Решение № 1646 от 15.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Софийския районен съд против решение 424 / 26.01.2022 г. по адм. дело 7301 / 2021 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответната по жалбата страна - А. Стоянова, от гр. София чрез адв. Въльовска изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 424 / 26.01.2022 г. по адм. дело 7301 / 2021 г. Административен съд София град е отменил по жалба на А. Стоянова отказ на председателя на Софийски районен съд за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за 2020 г., обективиран в писмо изх. 9001413 / 25.06.2021 г. Присъдил е разноски. Решението е недопустимо. Право на допълнително възнаграждение при условията на чл.2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (приети с Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол 29 / 22.11.2018 г.) имат административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т. ч. младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие (НИП) и съдебните служители. Размерът на допълнителното възнаграждение се определя от съответния административен ръководител, но при строго спазване на изискванията на чл.9, ал.2 от Правилата, съгласно които конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 се определя при спазване на следните условия: отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; инициативност и новаторство; постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и действия при рискови и извънредни обстоятелства. В случая допълнителното трудово възнаграждение на служители и магистрати за 2020 г. е определено със заповед АС 580 / 15.12.2020 г. на административния ръководител на СРС и този административен акт е влязъл в сила. Жалбоподателката, която е включена в Приложение 1 от процесната заповед, в която фигурират лицата на които е отказано ДТВ не е оспорила същата и за нея тя е породила правни последици. Отправеното три месеца по-късно заявление за преразглеждане на правото за допълнително възнаграждение, не може да новира сроковете по оспорване. За административния орган не е възникнало задължение за издаване на индивидуален административен акт по въпрос, по който той вече се е произнесъл. Оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. 901413 / 25.06.2021 г. не притежава белезите на индивидуален административен акт. То има уведомителен характер и развилото се по него съдебно оспорване е недопустимо поради липса на предмет. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените от него разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на общо 200,00 лева за двете инстанции, както и сумата от 70,00 лева платена ДТ за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение