Решение № 11367 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Априлци, чрез процесуален представител, срещу Решение 301/14.02.2024г., постановено по адм. дело 408/2022г. на Административен съд Ловеч, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч е отменена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба 16 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Априлци, приета с решение 444 по Протокол 51/25.02.2003г. на общински съвет гр. Априлци, изменена и допълнена с Решение 146 по Протокол 7/31.03.2016г. в частта определяща размера на глобата от 50лв. до 500лв ... Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба 16 е с приложно поле, което не съвпада с това на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ. Подзаконовата норма урежда отношенията свързани с определянето и администрирането на местни такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги, реда и срока на тяхното събиране на територията на община Априлци и наложените санкции са именно за нарушение на наредбата, а не както сочи чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ за нарушения на закона. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне протеста на прокурор към Окръжна прокуратура Ловеч. Ответната страна Прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч не взема становище. Процесуалният представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Ловеч е образувано по подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч срещу разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба 16 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Априлци, приета с решение 444 по Протокол 51/25.02.2003г. на общински съвет гр. Априлци, изменена и допълнена с Решение 146 по Протокол 7/31.03.2016г. в частта определяща размера на глобата от 50лв. до 500лв ... За да постанови своя акт, АС Ловеч е установил, че Наредба 16 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Априлци е приета с решение 444 по Протокол 51/25.02.2003г., като е била многократно изменяна и допълвана, с последно изменение от 31.03.2022г. с решение 395. Оспорената разпоредба на чл. 48, ал. 1 е приета с решение 146 по Протокол 7/31.03.2016г. по предложение на кмета на община Априлци. Нормата предвижда, че За нарушение на разпоредбите на тази наредба виновните лица се наказват с глоба от 50 до 500лв., а едноличните търговци и юридическите лица с имуществена санкция от 100 до 500лв., ако в друг нормативен акт не е предвидено по-тежко наказание.. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспорвания подзаконов нормативен акт е издаден от компетентния административен орган - Общинския съвет Ловеч, и в кръга на правомощията му - съгласно чл. 8 от ЗНА притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Правото му да определя размера на местните такси е уредено и в специалния закон - чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският съвет определя размера на таксите като приема наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато хипотеза е налице в случая. Съдът е установил още, че при приемането на процесния нормативен акт са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове - преди внасянето на проекта съставителят го е публикувал на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е била предоставена възможност, в 14-дневен срок, да направят предложения и да изложат становища. Спазена е нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА и към проекта са публикувани и мотивите на органа, съответно - доклада, в който са изложени причините, които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответните норми на ЕС. За да постанови обжалвания резултат обаче съдът е приел, че нормата на чл. 48, ал. 1 от Наредба 16 в частта определяща размера на глобата . От 50 до 500лв., .. противоречи на норма от по-висок ранг чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изложените от АС - Ловеч мотиви по отношение незаконосъобразността на оспорения текст на чл. 48, ал. 1 от наредбата. Съгласно посочения текст за нарушение разпоредбите на тази наредба виновните лица се наказват с глоба от 50 до 500 лв., а едноличните търговци и ю. л. с имуществена санкции от 100 до 500 лв. Тази разпоредба касае административно-наказателната отговорност на посочените субекти и влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМДТ, според която за неспазване на разпоредбите на този закон на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., но само и единствено досежно виновните лица. Нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона, но се ограничават до обществените отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Предвид на това посочените в тях санкции, като вид и размер следва да са в съответствие с нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същите обществени отношения, както е в конкретния случай. Законът не предоставя възможност административно-наказващия орган да налага административни наказания извън и различни по вид от посочените в нормата от по-висока степен. Въвеждането на изисквания, които не се съдържат в нормативния акт от по-висока степен е нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА и задължава правораздавателните органи да приложат нормативния акт от по-високата степен, по арг. от ал. 3 на текста. Затова първостепенния съд правилно е приел, че е недопустимо за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране на обществени отношения с подзаконов акт от орган, който не притежава такова правомощие /в тази връзка виж решение 9730/16.07.2018г., постановено по адм. дело 6769/2017г. на ВАС/. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на АС Ловеч, че в конкретния случай е налице идентичност в приложното поле и на двете норми законовата и подзаконовата, тъй като се касае за налагане на административно наказание при неспазване на нормативно определените разпоредби, за които липсват определени изрично административнонаказателни текстове. При така изложените мотиви касационната жалба се преценява от настоящия състав като неоснователна, а обжалваното съдебно решение - за правилно, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение