Решение № 8926 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2014 г.

Решение № 8926 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петранка Костадинова Попова от гр. Велико Търново, подадена чрез пълномощника й, против решение № 1878 от 23.07.2014 г. по адм. дело № 1913/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ, обективиран в писмо изх. № МД 14000234ВН_003ВН/25.04.2014 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна и жалбоподателката е осъдена да заплати разноските на ответника. Касаторът навежда доводи за нищожност на съдебния акт, релевира оплаквания и за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за валидност и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, след като провери валидността и правилността на обжалваното решение, приема следното: За да отхвърли подадената от Петранка Попова жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него отказ на органа по приходите да закрие по искане на Петранка Костадинова Попова заведената на нейно име и на името на Кина Костадинова Георгиева и Пенка Петрова Генева - и трите в качеството им на наследници на Парашкева Петрова Костадинова, партида за декларирания от жалбоподателката недвижим имот, находящ се в гр. Варна и представляващ УПИ I-282, кв. 33 по плана на к. к. Чайка и да възстанови платените за същия задължения за местни данъци и такси. Отказът е мотивиран с вписаните в кадастралния регистър и кадастралната карта данни и с липсата на безспорни доказателства, че горепосочените лица не са собственици на имота. Съдът е приел за установено, че процесният имот е записан в КР като собственост на Парашкева Петрова Костадинова въз основа на нотариален акт от 19.08.1980 г., а жалбоподателката, като наследник на вписания собственик, е подала на 8.08.2013 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота. Преценил е, че проверката на правото на собственост по подадена декларация е извън правомощията на органа по приходите. Според първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ въвежда общо задължение за деклариране на подлежащите на облагане с данък имоти, като свързва декларирането единствено с преценката на декларатора за качеството му на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ за конкретен недвижим имот. Заключил е, че заличаване на партидата може да се извърши само ако няма спор относно правото на собственост или лицето изрично декларира загубване на това право. Счел е за недоказано по несъмнен начин, че оспорващата е престанала да бъде собственик на имота предвид липсата на представен административен или съдебен акт, по силата на който да е извършена промяна в КК и КР. Позовал се е на приложеното по делото писмо от Дирекция "АГУП" при община Варна, от което е видно, че процесният имот ПИ 10135.2571.207 от кадастралната карта е идентичен с ПИ 790 и ПИ 791 от КП на КК "Чайка", като първият е записан в собственост на Атанаска Димитрова Христова, а вторият - на Руска Демирова Михалева. Заключението за правомерно постановен от приходната администрация отказ е обосновано с наличие на спор за материално право, свързан със защитата на правото на собственост върху недвижим имот, предвидена по чл. 108 - 109а ЗС, който може да бъде разрешен само в исково производство по реда на ГПК. Решението е валидно. Неоснователно е оплакването за нищожност на съдебния акт. Решението е постановено от надлежен съд, който се е произнесъл в законен състав по смисъла на чл. 164 АПК. Твърдението на касационната жалбоподателка за нищожност на решението е бланкетно, а развитите в тази насока доводи по същността си касаят въпроса за прилагането на материалното право, а не за валидността на постановения съдебен акт. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е обвързал изводите си, че жалбоподателката е собственик на процесния имот, единствено с факта на декларирането му по реда на чл. 14 ЗМДТ. По силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Няма спор, че жалбоподателката е декларирала имота като собствен по наследство, но не декларирането прави данъчно задължено едно лице, а собствеността. Декларирането по чл. 14 ЗМДТ не установява собственост на имота. Видно от извършената от водещия орган проверка по случая, данни, че наследодателката на молителите в административното производство е собственик на имота, се черпят само от вписаните в КР и КК обстоятелства (л. 21, л. 36, л. 40, л. 41). Не е спорно, че лицата, на чието име е открита партида за имота, не разполагат с цитирания в КР нотариален акт. Твърдят, че са узнали за собствеността на Парашкева Костадинова върху процесния имот от получени от Община Варна съобщения през м. юли 2013 г. и след извършена по този повод справка в кадастъра, като липсата на документ за собственост ги е принудила да го декларират в качеството им на наследниците на записаната в КР Костадинова. Данните за правото на собственост върху недвижимия имот в КР и КК сами по себе си не ги легитимират като собственици, макар и до доказване на противното по предвидения в позитивното право ред да са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Същите не претендират, че са собственици на имота. Напротив, отричат това си качество и сочат други лица като носители на правото на собственост. В административното производство е безспорно установено, че процесният имот е идентичен с други два от КП на КК "Чайка" - ПИ 790, записан в собственост на Атанаска Димитрова Христова и ПИ 791 със собственик Руска Демирова Михалева. Пред органа е представен нотариално заверен договор за доброволна делба от 3.12.2002 г., легитимиращ посочените две лица като негови собственици. Приложени са и декларации от молителите, съдържащи изрично изявление, че нямат вещни претенции по отношение на процесния имот, собственост на Христова и Михалева по силата на цитирания договор за делба. Нещо повече, самият орган е констатирал, че имотът вече е деклариран от последните през 2003 г. При това положение неправомерно за един и същ имот са открити две (или повече) партиди и е извършено двойно облагане с местни данъци и такси. Противно на изводите на първоинстанционният съд, не е налице спор за материално право - жалбоподателката не се легитимира надлежно като собственик на процесния имот, изрично отрича да е такъв и не оспорва правото на собственост на лицата Атанаска Христова и Руска Михалева. След като не се установява лицето да е собственик на имота, той не е и данъчно задължен за него (освен в предвидените в чл. 11, ал. 2 - ал. 5 ЗМДТ хипотези извън собствеността). Поради това, като е приел за законосъобразен отказът да се закрие процесната партида и да се възстановят платените суми с мотив за неизяснена собственост, съдът е приложил неправилно материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение страда от порок по чл. 209, т. 3 АПК и подлежи на отмяна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отмени постановения от решаващия орган отказ по искането на Петранка Попова за закриване на процесната партида и за възстановяване на платени публични задължения за имота, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от касационната жалбоподателка искане за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, в полза на същата се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК Община Варна следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 702 (седемстотин и два) лева, представляваща разноски за платени държавни такси (10 лева за първата инстанция и 5 лева за касационната инстанция) и за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, възлизащо общо в размер на 687 лева, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, а именно - 387 лева за първата инстанция и 300 лева за касационната инстанция. Извън предмета на касационната проверка, настоящата инстанция констатира, че при индивидуализацията на оспореното писмо в първоинстанционото решение не е изписан пълния номер на акта - съдът е посочил № МД 14000234ВН вместо правилното МД 14000234ВН_003ВН. Налице е очевидна фактическа грешка в решението на АС - Варна при обозначаването на акта, за чиято поправка е предвиден съответен процесуален ред. Воден от горното, Върховният административен съд