Решение № 9591 от 23.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6321/2021 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ибрахим, гражданка на Коморските острови, подадена чрез процесуалния представител адв. Т. Илиев, срещу решение 2769/23.04.2021г., постановено по адм. дело 3391/2021г. на Административен съд София- град /АС-СГ/, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 5364з-488/15.03.2021г. на директора на дирекция Миграция-МВР, с която на осн. чл.44, ал. 8 изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок от не по-вече от 6 месеца, считано от 18.03.2021г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон , при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице основанията за продължаване срока на принудителното настаняване, защото липсват предвидените предпоставки в чл.44, ал.8 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/. Твърди, че съдът е изложил мотиви във връзка с хипотезата на чл.44,ал. 6 ЗЧРБ, а не по релевантната за случая -чл.44, ал.8 ЗЧРБ. Счита, че доводите въз основа на които е настанена в СДВНЧ са негодни от фактическа страна да обосноват съдебния акт. Счита, че неустановената самоличност няма отношение към настаняването в СДВНЧ. Административният орган не е положил разумни усилия за изпълнение на наложената предварително административна мярка /ПАМ/ и не е ангажирал доказателства за предприетите действия по нейното изпълнение. Твърди, че желанието й да не се връща доброволно в страната си не представлява отказ от съдействие. Счита, че решението е необосновано и е допусната грешка в осъдителния диспозитив, защото страна по адм. д. 3391/2021г. на АССГ е дирекция Миграция, а не Столична дирекция на вътрешните работи. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, в писмен отговор и чрез юрк.Чорбаджийски заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти и направил цялостен преглед на доказателствата по делото. Намира за правилни изводите на съда, че са налице обстоятелства, сочещи опасност от укриване на касатора по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АССГ отхвърлил жалбата на С. Ибрахим, род. [дата на раждане] ,представила се за гражданка на Коморските острови ,срещу Заповед 5364з-488/15.03.2021г. на директора на дирекция Миграция, с която на осн. чл.44, ал. 8 изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденката в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с шест месеца, считано от 18.03.2021г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел, че със заповед рег. 4379ОЧ-295/18.09.2020г. на зам. началника на ГПУ Калотина, РД Гранична полиция Драгоман, ГД Полиция МВР, на жалбоподателката е наложена ПАМ Връщане на осн. чл.41, т.4 ЗЧРБ, която не е обжалвана. Със заповед 4379ОЧ-296/18.09.2020г. е постановено принудителното настаняване на жалбоподателката, на основание чл. 44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, която също не е обжалвана. Съобразил,че с писмо 5364р-20000/09.11.2020г., по отношение на чужденката има постановен и влязъл в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България по реда на ЗУБ. Отправено било искане за съдействие от компетентни органи за установяване самоличността на жалбоподателката. Приел, че с процесната Заповед 5364з-488/15.03.2021г. е продължено принудителното настаняване на жалбоподателката до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ. Обосновал довод,че заповедта е мотивирана с предложение от 15.03.2021г., че въпреки положените усилия за извеждането на лицето, изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго, поради това, че е налице забавяне при получаване на документите й за пътуване, т.е.че е налице хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Счел за доказано, че по отношение на чужденката не е възможно прилагането на друга, по-лека принудителна мярка, и че не е отпаднала опасността от укриване или избягване/възпрепятстване на подготовката на връщането или на процеса по извеждане. Намерил, че липсват данни жалбоподателката да разполага със средства за издръжка, медицинска застраховка, със социална подкрепа, с място за живеене на територията на страната, за получаването на сигурна финансова подкрепа от близки и роднини, поради което е налице и второто основание по чл. 15, § 1, ал. 1, буква а) от Директива 2008/115/ЕО - опасност от укриване. В тази връзка съобразил, че жалбоподателката не е представила доказателства за самоличността си и копия на националните си документи за самоличност. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение/освен в частта на присъдени разноски/ е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС-СГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е неправилно, защото липсвали предпоставките на чл.44, ал.8 ЗЧРБ и поради ирелевантни за случая мотиви по чл.44, ал.6 ЗЧРБ. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 изр. 3 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане/ какъвто е настоящият случай/ или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданка на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете предпоставки: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. От мотивите на оспорената заповед е видно, че според административния орган е налице втората предпоставка, а именно въпреки положените усилия изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго, поради обстоятелството, че е налице забавяне при получаване на документ за връщане. Съобразено е изрично посоченото от Съда на Европейския съюз в делото Махди,че всяко решение относно продължаване на задържането на гражданин на трета страна и съответно относно наличието на фактическите обстоятелства, предвидени в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115, трябва да бъде предшествано от нова проверка дали са налице материалноправните условия, въз основа на които е постановено първоначалното задържане" точка 61. Това изискване е във връзка с разпоредбата на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, че когато е ясно несъществуването на условията по параграф 1, задържането престава да бъде оправдано и лицето следва да бъде освободено. Това налага преди да пристъпи към проверка на предпоставките за продължаване на срока на принудителното задържане, съдът да провери съществува ли още 1.) опасност от укриване или 2.) гражданинът на третата страна избягва ли или възпрепятства ли процеса на извеждане, както и 3.) дали по отношение на него могат да се приложат други достатъчни, но по-леки мерки. В случая решаващият съд,противно на твърдяното в настоящата жалба , е извършил дължимата проверка. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е извършил дължимата, а не неотносимата,както се твърди от касатора,проверка по отношение на него - продължават ли да са налице предпоставките за първоначално прилагане на принудителната мярка "принудително настаняване в специален дом" по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Съдът е приел, че по отношение на касатора продължава да е налице опасност от укриване. Както приел и първоинстанционният съд ,по делото няма други доказателства, които да дават основание да се направи обоснован извод, че такава опасност вече не е налице. Съдът е приел, че по отношение на касатора продължава да е налице и невъзможност да бъде приложена друга достатъчна, но по-лека мярка, тъй като тя не разполага със средства за издръжка, място за живот, социална и финансова подкрепа, медицинска застраховка. Този извод също е съответен на доказателствата по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че админстративният орган не е положил разумни усилия за изпълнение на наложената ПАМ, както и не е ангажирал доказателства за наличие на предприети действия по изпълнение на наложената ПАМ в рамките на допълнително определения срок на задържане. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срока на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално съществено. От доказателствата по делото е видно, че С. Ибрахим няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на нейното извеждане, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие ,е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за нейното извеждане. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждата гражданка в СДВНЧ. Ангажирани са доказателства за действия по извеждане на чужденката от страната, възпрепятствани от липсата на съдействие от страна на последната. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденката изразява отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Осъществена е предпоставката от хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 2 ЗЧРБ не съдейства на компетентните органи за организиране на нейното извеждане,с оглед отказа на касатора да попълни необходимите документи за доброволно връщане в страната по произход, което фактически се явява пречка пред изпълнение на принудителната мярка връщане, което е причина извеждането да продължи по-дълго от очакваното. С цел да бъде установена самоличността й и евентуално да й бъдат издадени временни документи за връщане в страната на произход, административният орган е извършил необходимите действия. С писмо от 19.11.2020г. е уведомен за получено съобщение от Генералния секретариат на МОКП Интерпол, за извършена проверка в базата данни за лицево разпознаване, която е дала негативен резултат, както и проверката за пръстови отпечатъци, от която се установило недобро качество на изпратените пръстови отпечатъци, поради което е поискано съдействие от НИКК за трансформиране на дактилоскопския лист. По делото се установява, че не е получен отговор и от Интерпол Морони Коморски острови. Тези факти сочат за правилно приложение на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като е налице липса на съдействие от чужденката и забавяне при получаването на необходимата документация за извеждането й от Република България. Административният орган е установил и факти за наличие на опасност чужденката да се укрие, която била задържана при опит да напусне незаконно територията на Република България, от който факт се прави обосновано предположение, че целта на лицето е единствено преминаване през страната и установяването й в западна Европа. Съдът съобразил и нормата на §4в от ДР към ЗЧРБ, че чужденката няма валиден документ за самоличност, няма близки или каквато и да е социална среда, не притежава средства за издръжка, няма деклариран адрес, на който желае да пребивава. В производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства отговарящи на нормативно установения минимум. Лицето не разполага с валиден паспорт, който може да предаде в залог, както и финансови средства за парична гаранция. Касаторът не е внесъл парична гаранция в срок и в размер, определен в Правилника за прилагане на ЗЧРБ, както и липсват доказателства за осигурено жилище и финансова издръжка, т. е. доказателства за възможност за прилагане на алтернативни мерки на задържането чрез замяната му с други такива съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. По изложените съображения в тази част на решението съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда в тази част е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Обжалваното решение е частично неправилно-само в частта на присъдени разноски, предвид следното: Основателно е възражението на касатора,че в оспореното решение -в частта на присъдени разноски, той грешно е посочен като касатор /вместо правилното оспорващ/ и неправилно те са присъдени в полза на Столична дирекция на вътрешните работи,а не на юридическото лице на ответника- директор на дирекция "Миграция" при МВР.И тъй като последният не е поискал поправка на решението в законния срок,в тази част решението следва да се отмени. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба, своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция-за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение