Решение № 13267 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2017 г.

Решение № 13267 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5027/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Ц. Б. от гр. Д., срещу решение № 123/23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 662/2016 г. на Административен съд - Д., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № ДК-10-СИР-26/1.11.2016 г. на Началника на РДНСК-СИР, обективирала отказ да бъде отменено Разрешение № 304/13.08.2012 г. на Гл. архитект на община-Д., за строеж (РСтр.) на "ограда, изпълнена изцяло в имота на възложителя, с дължина 13 м., Н на плътната част по страничните регулационни линии - 2.20 м", находяща се в УПИ ХII, пл. № 573, кв. 1253, по плана на ж. к. "Север 2", гр. Д., ул. "Б. Т." №... и възложители Г. Н. Г. и Г. К. Г., а жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото. С касационната жалба се иска отмяна на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и явна необоснованост в повърхностно извършения анализ на събраните по делото доказателства. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. С. Г., по съображенията, изложени в нея и пред съда. Ответните страни - Г. К. Г., Г. Н. Г. и Главният архитект на О. Д., редовно призовани не се явяват и не се представляват. О. Г. К. Георгиев, чрез пълномощника му, е депозиран отговор по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност и претенция за присъждане на разноски в размер на 300 лв., съгласно приложения договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК. Началникът на РДНСК- Североизточен район, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В. П., която оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу отказа за отмяна на издаденото разрешение за строеж, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в условията на доказана хипотеза на заместване, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Посочил е, че разрешението е издадено след влязла в сила виза за проектиране по чл. 147, ал. 1, т. т. 5 и 7 ЗУТ, отчетено е, че жалбоподателката е следвало да бъде уведомена за издаването на административния акт, но не е изискуемо нейното съгласие - в случая не е налице режим на съсобственост на имота, тъй като и тя, и заинтересованите страни - възложители по РСтр., са собственици на обекти в сграда, изградена в общински терен, с отстъпено право на строеж, а въпросната ограда се намира изцяло в имота. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна, затова то следва да бъде оставено в сила. Съдът обосновано е приел, че заповедта на Началника на РДНСК - Североизточен район е издадена от компетентен орган, (при разграничените хипотези на делегиране на правомощия и заместване, с приложимост на втората), в установената форма, спазване на процесуалните правила и е материално законосъобразен административен акт. Безспорен е фактът, че след като и жалбоподателката, и ответниците в касационното производство (Г. К. Г. и Г. Н. Г.), са собственици на жилища в жилищна сграда, построена в общинско дворно място, с отстъпено право на строеж - ид. част от 536 кв. м., собствеността им не се засяга с оспорения административен акт. Съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ в случая е неприложима, тъй като имотът не е съсобствен. Разрешението за строеж е издадено на възложителите по смисъла на чл. 161 ЗУТ, а съгласието на жалбодателката за това не е изискуемо в хипотезата на чл. 48, ал. 3, изр. 3 ЗУТ, след като оградата е разположена изцяло в имота по изискването на чл. 48, ал. 4 ЗУТ. Неоснователно е и оплакването, че е разрешено изграждането на "втора ограда до съществуващата" такава. Видно е от обяснителната част на изготвеното конструктивно становище и писмото от 21.09.2016 г. от Общината до РДНСК, че теренът на УПИ ХII, пл. № 573, в кв. 1253, е с много голям наклон и голяма денивелация между съседните имоти, че по западната граница към съседния УПИ ХХII-584 има съществуваща ограда от суха каменна зидария, изпълняваща ролята и на подпорна стена и, че оградата, предмет на РСтр. е предвидена да се изгради така пред и с колони в нея, както и бетонови блокчета над нея, че да се осъществи връзка между старата и новата стени. Изпълнението на строежа по посочения начин, несъмнено би ползвал и жалбоподателката, но безспорно не нарушава установените й собственически права. Превратно и погрешно са твърди, че "константната" практика на Върховен административен съд била "когато следва да се издава разрешение за строеж, това трябва да става със съгласието и уведомяването на заинтересованите лица". Хипотезите и фактическата установеност са различни, като в редица свои актове ВАС е подчертавал в кои от тях, в условията на чл. 48, ал. 3 ЗУТ, съгласие на собствениците не се изисква - решения по адм. дела № № 10299/2009 г., 6303/2010 г., 6935/2010 г., 9000/2016 г. и пр. Вярно е, че Б. не е уведомена за издаденото разрешение, но това процесуално нарушение няма характера на съществено, след като не е нарушено правото й на защита срещу административния акт, реализирано в проведеното съдебно производство. Липсва нарушение и по повод твърдението, че адм. производство е започнало от името на заявител на един адрес, а се издава разрешение за строеж на друг негов адрес - различието е изяснено с издаденото от О.-Д. удостоверение за факти и обстоятелства по устройството на територията, във връзка с настъпилата промяна досежно единствения достъп до имота по ул. "Б. В.". Що се отнася до твърденията, че с решението е направен "опит да се пренапише отново вещното право", те не следва да се коментират. По изложените съображения съдебният акт следва да бъде оставен в сила, а при този изход на процеса на ответника Г. К. следва да бъдат присъдени 300 лв. разноски по делото, надлежно доказани като заплатени с приложения договор за правна помощ и своевременно претендирани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,