Решение № 12802 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2014 г.

Решение № 12802 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Анна-Мария Кирилова Бакрачева от гр. София против решение № 4227 от 24.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2705/2014 г. по описа на Административния съд - София-град с доводи, че е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Областният управител на област София, не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение в производството по чл. 6, ал 6 от ЗОСОИ състав на Административния съд - София-град е отхвърлил жалбата на Анна-Мария Кирилова Бакрачева против заповед № РД-23-516 от 10.04.2000 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 6, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 и чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ е утвърдена оценката, изготвена на основание заповед РД-21-372/20.01.2000 г. за недвижим имот, подробно описан в заповед № РД-21-372/18.03.1999 г. в размер на 23 275 лв. в наследствена квота - 100% за касационната жалбоподателка. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният акт е подписан от компетентния за това орган, съставен е в писмена форма, мотивиран е и има изискуемото законово съдържание. Посочено е, че становището на жалбоподателката, че оценката на обезщетението за 1/2 идеална част от празно дворно място следва да се извърши по "пазарни цени", е неприложимо в настоящото производство по ЗОСОИ поради факта, че самият закон предписва по какъв метод следва да е определена оценката на имота, поради и което утвърдената от Областния управител оценка е съобразена именно със закона. Също така за неоснователни са приети и доводите на Бакрачева за приложение на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, тъй като отреждането на имота за "посолски нужди" и учредяването на правото на строеж е осъществено далеч преди 1992 г. Решението е правилно. При постановяването му е приложен правилно материалния закон. Съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно решаващият съд при постановяването на оспореното решение е приел, че при издаването на административния акт са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила. Основателно съдът е приел, че ЗОСОИ разписва специални правила при определянето на действителна пазарна цена. Тази пазарна цена се различава от приетото понятие в гражданския оборот за действителна пазарна цена. Определянето на действителна пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ отнасяща се до имоти, подробно изброени в т. 1, б. "б" на цитирания текст се извършва по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, като получената стойност се удвоява. Съдът е обсъдил заключението на допуснатата оценителна експертиза, която обаче правилно не е взел предвид при постановяване на решението си, тъй като тя е посочила по-ниска оценка от тази, която е утвърдена от областния управител. Съдът обосновано е преценил като правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ. Настоящата инстанция изцяло възприема изложените в съдебното решение съображения за неприложимостта на посочената разпоредба. Според нейната редакция след изм. в ДВ, бр. 25/2001 г., само когато имотът е превърнат след 25.02.1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на министерския съвет, или на общината с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане на закона в сила. Правилно в случая е установено, че отреждането на имота за "посолски нужди", както и учредяването на правото на строеж, са осъществени далеч преди 1992 г., като регулационният план от 1994 г. също не променя отреждането, а напротив само го потвърждава. По този въпрос следва да се посочи и решение № 4 от 11.03.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 16/97 г. В т. 8.В. от мотивите към това решение, ясно е посочено, в кои случаи обезщетението се определя по пазарни цени, а именно в случаите, когато реституираната частна собственост се е превърнала в публична след 25.02.1992 г., какъвто не е настоящия случай. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решението следва да со потвърди като обосновано и правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,