06.07.2016 г., постановено по образуваното пред СРС гр. дело № 36699/2016 г., сезираният съд е прекратил производството и е препратил делото, по подсъдност, на Административен съд С.-град. В мотивите си е посочил, че заявената претенция е родово подсъдна на този съд, тъй като се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно бездействие на кмета на Столична община – район "Б.". Пред АССГ е образувано адм. дело № 8007/2016 г. С резолюция на съдията-докладчик от 13.09.2016 г. исковата молба е оставена без движение, а на ищците са дадени указания в 7-дн. срок от получаване на съобщението "... да конкретизират исковата претенция като изяснят от какъв акт претендират вреди /действие или бездействие/, както и ответника, от когото се претендират вредите". В изпълнение на това разпореждане адв. И. О. депозира, от името на доверителите си, молба-уточнение, в която: 1. Сочи като ответник Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., и е посочила адрес, от който да се призове този ответник; 2. Уточнява, че "претендираните вреди" произтичат от "незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт" - чл. 178, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ – да забрани "... ползването и достъпа до строеж: Гараж ползван като автосервиз, находящ се в с. И., СО – Р. Б., ул. "К." ..№...... ". С още една молба, приложена на л. 83 от делото е уточнен исков период: от 04.07.2011 г. до 04.07.2016 г. Съдът не е констатирал съществената промяна както във фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и тези в допълнителните уточнения, така и в страната – ответник и не е дал указания, за да изясни предмета на делото – поддържа ли се иска срещу СО – Район "Б." или е предявен нов иск срещу Столична община и оттам – да се приведе исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК. Вместо това, с определенията си от 30.09.2016 г. и от 22.11.2016 г. /л. 84 е приел, че делото е образувано по искова молба на Г. и Е. А. срещу Столична община, представлявана от кмета, с която се претендира сумата от 18 000 лв...., представляващи неимуществени вреди в периода от 04.07.2011 г. до 04.07.2016 г., "... вследствие на незаконосъобразното бездействие на ответника, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно да забрани достъпа и ползването на строеж "Гараж", ползван като автосервиз... ", ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба. Като ответник в процеса е конституирана Столична община и нейният процесуален представител е взел участие в процеса. Р. Б. – Столична община не е бил конституиран. В същото време, в мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъждал действия и бездействия на "компетентните органи" от (на) Р. Б. – Столична община, но не и такива на конституираната като ответник в процеса Столична община. Налице е противоречие, което не може да бъде преодоляно от настоящата инстанция, предвид забраната на чл. 220 АПК. Ищците са демонстрирали противоречива воля, както по отношение на ответника, от който претендират обезщетението за вреди, така и по отношение на фактическите обстоятелства, на които основават исковата си претенция. Съдът не е изяснил това противоречие, поради което предметът на спора е неясно очертан, а мотивите на обжалваното решение – объркани и противоречиви. Не са обсъдени и анализирани представените доказателства във връзка с възраженията на страните и е допуснато съществено нарушение на правото на защита на ищците с немотивирания отказ да се уважи искането им за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, въпреки че в исковата молба се твърди влошаване на здравословно състояние, представени са писмени доказателства в подкрепа на това твърдение и се претендират неимуществени вреди в тази връзка. Констатираните нарушения са достатъчни, за да се отмени обжалваното решение, без да се обсъждат доводите на страните по същество. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изиска от ищците да уточнят обстоятелствата, на които основават иска си, да посочат ответник съгласно правилата на чл. 205 АПК, да посочат исковия период, за който претендират вредите, да конкретизират от нормативен акт ли претендират вреди, и кой е този акт, или се позовават на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответната страна, да направят доказателствените си искания. При разглеждане на конкретния спор съдът ще следва да вземе предвид съдебната практика на СЕС /напр. делото М. и др. срещу България - § 77 и сл. и др. /. При така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение