Решение № 6548 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2011 г.

Решение № 6548 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител Димитър Пламенов Кискинов (ст. юрисконсулт според пълномощно РД-9-94.Д/22 от 20.01.2009 г.), срещу Решение № 2608/17.12.2010 г. по адм. дело 1824/2010 г. по описа на АСВ (Административен съд - Варна), ХХХII с-в. Касационният жалбоподател заявява, че не са доволни от постановеното решение, с което е отменен мълчаливият отказ на зам.-кмета на община Варна за заверка на молба декларация по обстоятелствена проверка. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на приложимите материалноправни и процесуални правила. Позовава се на чл. 19, ал. 1 и 11 от ЗСПЗЗ и по подробно развити съображения моли да бъде отменено, а мълчаливият отказ потвърден. От ответника Андрей Димитров Кюркчийски, чрез пълномощника му адв. Биляна Димитрова - ВАК, е постъпил писмен отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно. Производството е започнало по искане за заверка на молба - декларация за извършване на производство по обстоятелствена проверка. Актът е административен такъв по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и подлежи на контрол за законосъобразност. По делото е установено, че за процесния имот е бил съставен акт за общинска собственост. Твърдяното с касационната жалба, че същият е общинска собственост ex lege, по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е неправилно, тъй като по делото не е установено имотът да е определен като такъв по реда на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ установява невъзможност за земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъдат предмет на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. За допустимостта на предмета на охранително производство по чл. 587 от ГПК следи обаче нотариусът, който ще прецени този факт въз основа на удостоверението, издадено от сезирания за административната услуга орган. Касационната жалба (неправилно наречена "въззивна") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощено лице, представляващо страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2608/17.12.2010 г. по административно дело № 1824/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и следващи от АПК, Административен съд гр. Варна, Трето отделение, ХХХII-ри състав, на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, ОТМЕНЯ отказа на Кмета на община Варна за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, обективиран в писмо изх. № ЗАО 7190/11.05.2010 г.; ВРЪЩА преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга - заверяване на представената ведно с искане вх. № ЗАО-7190/24.02.2010 г. молба декларация и удостоверяване на посочените в нея обстоятелства, като ОПРЕДЕЛЯ четиринадесетдневен срок за извършването на административната услуга, считано от датата на влизане в сила на решението. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че производството, образувано по искането на Андрей Кюркчийски е такова по извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗА, като поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 от ГПК, в резултат на което чрез обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се признава придобиването на правото на собственост по давност върху недвижим имот. Заявителят е следвало да установи наличието на правните и фактически основания за извършване на исканата административна услуга и според приетите по делото доказателства го е сторил. На това място съдът е отбелязъл, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1933/2006 г. състав на ВОС (Варненски окръжен съд) е отменил изричен отказ на административния орган за извършване на същата административна услуга досежно същия имот, като му е върнал преписката с указание "за издаване на исканото удостоверение и извършване на заверка на молба декларация", но въпреки така формулирания диспозитив, съдебното решение не е изпълнено. Съдът е констатирал още, че при постановяване на оспорения административен акт административният орган не е извършил необходимата преценка и не е обсъдил представените доказателства, а междувременно след началото на административното производство е предприел процедура по съставяне на АОС за процесния имот. Според съда административният орган е следвало да удостовери само дали имотът е актуван като общинска собственост, записан ли е на общината като собственик и на какво основание - дали като бивш собственик или на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ. По отношение на забраната за издаване от общините на удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК, въведена с разпоредбата на чл. 19, ал. 11 е приел, че е неприложима в случая, защото се отнася не за всички земеделски земи, а само за тези по ал. 1 на чл. 19 от ЗСПЗЗ, а по делото липсват доказателства, че процесния имот има характеристиките на земеделска земя по смисъла на ал. 1, т. е. че по отношение на него има влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на земите в съществуващи и възстановими стари реални граници и в тази връзка, че след осъществена процедура по ал. 2 и сл. на чл. 19, той е станал общинска собственост. Съдът е посочил още, че извън компетентността му в това производство е да преценява наличието или липсата на предпоставките за придобиването по давност на имота, като в компетенциите на нотариуса е установяването и признаването на правото на собственост, а разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Затова е направил извод, че дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. Административният орган може да удостовери всички данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса, включително и факта на съставения АОС № 5614/31.03.2009 г., но не и да откаже издаването на исканите документи. По тези съображения обжалваният отказ е приет за незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административното производство пред Кмета на Община Варна е започнало по ИСКАНЕ от Андрей Димитров Кюркчийски с вх. № ЗАО 7190/24.02.2010 г., да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр. Варна, с. о. (селищно образувание) "Кочмар" район Младост, имот № 1, идентичен с имот 1-II с площ 2199 кв. метра, който документ ще послужи пред Нотариус за снабдяване с нотариален акт. По това Искане е постановен изричен отказ с № ЗАО 7190 от 11.05.2010 г. на Зам. Кмета на Община Варна (а не както погрешно се заявява в касационната жалба за наличие на мълчалив отказ) за заверка на молба-декларация. Също както и Административен съд - Варна, така и настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че този вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба на Закона за администрацията (ЗА), не може да бъде отказана. На втора страница на бланката по образец МОЛБА - ДЕКЛАРАЦИЯ се намира УДОСТОВЕРЕНИЕ, което се попълва от три различни учреждения - община, областна управа и данъчна администрация. Определеното длъжностно лице във всяко едно от тях попълва данните, които се намират по съответната преписка, без да ги коментира и прави преценка за тяхната относимост към искането. Накрая бланката се подписва от "секретар" и "кмет" и се предава на молителя за представянето й пред съответния нотариус по местонахождението на имота. Само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК (чл. 483 стар ГПК) има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. В случая, ако административният орган счита, че претендираният имот попада в категорията земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то следва да отрази именно това обстоятелство. Ако е съставен Акт за общинска собственост - да посочи този факт на съответното място. Отделен е въпросът, че подобен отказ за извършване на същата административна услуга за същия имот, по отношение на наследодателя на жалбоподателя - баща му Димитър Стоянов Кюркчийски, вече е бил отменен с влязло в сила съдебно решение на Варненския окръжен съд по адм. дело № 1933/2006 г., което не е изпълнено и до настоящия момент въпреки диспозитива за връщане на преписката за издаване на исканото удостоверение и извършване на заверка на молбата-декларация, което е недопустимо поведение от страна на общинската администрация. По делото няма данни, че имотът, за който се иска извършването на административната услуга е земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да е приложим мораториума по ал. 11 (предишна ал. 10), която разпоредба е действала към момента на отказа, но три месеца след това е отменена (ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.). Към касационната жалба не са приложени никакви писмени доказателства, които да доведат до други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал и първоинстанционният съд. Следва да се отбележи, че не рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение допуснатите очевидни фактически грешки като например погрешно посочване на номера на оспорения административен акт - писмо № ЗАО - 15350 вместо ЗАО 7190; на местността "Планова" вместо вярната "Кочмар", неточното посочване, че чл. 19 е от ППЗСПЗЗ вместо от ЗСПЗЗ; че административният орган не е обсъдил представените от "молителката" доказателства докато заявителят е молител - Андрей Димитров Кюркчийски, и други. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В нея също има допуснати неточности като например, че молбата за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК е подадена на 1.04.2010 г., докато молбата, която представлява искане от Андрей Кюркчийски е входирана на 24.02.2010 г. За прецизност следва да се отбележи, че неточности има и в отговора на ответника по касационната жалба - пълномощникът му се позовава на отменен нормативен акт - чл. 483 и чл. 484 от ГПК, вместо на действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,