Решение № 16859 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2011 г.

Решение № 16859 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. С касационна жалба Венцислав Христов Христов обжалва решение № 4024 от 06.12.2010 г. по адм. дело № 4317/2010 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Христов против заповед № ЗДС-1627/01.03.2010 г. на ВНД Директора на СДВР - с която на Христов е наложена ПАМ на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД "забрана за напускане на страната" в частта, с която е поискано обявяване нищожност на заповедта. С молба, подадена до Върховния административен съд от 12.07.2011 г., подписана от процесуалния представител на Директора на СДВР е представена заповед № ЗДС-45/17.01.2011., с която е прекратено действието на приложената със заповед № ЗДС-1627/01.03.2010 г. ПАМ "Забрана за напускане на страната" по чл. 75, т. 6 ЗБЛД. В молбата е направено искане до съда за прекратяване на съдебното производство. С молба, подадена до ВАС на 21.09.2011 г. касаторът е изразил становище, че така представената заповед има характер на оттегляне на обжалвания акт от страна на административния орган на основание чл. 156 от АПК. Изразил е съгласие с оттеглянето на акта. В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме неговото становище, че представената заповед има характер на оттегляне на обжалвания акт, е заявил че молбата му следва да се разглежда като молба за оттегляне на първоначалната жалба срещу акта. Върховният административен съд, седмо отделение приема за установено следното: Оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. В настоящия случай обаче заповедта за прекратяване на действието на приложената ПАМ е издадена на основание чл. 78а, ал. 2 ЗБЛД, с оглед на което същата не може да се приеме като акт на оттегляне на обжалваната в първоинстанционното производство заповед, по смисъла на чл. 156 АПК. От друга страна касаторът е посочил, че подадената молба от 21.09.2011 г. до ВАС представлява молба за оттегляне на първоначалната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него, изцяло или отчасти. Спазено е изискването на чл. 155, ал. 3 АПК, оттеглянето е направено извън съдебно заседание с писмена молба. Т. е. налице е хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК, оттеглянето на оспорването десезира съда и е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. Тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, настоящата инстанция следва да обезсили решението на Административен съд София град, а производството по делото следва да се прекрати на осн. чл. 159, т. 8 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК касаторът няма има право на съдебни разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение