Решение № 15292 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2018 г.

Решение № 15292 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Д. Попов, срещу решение № 159 от 26.04.2018 г., постановено по адм. дело № 155/2017 г. от Административен съд – Хасково. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/9315 от 12.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството за подпомагане на животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, в частта, с която на С. Желязкова е отказано подпомагане по подадено заявление с УИН 26.05.0615/38669 за кампания 2015 г. по схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПДНЖ1) – говеда, и не е отпусната субсидия, а преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу процесното уведомително писмо да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – С. Желязкова в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. Богданов, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли, както и да й присъди сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на С. Желязкова срещу уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/9315 от 12.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3), издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ 1) – говеда, не е отпусната субсидия. Хасковският административен съд е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в рамките на предоставената на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ със заповед № 3-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, материална компетентност и в предвидената писмена форма. Същото обаче било издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Визира се нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като преди издаване на оспорения акт не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според съда, обратно на приетото в оспорения акт, заявителката отговаряла на изискването на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3/2015 г. за минимален брой животни, отглеждани в стопанството. За този си извод се е позовал на събраните в хода на производството доказателства, включително и на заключението по приетата по делото съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, според което заявлението на С. Желязкова по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) за 2015 г. отговаряло на изискванията на чл. 38, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 и чл. 8, ал. 1-4 от Наредба № 19/2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ (Наредба № 19), поради което отказът за предоставяне на финансова субсидия бил неправомерен. Решението е правилно. Видно от данните по делото, С. Желязкова в качеството си на земеделски производител е подала заявление за подпомагане с УИН 26.05.0615/38669, с което е кандидатствала за финансиране по редица схеми и мерки, между които и по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПДНЖ1); Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници (СКЮ) и Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3). Доколкото с процесното уведомително по последните две схеми е оторизирана цялата заявена за подпомагане сума и доколкото в тази част актът съответно не е обжалван, същите не са предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство. Към заявлението за подпомагане е приложена таблица, с която заявителката е декларирала, че към съответната референтна дата - 28.02.2009 г. е отглеждала 115 бр. регистрирани животни - говеда, както и че със същия брой и вид животни кандидатства и за текущата кампания 2015 г. На заявлението е направена административна проверка по реда на чл. 37 от ЗПЗП, завършила с констатация, че от заявените за подпомагане по схемата 115 бр. животни към 28.02.2009 г. (референтната дата) са установени 0 бр. и не е отбелязан брой животни за текущата кампания. По представената административна преписка е приложено писмо с изх. № 2556-ИТИС от 22.05.2016 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с приложен към него списък на сертифицирания брой животни към референтната дата 28.02.2009 г. на 42 бенефициенти, сред които и С. Желязкова с УРН 595235, по отношение на която е отбелязано, че от декларирани 115 бр. говеда към 28.02.2009 г. са налични 0 бр. В писмото изрично е отбелязано, че към месец ноември 2009 г., когато е извършвана сертификацията на данните за отглежданите животни към 28.02.2009 г., информационната система, която поддържала регистъра на животните и животновъдните обекти, в които те се отглеждат – BGVet, се е администрирала от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), а данните от тази служба били подадени на външен електронен носител – CD (извън действащата тогава информационна система). През м. март 2010 г. била въведена Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС като към нея от старата информационна система била извършена миграция на данните, поради което при правене на справки към референтната дата в сега действащата система, сравнени със сертифицираните данни, заредени в ИСАК, подадени на външен електронен носител, било възможно да бъдат открити разлики. По делото е представен и контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на БАБХ към референтната дата № 26_Община Харманли_010 с дата на извършване на проверката 24.02.2016 г., в който е записано, че към 28.02.2009 г. в животновъден обект № 6477-0023 (стар номер), собственост на С. Желязкова броят на животните по заявление е 85, а съобразно предоставените и проверени документи като брой животни е отбелязано 0 бр. По делото е постъпило и писмо от изпълнителния директор на БАБХ с изх. № 7172-ИТИС/06.12.2017 г., с което се отговаря на поставени въпроси от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФЗ със следното съдържание: В сертифицираните данни по отношение на С. Желязкова не се съдържа информация. Към писмото е приложена справка на наличните данни, събрани от НВМС по реда на заповед № РД 09-877/10.11.2009 г., предоставени на ДФЗ през 2009 г., съгласно заповед № РД 09-913/23.11.2009 г., и двете заповеди на Министъра на земеделието и храните. Изрично в писмото е отбелязано, че в справката за животни на собственик от 05.12.2017 г. по данни от информационната система ВетИС, към 28.02.2009 г. на С. Желязкова се водят 115 бр. говеда, като видно от извлечение от вътрешносистемен журнал № 1 на ИС ВетИС, вписването е направено в периода 22 – 29.12.2014 г. от д-р И. Иванов. В писмото е вписано също, че няма данни за съставени протоколи от проверки за установяване на наличен брой животни в процесния животновъден обект, както и че същият нямал регистрация по реда на чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а съгласно извлечение от вътрешносистемен журнал № 2, на 25.11.2014 г. С. Желязкова била вписана като собственик на обекта от 13.05.2004 г. В отговор на въпрос относно броя на наличните животни на С. Желязкова, вписани в информационната система на БАБХ, е записано, че сертифицираните данни за брой животни от вид говедо се отчитат към референтната дата 28.02.2009 г. Препраща към заповед № РД 09-877/10.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която се нарежда да се създаде организация за извършване на физически и документални проверки на всички бенефициенти на животновъдни обекти, както и към заповед № РД 09-913/23.11.2009 г. също на Министъра на земеделието и храните, с която се нарежда резултатите от извършените по реда на заповед № РД 09-877/10.11.2009 г. проверки да се предоставят на ДФЗ в срок до 30.11.2009 г. Според заключението от назначената и изслушана по делото ветеринарномедицинска експертиза, към 28.02.2009 г. по справка № 481527 от интегрираната информационна система на БАБХ за животни в обект № 2374100018 (стар 6477-0023) отглежданите от С. Желязкова животни са 115 говеда за месо. Посочено е, че към 09.06.2015 г. животновъден обект № 6477-0023 съдържал номериран списък на 119 говеда за месо с ушни идентификатори, в. т. ч. 115 говеда, които били обект на експертизата, т. е. налице бил 100% референтен брой животни със същите идентификатори от електронната справка на БАБХ към 28.02.2009 г. Поради това, според вещото лице, фермата на Желязкова отговаряла на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Приложеният по делото контролен лист от административната проверка № 26_Община Харманли_010 с дата на извършване на проверката 24.02.2016 г., според експерта, бил некоректен по отношение на въведената електронно дата 28.02.2009 г. Също така липсвал допълнителен протокол от проверката, който да удостовери констатирани нарушения в обекта. Вещото лице е отчело, че административна проверка от БАБХ на място в животновъдния обект към референтната дата 28.02.2009 г. била извършена едва през 2016 г. В експертизата е посочено още, че електронната система на БАБХ е въведена през март 2010 г., като преди тази дата данните за животните и собствениците им са подавани от НВМС и местните й поделения на външен електронен носител – CD. В случая наличната електронна справка за животни показвала, че към 28.02.2009 г. броят на говедата е бил 115, а установеното от органа нулиране на броя на животните, било резултат от прехвърлянето на данните към сега действащата информационна система на БАБХ. Резултатът от експертизата е за отглеждани 119 говеда, в т. ч. 115 месодайни крави от BG37017886 до BG37018000 в животновъден обект № 6477-0023 в с. Дрипчево, общ. Харманли, към 28.02.2009 г., регистрирани в БАБХ. При прегледа на документацията от животновъдния обект е установено, че към 15.01.2015 г. има регистрирани 115 броя ЕПЖ, а видно от декларация-инвентаризационен опис били идентифицирани 119 говеда, в т. ч. 115 месодайни крави. При това вещото лице при съпоставяне на данните за брой говеда от справка № 481527 на БАБХ към 28.02.2009 г., със същите от справка № 481638 на БАБХ към 01.05.2015 г. и с Декларация от животновъдния регистър на обекта към 15.01.2015 г., както и към 09.06.2015 г. е установило пълно припокриване на идентификаторите на 115 месодайни крави, от BG37017886 до BG37018000. В проведено на 07.12.2017 г. съдебно заседание вещото лице е уточнило, че електронната система е въведена през м. март 2010 г. като преди тази дата е станало преливане на НВМС в БАБХ. При структурните промени, свързани с това, била объркана информацията, която до този момент била изпращана на външен носител и същата била нулирана. Невъзможно било в информационната система на БАБХ да излезе справка, че С. Желязкова има 115 бр. животни и след това след извършена проверка да се установи липса на тези животни и да се нулира броят им в системата. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществено нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая данните, послужили за издаване на процесния отказ за финансиране, безспорно са били противоречиви, а изясняването им се търси едва в хода на съдебното производство. Правилно административният съд е приел, че не може да се вмени във вина на заявителката вероятността за настъпили грешки при прехвърлянето на данни при изграждането на новата информационна система на БАБХ, които освен че са отбелязани от вещото лице, на практика са признати и от изпълнителния директор на БАБХ – органът, под чието управление работи системата. При това обоснован е и изводът, че доколкото по делото е установено, че С. Желязкова е отглеждала и отглежда заявеният брой от 115 говеда, следва да се приеме, че същата отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3. В колона 4 от таблицата, инкорпорирана в оспорения административен акт, по отношение на схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) със съдържание: "Изпълнено е условието за отглеждане на минимален/максимален брой животни" е отбелязано "не". В пояснението към колона 4 е записано чл. 38, ал. 1 от Наредба № 3. Този текст от Наредбата гласи, че право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в СИРЖ на БАБХ, и продължават да извършват земеделска дейност. От заключението по приетата в първоинстанционното производство експертиза въз основа на справка № 481527 от Интегрираната информационна система на БАБХ се установява, че към 28.02.2009 г. в животновъден обект № 2374100018 (стар 6477-0023), собственост на С. Желязкова, са отглеждани 115 говеда с посочени ушни марки. Това се установява и от приложения по делото регистър на животновъден обект, регистър № 657 по образец КЗЖ-69, утвърден със заповед № 125/05.02.2007 г. на генералния директор на НВМС, в който е записано, че при проверка, извършена от ветеринарен лекар, д- Д. Сакарски, на 22.02.2009 г. в стопанството на С. Желязкова са отглеждани 115 бр. ЕПЖ. В колона 6 от уведомителното писмо "Установен брой животни от заявените" е отбелязано 0 бр., а обяснението под таблицата препраща към чл. 8, ал. 1-4 от Наредба № 19/12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ и чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 19 не се подпомагат по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, земеделски стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали по-малко от 10 говеда, когато кандидатстват за подпомагане за говеда, или по-малко от 10 бивола, когато кандидатстват за подпомагане за биволи, и не изпълняват изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 3 от 2015 г. Последната разпоредба, която е и правното основание на постановения отказ за подпомагане, гласи, че са допустими за подпомагане земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70 % от референтния брой животни. От заключението на вещото лице е установено, че към 09.06.2015 г. животновъден обект № 6477-0023 съдържал номериран списък на 119 говеда за месо с ушни идентификатори, в. т. ч. 115 говеда, които били обект на експертизата. Констатацията е за наличие на 100% референтен брой животни със същите идентификатори от електронната справка на БАБХ към 28.02.2009 г. Всичко това на фона на получената в хода на съдебното производство информация, включително дадена от изпълнителния директор на БАБХ с писмо с изх. № 2556-ИТИС/22.05.2016 г., за вероятността за получаване на разминавания и грешки при трансфериране на данните във въведената през м. март 2010 г. Интегрирана информационна система на БАБХВ, категорично потвърдена и от вещото лице, както в даденото по делото заключение по изготвената от него ветеринарномедицинска експертиза, така и при изслушването му в открито съдебно заседание, съответства на изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Касаторът се позовава на приетия по делото контролен лист от административната проверка № 26_Община Харманли_010, за който, както правилно възразява ответницата в представения писмен отговор на жалбата, с оглед на отдалечеността във времето, когато е съставен, а именно на 24.02.2016 г., е компрометиран. В потвърждение на това е и изложеното от вещото лице в заключението по съдебната ветеринарномедицинска експертиза, че контролният лист съдържа констатации, направени от проверка, за осъществяването на която следва да съществуват и други документи, съдържащи индикация за констатираните в обекта нарушения. По отношение на този контролен лист основателно и първоинстанционният съд е приел, че е в противоречие с другите събрани доказателства по делото отнасящи се до броя животни, отглеждани от С. Желязкова към 28.02.2009 г., предвид обстоятелството, че в него са вписани 85 бр. заявени говеда, т. е. брой, който не се среща и не се покрива с никое от другите събрани доказателства по делото. Неоснователно е и възражението относно датата на регистрация на животновъдния обект на заявителката за финансиране. Всъщност с подобен довод касаторът се опитва да измести фокуса на спора като търси начин да изтъкне допълнителен мотив за постановения отказ за подпомагане. По изложените съображения, обоснован се явява изводът на Хасковския административен съд за незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/9315 от 12.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е постановен отказ за отпускане на финансова субсидия на С. Желязкова по схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ 1), като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е и възражението относно присъдените по делото в полза на С. Желязкова разноски. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита от страна на процесуалния представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство, правилно съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност и е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати разноски в пълния им поискан размер. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на процесуалния представител на ответника се явява основателна, поради което следва да бъде уважена. От него е представен списък по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на 1203 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Срещу така предявените разноски с касационната жалба е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, поради което Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на С. Желязкова разноски в размер на 1203 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,