Решение № 15349 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2016 г.

Решение № 15349 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 205 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 73/2016 г., Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на И. А. К. срещу решение № 1012-20-6#1/19.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С., с което е оставено в сила разпореждане № 17/07.12.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - С. и е отхвърлена депозираната срещу него жалба от 22.01.2016 г. като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. А. К. от с. Б., обл. С., с оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като съдът е дал ход по същество, се е произнесъл в закрито заседание с определение, с което е назначил служебно съдебно- икономическа експертиза по въпроси, които не са спорни по делото и се съдържат, както в разпореждането на пенсионния орган, така и в административната преписка. Като основен довод сочи, че първоинстанционният съд в мотивите си не е изложил защо е зачетен само осигурителния доход до дата на отпускане на пенсията - 10.11.2011 г., а индивидуалният коефициент не се увеличава съразмерно с постъпилите в партидата по УПФ средства, които впоследствие се прехвърлят във фонд "Пенсии" към ДОО. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него, съдът да се произнесе по същество по подадената жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, а ответникът - директорът на ТП на НОИ - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно, предвид изчисленията на дохода и спазване на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО за определяне на индивидуалния коефициент. Определеният на касатора индивидуален коефициент 2,468 е по- благоприятен при прехвърляне на средствата от УПФ във фонд "Пенсии" към ДОО. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна. " След проследяване на относимата материалноправна уредба за изчисляване и преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на предпоставките по § 51 от ПЗР на КСО на ЗИДКСО, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че преизчисляването на пенсия от страна на административния орган съобразно разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДКСО, е законосъобразно. Настоящата инстанция намира правните изводи в мотивите на обжалваното решение за правилни. Правото на пенсионера да иска изменение на пенсия при отпускането й с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, произтича от разпоредбата на § 51 от ПЗР ЗИДКСО, считано от 15.08.2015 г., съгласно която лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". От данните по делото се установява, че производството по преизчисляването на пенсията е започнало въз основа на подадено от И. А. К. заявление от 14.09.2015 г. до директора на ТП на НОИ - С., с което е заявил, че желае пенсията му за осигурителен стаж и възраст да се преизчисли на основание § 51 от ПЗР ЗИДКСО и е уведомил пенсионния орган, че желае набраните в универсален пенсионен фонд средства, да бъдат прехвърлени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. С разпореждане № 16/07.12.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - С. пенсията за осигурителен стаж и възраст на К. е преизчислена, като същата е определена в размер на 882.90 лв. Недоволен от така определения размер, заявителят е оспорил посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ - С. с оплакване, че върху определената му пенсия е следвало да се начисли увеличението, възлизащо от прехвърлените във фонд "Пенсии" на ДОО средства, които са се натрупали в УПФ след датата на отпускане на пенсията - 10.11.2011 г. Директорът на ТП на НОИ - С. е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като се е аргументирал, че до 09.11.2011 г. намаленият осигурителният доход на К. със среднопретеглен коефициент е в размер на 135 585,42 лв., а след възползване от възможността за преизчисляване, дадена с § 51 от ПЗР ЗИКСО, осигурителният доход на лицето възлиза на 158 475,82 лв. По делото е приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че изходните данни и получените от административния орган изчисления за определяне на новия размер на пенсията на К. съвпадат. Осигурителният доход без намалението по чл. 127, ал. 3 от КСО (отм.) е в същия размер, определен от пенсионния орган, като индивидуалния коефициент е правилно изчислен - 2,468. Спорът между страните е, дали натрупаните в УПФ средства след датата на пенсионирането, които впоследствие при използване на възможността по § 51 от ПЗР ЗИДКСО следва да бъдат част от осигурителния доход на лицето и да участват при формирането на индивидуалния коефициент за определяне на преизчисления размер на пенсията. На основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". На основание чл. 127, ал. 1 от КСО (отм.) жалбоподателят като лице, родено след 31.12.1959 г. и осигурено при условията и по реда на част първа, е подлежал на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. При определяне на индивидуалния му коефициент по чл. 70 се е прилагала ал. 3 на чл. 127 (отм.), която е предвиждала намаление на коефициента на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" по ред, определен с акт на Министерски съвет. Впоследствие с изменението на КСО (ДВ, бр. 61, в сила от 15.08.2015 г.) жалбоподателят е подал заявление за преизчисляване на пенсията му на основание § 51, ал. 1 от ПЗР ЗИДКСО. Преизчисляването на пенсията е регламентирано в чл. 21 и чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с оглед натрупан след пенсионирането осигурителен стаж или осигурителен доход (ако е по-благоприятно за пенсионера). Няма регламентация в закона пенсията да се преизчислява от натрупани в УПФ средства след датата на пенсионирането. В случая за жалбоподателят възниква по-благоприятен размер на пенсията, тъй като същата е изчислена без намаленията за базисния период, т. е. въз основа на целия осигурителен доход за базисния период. Упражняването на правото на преизчисляване на пенсиите по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО е обвързано от задължение за прехвърляне на натрупаните в индивидуалната партида на осигурените лица при съответния универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО). След прехвърлянето на средствата, се прекратява правото на тези лица на допълнителна пенсия, основана на размера на натрупаните средства по индивидуалната им партида в съответния УПФ. Това следва от личния характер на пенсиите от УПФ, установен в чл. 165, ал. 2 от КСО и от принципите, въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване - задължителност и всеобщност на осигуряването и солидарност на осигурените лица, регламентирани в чл. 3, т. 1 и т. 2 от КСО. Наред с горното при упражняване на правото по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО размерът на пенсията се преизчислява за напред - от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът между УПФ и фонд "Пенсии" на ДОО. Следователно упражняването на това право, не засяга размера на пенсията, определена за периода на придобиване на право на пенсия до извършване на избора между УПФ или фонд "Пенсии", съответно натрупаните в УПФ средства, които впоследствие преминават във фонд "Пенсии", не само не са част от осигурителния доход, но не участват в преизчисляването на новата пенсия. Тези средства се консумират от пенсионера впоследствие при получаване на преизчислената пенсия от ДОО. Не случайно правото на избор на фонд § 51 от ПЗР на ЗИДКСО е ограничено със срок - до 31.12.2016 г. Предвид горното правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че възприетият от жалбоподателя механизъм за преизчисляване на пенсията, представлява превратно тълкуване на закона. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че със служебното назначаване на съдебно-икономическата експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В действителност страните не са спорили, досежно правилното преизчисляване на размера на пенсията, а доколко натрупаните средства в УПФ след пенсионирането са част от дохода, който се ползва за преизчислението, но решаващият състав е приел, че се налага проверка на механизма и правилно определяне на размера на пенсията на лицето, след прехвърляне на средствата от УПФ във фонд "Пенсии" към ДОО, което е определящо за законосъобразността на административния акт. Ирелевантно за спора е и удостоверение изх. № 615/06.04.2016 г., тъй като в случая жалбоподателят не е имал възражения относно осигурителния стаж и осигурителния доход, които са възприети от административния орган, а впоследствие са потвърдени и от вещото лице. Следва да се отбележи и че съгласно § 2а от ПЗР на Наредба № 3 от 24 септември 2003 г. за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество, процедурата за промяна на участието се прекратява, когато пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено, получи чрез Националния осигурителен институт заявление по § 51, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Предвид горното, средствата по УПФ, които са натрупани след пенсионирането, съответно прехвърлени във фонд "Пенсии" към ДОО, не могат да се възстановят отново към индивидуалната партида. Заявлението за преизчисляване на пенсията по реда на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО може да бъде оттеглено от лицето само преди произнасянето с административен акт на пенсионния орган. По изложените съображения настоящият състав счита, че по делото не е налице отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,