Решение № 12743 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2012 г.

Решение № 12743 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Димитров, от с. Петърница, община Долни Дъбник, област Плевен против решение № 161/12.03.2012 г. по адм. дело № 55/2012 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С атакуваното съдебно решение съдът е отменил писмо рег. № 32377/19.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и вместо него се е произнесъл, оставяйки без разглеждане заявление рег. № МП-32377/06.12.2011 г., подадено от Иван Димитров Димитров за разглеждане на молба рег. № 14027/22.07.1997 г., поради влязъл в сила мълчалив отказ на пенсионния орган. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването на контролно-отменителния акт е просрочено, тъй като формирания мълчалив отказ е влязъл в сила на 6.02.1998 г. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е сезирал пенсионните органи със заявление рег. № 4027/22.07.1997 г., с което е поискал изменение на отпуснатата му през 1987 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, чрез отпускане на добавка по реда на ПМС № 40/1968 г. Органът по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ е уведомил лицето за нередовности на подадените документи и е дал указания за отстраняването им, които не са били изпълнени. Четиринадесет години по-късно, със заявление от 06.12.2011 г. Димитров е поискал от директора на Районно управление "Социално осигуряване" произнасяне по неговото заявление за отпускане на добавката. Законосъобразно съдът е приел, че писмо рег. № 32377/19.12.2011 г. има белезите на контролно-отменителен акт и е разгледал спора по същество. Обосновано е приел, че е налице просрочие на жалбата против формирания мълчалив отказ, което обуславя недопустимост на оспорването по административен ред и правилно е прекратил производството в тази му част. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение