Решение № 17237 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2013 г.

Решение № 17237 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 149 от 02.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1168/12 г. Великотърновския административен съд, втори състав, е отменил РА № 07-120-1260-1/20.08.2012 г. на ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 596/12.11.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново и е Д "ОДОП"-гр. В. Търново да заплати на ЕТ "Стоманобетон - Христо Илиев"-гр. Габрово разноски по делото в размер на 2 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Велико Търново е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени да отхвърли жалбата на ЕТ "Стоманобетон - Христо Илиев"-гр. Габрово срещу обжалвания РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответният по касационната жалба ЕТ "Стоманобетон - Христо Илиев"-гр. Габрово чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Великотърновския административен съд е отменил РА № 07-120-1260-1/20.08.2012 г. на ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 596/12.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Велико Търново, с който на ЕТ "Стоманобетон - Христо Илиев"-гр. Габрово за данъчни периоди м. 08,09,10,11 и 12 на /2008 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43 805,92 лв. и лихви за забава в размер на 18 410,31 лв. по фактури издадени от "ВТПГ Матенпром"-ЕООД - гр. Велико Търново. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В съдебния акт е възпроизведена и подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не е налице право на данъчен кредит по процесните фактури, които по същество се свеждат до липса на реални доставка на арматурно желязо и наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, обосновани с това, че по време на ревизията не е установен начин на транспортиране на стоките и начина на извършване на предходните доставки. Съдът е изложил и възраженията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ срещу тези констатации на приходния орган и е намерил същите са основателни. На първо място, стр. 4 от решението, е дадено тълкуване на разпоредбите от ЗДДС, регламентиращи възникването на право на данъчен кредит. След това - стр. 5 и сл. от решението, съдът е формулирал основният спорен въпрос между страните - дали издадените от доставчика "ВТПГ Матенпром"-ЕООД фактури документират действително извършени доставки на арматурна стомана. Даден е положителен отговор на този въпрос, като систематизирани мотивите на съда се свеждат до следното: в хода на ревизията са изискани и събрани доказателства, че дружеството доставчик е разполагало със стоките, предмет на доставка по фактурите, в това число и с материална база за съхранението им; събрани са доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност на доставчика, както и за извършени редовни разплащания между страните по доставките; от обстоятелството, че в указания в уведомлението срок доставчикът не е изискал всички изискани от него документи не води автоматично до извод, че такива не съществуват и представените в последствие не следва да бъдат ценени като годни такива; в хода на делото са представени други документи - товарителници, пътни листове, сключен договор между доставчика "ВТПГ Матенпром"-ЕООД и "ВТПГ консулт"-ООД за наем на транспортни средства, които са приети по делото и не са оспорени от ответника и установяват извършването на транспорта; от твърдяното от приходната администрация несъответствие между документите за транспортиране на стоката до търговеца и датата на издаване на фактурите не може да се обоснове извод, че липсва доставка по процесните фактури; изводи в тази насока не могат да бъдат направени и от непредставянето на доказателства от трети лица, предходни доставчици на "ВТПГ Матенпром"-ЕООД; след обсъждане на доказателственото значение на издадените фактури съдът е приел, че от значение е обстоятелството, че закупените стоки са осчетоводени в себестойността на произведената от едноличния търговец продукция, предмет на последващи доставки. Допълнителни аргументи /стр. 6 от мотивите/ за реалността на доставките са обосновани и със заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза и представените допълнително писмени доказателства, от които се установява редовност на счетоводството на доставчика, на отразяване на извършените доставки, на начина на транспортиране на стоката, на разплащане на цената и прочие. На база на изложеното е направен генерален извод, че съвкупната преценка на доказателствата води до извод за наличие на реални доставки по процесните фактури, а изводите на органа по приходите в обратния смисъл са неправилни, което обосновава отмяната на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. Велико Търново се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, че извършеният анализ на доказателства е повърхностен, без коментар на откритите несъответствия в хода на ревизията между отделните документи, свързани с всяка една от фактурите, и подробно обсъдени в решението на директора на Д "ОУИ", в резултат на които нарушение неправилно е прието, че са налице реални доставки и ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за тълкуването на материалния закон, а за установяване на факти. С оспорения ревизионен акт № 07-120-1260-1/20.08.2012 г. на ТД на НАП-гр. Велико Търново на ЕТ "Стоманобетон - Христо Илиев" - гр. Габрово е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43 805,92 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 18 410,31 лв. по фактури, издадени от "ВТПГ Матенпром"-ЕООД - гр. Велико Търново, за данъчни периоди м. 08,09,10,11 и 12 на /2008 г. След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства е прието, че не е доказано транспортирането и предаването на стоката от доставчика на ревизираното лице, както и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че са извършени доставки от предходните доставчици към прекия доставчик, от което е прието, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон, поради което данъкът по фактурите се явява начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган са необосновани на събраните доказателства по делото, като е изложил и съответните мотиви в тази насока. Вярно е изложеното в касационната жалба, че в решението липсва подробно обсъждане на всички несъответствия между събраните доказателства, което е дало основание на органа по приходите да приеме, че няма предаване и транспортиране на стоката, а от там, че липсват и реални доставки. Направеният обаче краен извод за реалност на доставките по процесните фактури е верен и се споделя от настоящата съдебна инстанция, като в подкрепа на това следва да бъдат изтъкнато и следното: Предмет на доставка на са родово определени вещи /арматурни стомани от различен вид и количества/, поради което за да бъде установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства индивидуализирането или предаването на вещите като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен извод, че не се правят оплаквания относно изводите на съда, че без значение за спора по делото е обстоятелството, че предходните доставчици на "ВТПГ Матенпром"-ЕООД - гр. Велико Търново не са представили по време на ревизията доказателства относно извършени от тях доставки на арматурно желязо. Дори и да има такива възражения, то те се явяват неоснователни, тъй като след извършена проверка в счетоводството на доставчика вещото лице е установило, че същият е разполагал със съответните количества стоки, които да достави на ревизираното лице. Според настоящата инстанция е без значение и обстоятелството какви са разминаванията в отделните документи, свързани с извършването на транспорта. Това е така, тъй като по делото не е спорно обстоятелството, че цената на стоката е уговорена с извършен транспорт към мястото, където извършва стопанска дейност ревизираният едноличен търговец. Наведените в жалбата доводи, свързани с това, че не били представени доказателства от доставчика и едноличния търговец в тази насока, са неотносими по делото, тъй като начина на определяне на цената на стоката е въпрос на договорка между страните, а ревизиращият орган не правил анализ на отношенията в тази насока. От събраните доказателства се установява, че транспортът е извършен от лице, което е свързана такова с доставчика, поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отношенията доставчик - получател. Предвид на това от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС. Настоящата инстанция намира, че това обстоятелство е установено чрез представените приемо-предавателни протоколи, подробно описани и в заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза за всяка една от фактурите. Приемо-предавателните протоколи и другите писмени доказателства, въз основа на които е изготвено заключението, са представени от жалбоподателя /сега ответник по касация/ с писмена молба от 18.03.2013 г./л. 63 от делото/ и са приети като доказателства по делото с определение в съдебното заседание от 18.03.2013 г., без същите да са оспорени от представителя на директора на Д "ОДОП". В допълнение следва да бъде маркирано и извършено своевременно заплащане по банков път за всяка една доставка. Вярно е, че заплащането на цената на стоката не е елемент от фактическият състав на възникване на правото на данъчен кредит, но то е косвен елемент за реалност на доставката, тъй като заплащането би се явило лишено от икономическа логика при липса на реални доставки. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства установяват реалност на доставките по процесните фактури и след като е стигнал до същият извод и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, Административен съд - Велико Търново е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 830 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,