Решение № 544 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2016 г.

Решение № 544 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. О. Я. против решение по адм. д. № 577/2016 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с оплакване за необоснованост, материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът коректно е отразил фактическата обстановка, но постановил диспозитив, който противоречи на мотивите. Неправилно съдът приема, че не е необходима регистрация по ЗЗЛД, за да бъде едно лице администратор на лични данни. Ако това тълкуване на закона и Директива 95/46/ЕО е правилно се обезсмисля регистрацията по ЗЗЛД и това не е "отделен въпрос", както сочи съдът. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на съда. От една страна съдът приема, че решение на Съда на ЕС по дело С-212/13 решава сходен случай, но веднага след това заключава, че в случая не може да се приеме, че осъщественото видеозаснемане е за изцяло лични и домашни занимания. Без да обсъди доказателства за застрашено имущество на сем. Мушмови, съдът приема, че Мушмови обработват лични данни само в защита на собственото си имущество. Бележката на съда, че записите се пазят само 7 дни е с цел смекчаване на нарушението, а ЗЗЛД не казва колко е законно да се пазят видеозаписите. Няма стойност аргументът, че по време на проверката не е открит запис на В. Я., след като камерата е насочена към общия вход на имота и пощенската кутия на жалбоподателя и липсата на запис към момента на проверката не означава липса на такъв в предходен момент.

О. К. за защита на личните данни оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Е. О. Д.-М. и А. У. М. оспорват касационната жалба с твърдение, че съдът правилно е приложил чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД като е даден превес на интересите на семейство Мушмови в защита на имуществото им. Янков в заседание на КЗЛД си е признал за срязана от негова страна с флекс външна врата и видеокамерите са насочени към тази врата, която не се ползва от Янков.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е инициирано от В. Я. с две твърдения:

1. Съсобственик е с Апостол и Е. М. на УПИ, в който всеки има къща, като от м. декември 2014 г. Мушмови са монтирали на къщата си незаконно видеокамери за видеонаблюдение, за което следва да понесат административнонаказателна отговорност,

1. Навежда оплакване, че е наблюдаван и записван без негово съгласие при паркиране на личен автомобил и ползване на пощенска кутия и врата на общия имот, защото една от камерите записва тази врата и пощенските кутии, а другата тротоара и улицата, където паркират със сина си и съседите личните си автомобили.

КЛЗ е изпратила проверяващ екип за проверка на място, който констатира на 19.11.2015 г., че на двуетажната къща, собствена на Мушмови действително има 2 бр. видеокамери, същите функционират, едната камера обхваща външния централен вход на имота на Мушмови, прилежащия тротоар, а втората - външния вход на самата къща, прилежащия тротоар, кръстовището и зелени площи. Установени са информационни табели, събрани са екранни разпечатки от системата за видеонаблюдение.

В проведеното заседание на 25.11.2015 г. на КЗЛД В. Я. признава, че е отрязал с флекс вратата на входа за имота, който обслужва къщата на Мушмови. Установено е, че на същата врата са сложени пощенските кутии на Янков и Мушмови, че липсват добри съседски взаимоотношения, няма разделение на ползването на имота, Янков ползва друга входна врата към имота. Е. М. навежда твърдения за инциденти и вреди по къщата, колата, без доказателства за извършителя. Твърди, че след монтиране на камерите инцидентите са преустановени.

В решението на КЗЛД от 18.12.2015 г. е посочено, че Мушмови са администратор на лични данни, защото обработват лични данни. На основание решение по дело С-212/13 на Съда на ЕС с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл. 3, § 2 от Директива 95/46/ЕО приема, че казусът не е изключен от приложението на ЗЗЛД, предвид чл. 1, ал. 9 от същия закон, защото е установено, че обработването на лични данни, извършвано от физическите лица не представлява обработване "при извършване на изцяло лични и домашни занимания". Видеокамерите за заснемали и обществени места.

При тези мотиви е разгледано приложението на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, като е посочено, че няма съгласие от Янков за обработване на личните му данни посредством видеонаблюдение, но е налице хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, предвид конкретната фактическа обстановка сочеща за сериозни проблеми в отношенията между страните, създали опасения от страна на Мушмови за евентуални посегателства от Янков над тяхното здраве, живот, имот. Прието е, че са налице проблеми свързани с липсата на спокойствие за личния им живот, имуществена неприкосновеност, което обосновава хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и превес на интересите на администратора на лични данни пред тези на жалбоподателя. Изводът е, че е налице допустимо обработване на лични данни на Янков.

КЗЛД не се е произнесла по сигнала на Янков за незаконно видеонаблюдение, няма никакви мотиви дали физическите лица са спазили производството по глава трета на КЗЛД преди да започнат обработване на лични данни по чл. 17, ал. 3 от ЗЗЛД. По делото не е представено решение на КЗЛД, с което да е допълнено постановеното като се произнесе дали има нарушение на чл. 17 от ЗЗЛД.

За да отхвърли жалбата на Янков срещу решението на КЗЛД съдът също обсъжда приложението на ЗЗЛД относно настоящия казус, предвид решението по дело С-212/13 на Съда на ЕС. С. правните изводи на КЗЛД като законосъобразни, защото не е налице неправомерно обработване на лични данни по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Допълва мотивите на КЗЛД с доводи, че няма неправомерно обработване, защото след 7 дни записите автоматично се изтриват, не се картотекират, класифицират и др., няма доказателства личните данни на Янков да се използвани неправомерно.

Настоящата съдебна инстанция споделя правни изводи за неоснователност на касационната жалба, предвид правилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и допустимо обработване на лични данни за законни интереси на администратора, а именно защита на основни права свързани с лична и имуществена неприкосновеност. Янков не доказва негови лични интереси, които да имат преимущество пред посочените на семейство Мушмови, защото: принципно ползва друга входна врата към двора, не е установено обработване на негови лични данни към момента на проверката на 19.11.2015 г. /което сочи, че е вероятно ползва място за паркиране извън обсега на видеокамерите/, няма ангажирани доказателства за предоставяне на негови лични данни на трети лица. Фактите за допустимо обработване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД са доказани с признание от страна на Янков, че е отрязал с флекс врата, която семейство Мушмови ползва като входна за съсобствения двор, доказателства за неуредени и обтегнати отношения от 2011 г. - протокол от 3.10.2011 г. на нотариус № 120 по регистъра на НК, щети по МПС "Хюндай" за периода м. ноември 2011 г. - м. май 2014 г.

Непроизнасянето от страна на КЗЛД по сигнала за незаконно монтирани видеокамери с неспазване на чл. 17 от ЗЗЛД не може да бъде отстранено и преодоляно по реда на оспорването на решението на административния орган пред съда, поради което липсата на мотиви в съдебното решение за нарушение по глава трета от ЗЗЛД не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е касационно основание. Съжденията на съда за изтриване на личните данни след 7 дни са неотносими към спора и не се отразяват на крайния резултат по делото.

Предвид изложеното решението следва да се остави в сила. Направени са искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗЛД, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено. На КЗЛД следва да се присъдят разноски от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

сигнала