Решение № 15241 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2010 г.

Решение № 15241 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Найден Николов Аджемов, в качеството му на управител на "Трансойл трейдинг" ООД, срещу решение № 40 от 8.01.2010 г. по адм. дело № 859 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 800349 от 5.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Разград, потвърден с решение № 69 от 4.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в обжалваната част. С него на ревизираното дружество е определено задължение за ДДС в размер на 60 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 10 189.76 лв. за ревизирани данъчни периоди м. 09. и м. 10.2007 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 от ЗДДС по 4 броя фактури, издадени от "Аванти ойл" ЕООД. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и в справките-декларации на доставчика. Към тези фактури са издадени ДКИ, които не са отразени в счетоводството на получателя. При извършена проверка на доставчика той не е намерен на адреса, за което са съставени два протокола, като връчването на ИПДПОЗЛ е по реда на чл. 32 от ДОПК. Същият не е представил никакви доказателства във връзка с доставките, а ревизираният субект е представил договор за продажба на СМЗ - горива от 1.09.2007 г., 4 броя приемо-предавателни протоколи, всеки за по 25 000 л и 4 броя товарителници към една от фактурите; приемо-предавателен протокол за 37 000 л и товарителница към втората фактура; приемо-предавателен протокол за 35 000 л и товарителница към третата фактура и приемо-предавателен протокол за 28 000 л и товарителница към последната фактура. Според тези доказателства стоката е разтоварена в база находяща се в гр. Кубрат, ул. "Цар Освободител" № 80 и е транспортирана с превозно средство с изх. № СА 7908 АК. От справка в ОДП сектор КАТ, гр. София, се установява, че МПС с посочения регистрационен номер представлява лек автомобил марка "Рено 25", цвят зелен, металик. По отношение на базата е представен нотариален акт и разрешително. Тя разполага с два резервоара за дизелово гориво, всеки с обем по 50 куб. м. или 100 000 л. Представена е и касовата книга на ЕКАФП, регистриран на обекта с данни за м. 09.2007 г. и справка за количеството дизелово гориво, доставено в нея за посочения период. Направена е констатация от представените доказателства от страна на ревизираното дружество, че доставчик на дизелово гориво за периода е и "Гитекс" ЕООД, една фактура, и "Крис Транс" ООД, една фактура, като доставеното общо количество дизелово гориво е в размер на 218 443 л, на стойност 326 999.70 лв. От отчетите на ЕКАФП са установени продажби на дизелово гориво за периода в количество от 80 422.70 л. Така получаващия се наличен остатък в резервоарите за дизелово гориво се явява в размер на 138 020.30 л при обща вместимост от 100 000 л, т. е. 38 020.30 л. в повече от вместимостта на обекта. Съдът е отчел, че при тези констатации относно издадени ДКИ към фактурите, невъзможност стоката, предмет на четирите доставки да бъде транспортирана с лек автомобил, както и факта за липсата на капацитет на собствената на ревизираното дружество база, е обоснован извод от органа по приходите за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС относно процесните фактури, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, съответно е установено задължение за ДДС в размер на 60 000.00 лв. и е начислена лихва за забава. По указания на съда за представяне на доказателства с молба от 26.10.2009 г. жалбоподателят е ангажирал вече представени в административното производство доказателства. След като доказателствената тежест е в негово лице, съдът е отчел, че не са ангажирани доказателства относно транспортирането на стоката, предмет на фактурите, както и начина на съхранение на същата, поради констатираното различие. Съдът е отчел също, че представените доказателства с молба от 27.11.2008 г. в административното производство относно дислокацията на горивото в отделни бази, освен посочената, установяват различна фактическа обстановка създадена от самия жалбоподател с представяне от негова страна преди това на доказателства в тази насока. Подробно са обсъдени новопредставените с тази молба доказателства, като разминаване не се установява само по отношение на една от фактурите, а по останалите три са налице различия относно приемо-предавателните протоколи, товарителници и респ. количества от стоката, разтоварена в отделни бази. Това според съда обосновава преценка за недостоверност на последно представените доказателства, съответно за новосъздаденост на същите. По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, като не се установяват твърдяните нарушения при постановяването му. Първото касационно възражение е насочено към неправилно ценене на доказателствата относно констатираната разлика във вместимостта на обектите, в които е съхранявано горивото след доставянето му. Възражението е насочено към непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит само за частта от него, която съответства на доставка на гориво в размер на 38 020.30 л по повод кредитирането на представените първоначално доказателства. Това касационно възражение е неоснователно, понеже се оспорва реалността на четирите доставки, за които са издадени фактури, в които се материализира стопанската операция по доставката в количество, посочено във всяка една от тези фактури. Както правилно е приел съда представените впоследствие писмени доказателства противоречат на първоначално представените писмени доказателства от самото ревизирано и задължено дружество. Следва да се отчете фактът, че въобще представените писмени доказателства са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила не обвързва съда, а той ги преценява съобразено с останалите данни по делото. Второто касационно възражение относно превозното средство, чрез което е транспортирано горивото, също е неоснователно, независимо кой е превозвачът, което е предмет на договореност на страните по доставките. Фактът, че превозът е осъществяван от посоченото МПС не се оспорва, а в тежест на жалбоподателя е установяването на неговата характеристика и техническа възможност чрез него това да е осъществявано при тези фактически констатации на органа по приходите в РА. По повод третото възражение относно съобразяването на изводите на съда с представените от самия жалбоподател кредитни известия към процесните фактури, които не са отразени в неговото счетоводство, то същите независимо от последния факт и тяхната редовност не обосновават извода за нереалност на доставките при обсъдената фактическа обстановка. Достатъчно основание за преценката на съда за липсата на реалност на последните са посочените по-горе доказателства и тяхното кредитиране. При това процесуално поведение на жалбоподателя и според установеното по делото правилна е преценката на съда за законосъобразност на РА, респ. обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение