Решение № 3307 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2019 г.
ВАСV отделение04.03.2020 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1663 от 21.08.2019 г. по адм. дело № 1037/2019 г. на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-София да заплати на С. Иванов сумата 880 /осемстотин и осемдесет/ лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3307 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуален представител- юрк. Еленова, подадена срещу решение № 1663 от 21.08.2019 г. по адм. дело № 1037/2019 г. на Административен съд Варна, с което по жалба на С. Иванов е отменена издадена от касатора заповед № 3-322 от 25.02.2019 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника С. Иванов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат Бъчварова оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд, като мотивите му в подкрепа на постановения правен резултат напълно се споделят, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Ответникът по касация е заемал длъжността старши инспектор по приходите в отдел ""Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП, Варна, считано от 01.01.2010 година. На тази длъжност е преназначен от длъжността -"старши инспектор по приходите" в отдел "Контролна дейност", сектор "Ревизии и проверки", която / с едно преназначаване/ е заемал от 01.06.2006 година. Съобразно приложимата НУРОИСДА общата оценка следва да отразява изпълнение на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране, същата да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19а, ал. 1). На първо място, след цитиране на съдържанието на работния план съдът обосновано е приел, че в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и 3 от НУРОИСДА в работния план на Каракашев са посочени до известна степен конкретни цели, но същите, така както са изложени не са измерими по обем, качество и срокове. На второ място, правилно съдът е счел, че междинната среща е проведена формално, като на практика на нея не е извършен преглед на изпълнението на дейността за полугодието. Като резултат от нея е записано, че оценяваният не е реализирал целите, свързани с изпълнение на индивидуалния работен план, съобразно "сроковете и установените изисквания", липсва инициативност; не се самоусъвършенства и самообучава. На следващо място, съда е констатирал, че едва в края на оценявания период- 04.10.2018 година, му е връчена длъжностна характеристика, а констатациите на оценяващия ръководител са обусловени с неизпълнение на задълженията по същата. В заключение съдът законосъобразно и обосновано е приел, че процедурата по оценяване на държавния служител Иванов не е спазена, като се е мотивирал с конкретни правни разпоредби от НУРОИСДА и ЗДСл. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените пред тази инстанция разноски в размер на 880 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди НАП. Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на последната, че заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно завишено. Същото е съобразено с чл. 8, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2