Решение № 570 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2015 г.

ВАСII отделение19.01.2016 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554/19.03.2015 г. по адм. д. № 3010/2014 г, на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 570 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 554/19.03.2015 г. по адм. д. № 3010/2014 г на Административен съд - Пловдив с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 261400380/8.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите-ръководител ревизия. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснато процесуално нарушение се претендира отмяна на решението, със законните последици. Ответникът Дянко Дечев, действащ като ЕТ "Уикенд-Дянко Дечев", чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: За да прогласи нищожност на процесния РА, административният съд е приел, че той е издаден при повторна ревизия, след отмяна на предходния РА с Решение № 63/17.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, в производство по чл. 155, ал. 4 и 6 ДОПК, поради което е била приложима отменената разпоредба на ал. 2, чл. 119 ДОПК досежно компетентността на органа и процедурата по възлагане на ревизията. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. От изяснената по безспорен начин по делото фактическа обстановка е установено, че процесния РА № 261400380/8.07.2014 г. е издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите-ръководител ревизия, при повторна ревизия, възложена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК в изпълнение на отменително Решение № 63/17.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, като първоначалната ревизия е възложена със ЗВР № 1203722/26.07.2012 г., а процесния РА е издаден на 8.07.2014 от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите /ръководител ревизия/, т. е. орган, определен по новия режим на ал. 2, чл. 119 ДОПК. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/12 г, в сила от 1.01.2013 г., в периода от възлагане на ревизията до издаване на повторния РА, като регламентира нова компетентност, която е неприложима в настоящето производство с оглед изричната норма на § 35, ал. 1 ПЗР на ДОПК. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. След изменението /ДВ, бр. 82/12 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. В ЗИД ДОПК се съдържа изрична норма, уреждаща заварените правоотношения - § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК гласи, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон /1.01.2013 г./ се довършват по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа, компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден краен акт /ревизионен акт/. В случая това е налице, тъй като е отменен предходния РА, а по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК при връщане на преписката със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, не започва нова ревизия, а се възобновява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. Следователно новият РА /оспорен в настоящето производство/ е следвало да бъде издаден по досегашния ред, т. е. по реда, действащ до 1.01.2013 г. Това означава, че и компетентният за издаването му орган е следвало да бъде определен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията преди 1.01.2013 г., а не актът да бъде издаван по реда на сега действащата редакция на нормата. Следователно процесния РА е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, неподлежащ на контрол за законосъобразност, в който смисъл се е произнесъл административният съд с обжалваното решение. В случая не се следва връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като процесния РА не е отменен като незаконосъобразен, а е прогласена нищожността му. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал. 4. Следователно правомощията на съда са изрично уредени в ДОПК, поради което общата разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК не е приложима по силата на § 2 от ПЗР на ДОПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Искането за присъждане на разноски, своевременно заявено от ответника е основателно, с оглед изхода на делото, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са реално направени в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2