Решение № 8182 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2010 г.

Решение № 8182 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Плевен, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, против решение № 86 от 22.02.2010 г., постановено по административно дело № 179/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон (отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК), а отмененото с него решение № РД-16-06/05.12.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен да се потвърди като законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и направените по делото разноски. Ответникът "СМДЛ-ЛАЙТ" ООД гр. Плевен, ЕИК 114620941, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна, и предлага решението на Административен съд - Плевен да бъде отменено като необосновано и да се отхвърли първоначалната жалба срещу решение № РД-16-6/05.12.2008 г. по описа на РЗОК - Плевен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Плевен е отменил решение № РД-16-6/05.12.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен за налагане на санкция - прекратяване на договор № 150473/06.03.2008 г. за оказване на извънболнична помощ със "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - ЛАЙТ" ООД по отношение на дейността на д-р Петя Кирилова Мушатова-Цекова по пакет "Образна диагностика", и е осъдил РЗОК - Плевен да заплати на СМДЛ "ЛАЙТ" ООД разноски в размер на 700 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на директора на РЗОК - Плевен е издадено от компетентен орган в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК - липса на съгласуване с председателя на БЛС на възражението на оспорващия, противно на вмененото от законодателя задължение в чл. 240, ал. 2 от НРД-2006. Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. В хипотезата на чл. 239 от НРД-2006 издаването на решение за налагане на санкция "прекратяване на договор" се извършва при спазване на процесуалните правила на чл. 240 от НРД-2006. С ал. 1 на изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) е предоставено право да представи писмено възражение пред директора на НЗОК в 7-дневен срок от датата на даденото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Съгласно текста на ал. 2 директорът на НЗОК след преценка на изложеното в съгласуваното в 7-дневен срок с председателя на БЛС възражение дава, респ. отказва, на директора на РЗОК съгласие за прекратяване на договора. В разглежданият случай предизвестието е било отправено с писмо изх. № 29-01-36 от 23.10.2008 г. на директора на РЗОК, връчено на оспорващия на 31.10.2008 г. В указаният срок изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е депозирал писмено възражение до директора на НЗОК с вх. № 29-01-38 от 06.11.2008 г. на РЗОК - Плевен. В тази хипотеза за директора на НЗОК е възникнало задължението по ал. 2 на чл. 240 да подложи на преценка "изложеното в съгласуваното в 7-дневен срок с председателя на БЛС възражение", след което да даде, респ. да откаже на директора на РЗОК съгласие за прекратяване на договора. В НРД-2006 не се съдържат правила, по които възразяващият изпълнител на медицинска помощ следва да съгласува с председателя на БЛС изложеното в писменото му възражение до директора на НЗОК. Не е предвидено да се проведе специално производство и да се издаде нарочен акт (съвместен или едностранен от страна на председателя на БЛС), който да съответства на определени изисквания за форма и съдържание. В настоящият случай председателя на БЛС е бил уведомен за постъпилото възражение, като му изпратено копие на писмото, с което на 7.11.2008 г. директорът на РЗОК - Плевен е изпратил до председателя на комисия по чл. 240 от НРД-2006 при НЗОК, копие от възражението от 06.11.2008 г. С писмо изх. № 20-15-331/28.11.2008 г. директорът на НЗОК е дал мотивирано съгласие за прекратяване на договор № 150473/06.03.2008 г. на ИМП - "СМДЛ - ЛАЙТ" ООД гр. Плевен по отношение на д-р Петя Кирилова Мушатова-Цекова по пакет "Образна диагностика", поради отчитане на дейност, която не е извършена. Приетото от административния съд нарушение на чл. 240, ал. 2 от НРД-2006 в случая не е налице. Директорът на НЗОК е отправил до председателя на БЛС писмо с изх. № 20-15-331/11.11.2008 г. за становище с оглед чл. 240, ал. 2 от НРД-2006, като с писмо изх. № 325/25.11.2008 г. на Председателя на БЛС (вх. № 20-15-331/25.11.2008 г. по описа на НЗОК) е изразено становището на последния. Едва тогава директорът на НЗОК с цитираното по-горе писмо изх. № 20-15-331/28.11.2008 г. е дал съгласието си по чл. 240, ал. 2 от НРД-2006, след което е издадено и обжалваното пред административния съд решение на РЗОК - Плевен. Доколкото първоинстанционният съд е отменил последното с единствен довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила поради липса на изразено становище от председателя на БЛС преди директорът на НЗОК да е дал съгласието си на директора на РЗОК - Плевен за прекратяване на договора, от гореизложеното явства, че този довод не може да бъде споделен, понеже предвидената в чл. 240, ал. 2 от НРД съгласувателна процедура е извършена. От друга страна, трябва да се отбележи и, че в мотивите на решението си административният съд е подложил на служебна преценка материалноправната законосъобразност на решението на директора на РЗОК - Плевен, при което по същество надлежно е установил, че отчетената от лечебното заведение дейност не е извършена, което кореспондира с фактическите основания на административния орган за прекратяване на процесния договор, при коректно прилагане на относимите в случая правни норми. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу решението на директора на РЗОК - Плевен бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на РЗОК - Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 300 (150+150) лв. и направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,