Решение № 13021 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. като ЕТ Т. Т. със седалище в [населено място], обл. Пазарджик, чрез адв. Мишева, срещу Решение 769 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело 492/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1012-12-71#1 от 03.05.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-12-01326977 от 24.03.2023г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Спирова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на едноличния търговец срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано от извършената проверка на осигурителя е прието, че работникът С. Т., назначен на длъжност шофьор , не е осъществявал реална трудова дейност в периода 01.01.2001г. 31.12.2005г., поради което законосъобразно е разпоредено да бъдат заличени подадените за него данни по чл.5 ал.4 КСО с Декларация обр.1 за същия период от осигурителя. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е неправилно, като административният съдия е извел необосновани изводи, с които е възприел изводите и на ответника по касация, и на контролния орган в ТП на НОИ Пазарджик, издал задължителните предписания. По делото не е спорно, че по силата на Заповед ЗР-5-12-01206552 от 07.10.2022г., издадена от Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, е било разпоредено да се извърши проверка по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ Т. Т. със срок на извършване 20 работни дни от връчване на заповедта, станало на 18.10.2022г. За резултатите от нея е бил съставен Констативен протокол КП-5-12-01326874 от 24.03.2023г., в който е посочено, че проверката е приключила на дата 24.03.2023г., за което е употребен един работен ден. В тази връзка е необходимо да се отбележи на първо място, че в самия констативен акт, а и в представената като пълна административна преписка, не се установява да е налице заповед на компетентния за това орган за удължаване срока на проверката след изтичане на първоначално определения такъв в нея, т.е. за времето след 15.11.2022г. В тази връзка е видно, че много от документите са събрани по преписката именно след последнопосочената дата. Доколкото в случая приложими за сроковете на проверката са били правилата на Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролноревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, то съгласно чл.30 ал.1 от нея продължителността на една такава проверка е до един месец, но може да се удължи при наличие на обективни причини с още до 1 месец(така следващата ал.2). В разглеждания случай контролният орган, на който проверката е била възложена, е посочил в констативния си протокол, съставен на дата 24.03.2023г., че проверката му е приключила едва на 24.03.2023г., т.е. значително извън нормативно установените за това срокове, които въобще би могъл да разреши Ръководителят на съответното ТП на НОИ или упълномощено от него лице. В този ред на мисли очевидно е, че събраните последващо на изтичане на срока документи или информация следва да се ценят на първо място и през призмата на това допуснато нарушение на вътрешните правила за извършване на проверката. На следващо място правни впечатление, че в оспореното административно решение, ответникът по касация е формирал изводите за релевантните за спора факта във връзка с късно представени документи(копие от трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностни характеристика и други) или съмнения относно обстоятелството чии са положените подписи под ведомостите на получени трудови възнаграждения за осигуреното лице С. Т.. Отделно е посочено, че за периода от м. юни 2000г. до м. декември 2005г. работодателят не съхранявал счетоводни документи, доказващи осъществяване на трудовата дейност от наетото лице. В тази връзка следва да се посочи, че както контролния орган, така и Ръководител ТП на НОИ, определено не са изяснили фактите от значение за случая с допустимите пред тях доказателствени средства. Подлагането на съмнение на определени обстоятелства не означава, че административния орган може да приема за настъпили неблагоприятните за осигурителя/осигуреното лице факти(напр. че документите са съставени с оглед процеса или че подписите под ведомостите не са на работника). Заедно с това обаче са игнорирани съществени обстоятелства, свързани с извършена на едноличния търговец ревизия от органите по приходите, касаеща именно спорния период, за която е представен още в административната фаза на процеса и ревизионен доклад. В тази връзка от пълното и неоспорено заключение на в.л. Танковска се установява, че органите по приходите са установи реалност на доставките по извършваната в периода на ревизията от търговеца транспортна дейност, осъществявана до м. април 2004г. със собствен товарен автомобил(последващо бракуван), а Т. е бил единственото наето лице на длъжност шофьор . Липсата на останалата счетоводна документация(извън ведомостите за заплати) не може да се вмени като неблагоприятен факт за ответника по касация, след като същата е съхранявана в сроковете, посочени в чл.12 ал.1 от Закона за счетоводството. Именно защото са приели реалност на осъществените в спорния период транспортни доставки, органите по приходите са обосновали и извод за дължимост на съответните осигурителни вноски по ДОО за работника Т., респ. са установили и че същите не са били внесени, макар и декларирани от едноличния търговец. В тази връзка безспорно е било установено, вкл. и от представени по делото платежни нареждания, че впоследствие(през 2011г.) тези задължения към фондовете на ДОО са били разплатени от осигурителя. В хода на съдебното дирене първостепенният съд е разпитал и свидетелите: А. Й.(о.с.з. на 20.06.2023г.) и С. Т.(самото осигурено лице в о.с.з. на 26.09.2023г.), но е приел, че от гласните доказателства не можело да се обоснове категоричен извод за реалното полагане на трудова дейност от последния. В тази връзка настоящият състав на касационната инстанция намира, че тръгвайки от принципно правилни разбирания за приложението на материалния закон, административния съдия не е съобразил в пълнота значението на всички събрани доказателства, които не са оценени правилно в тяхната съвкупност. На първо място първостепенният съд се е концентрирал върху липсата на лицензия за осъществяване на международен транспорт от страна на ЕТ(което е безспорно), което обаче не пречи една такава дейност да се осъществява от този търговец именно по посочения от него начин(чрез фактическото ползване на лицензията на друг субект), за което сведения дава свидетелят Й.. В крайна сметка централния момент на установяване се свързва с реалното полагане(престиране) на жив труд от Т. по изпълняваната от него трудова функция, за което е без значение правната рамка, вкл. дали той е извършвал транспортната дейност, ползвайки чужда лицензия. Или така както за реалното полагане на труда са без абсолютно значение съставените документи, опредметяващи правната връзка, от същия порядък е и ползването на товарен автомобил на друг търговец с необходимата лицензия, но за нуждите и дейността на ЕТ Т. Т. . Следва да се държи сметка, че изследваният период е отдалечен на двадесет и повече години от момента на проверката на органите на НОИ, поради което и следва да се съобрази значително по-ограниченото наличие на писмени следи за осъществената трудова дейност, вкл. и с оглед изтеклите законови срокове за съхранение на част от счетоводните документи. Неоснователно са оценени като такива с ниска степен на убеждаващо въздействие констатациите на органите по приходите, извършили непосредствено след приключването на периода(2006г.), ревизия на физическото лице, вкл. и в качеството му на ЕТ, в която не са установени обстоятелства, че в този период друго лице е извършило приетите за реално осъществени транспортни доставки, а напротив формирали са извод за дължимост на декларираните и начислени към различните фондове на ДОО осигурителни вноски за Т.. Или този състав на касационната инстанция намира, че издаденото от ответника по касация решение, с което е потвърдено издадено от контролен орган в ТП на НОИ Пазарджик задължително предписание, са незаконосъобразни, поради което същите е следвало да бъдат отменени на основание чл.146, т.3 и т.4 АПК от административния съд. Изложеното обосновава и наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с което Решение 1012-12-71#1 от 03.05.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-12-01326977 от 24.03.2023г. на контролен орган в същото поделение на НОИ се отменят. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на касационния жалбоподател, които се претендират в размер на общо 1 530 лева(30 лева платена ДТ за касационно обжалване и 500 лева платен депозит за вещо лице и 1 000 лева за осъществената защита от адвокат, съобразно представения в тази инстанция списък на разноските). Очевидно е, че направеното от упълномощения гл. юриск. Спирова формално възражение за прекомерност на претендирано за присъждане адвокатско възнаграждение с отговора на касационна жалба, е неоснователно, тъй като съобразно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, посоченият там размер е 500 лева за инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение