Решение № 15553 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2010 г.

Решение № 15553 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Айман Мохамед Сулайман, против решение № 160/13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалба. Посочено е, че от приложената преписка е видно, че на жалбоподателя многократно е отказвана закрила, както и че установените по делото факти са оценени правилно от административния орган. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е редовно подадена от надлежна стана - адресат на административното решение, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по последваща (седма) молба за закрила с вх. № 277/23.02.2010 г. при ДАБ, като в същата не са изложени конкретни твърдения, обосноваващи основателността на искането. На същата дата - на 23.02.2010г, в изпълнение на чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, административният орган е дал писмени указания и запознал на разбираем за молителя език (арабски) за реда на подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно регистрационните данни на жалбоподателя, същият е без гражданство, по етническа принадлежност - арабин, роден на 1.07.1978 г. в Ливан, по религия - сунит, образование - основно, семейно положение - неженен, има едно дете - Амир Сюлейман, български гражданин. На 24.02.2010 г. и на 5.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителна покана, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на жалбоподателя, мотив да подаде последващо искане за закрила е нежеланието му да се завърне поради проблемите, които вече е изложил в предходните производства и факта, че има "нов живот" - син и съпруга, за които трябва да се грижи. По делото е представена справка № 3961/18.12.2009 г., обхващаща относимите към настоящото производство въпроси относно положението на палестинците в Ливан, и конкретно в бежанските лагери в страната. Видно от същата, не е налице промяна в социално-икономическата и политическата обстановка в Ливан. Негативно становище от 8.02.2010 г. по отношение основателността на молбата за закрила е изразил интервюиращият орган, като е предложил на административния орган да постанови отказ за предоставяне на статут. С оспорения административен акт председателят на ДАБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Айман Мохамед Сулайман на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Мотив за отказа, направен след преценяване основателността на молбата за предоставяне на закрила, въз основа на личното положение на жалбоподателя и с оглед събраните и представени доказателства по преписката, е обстоятелството, че молителят не навежда нови обстоятелства, различни от разгледаните такива в предходните производства, установяващи липсата на условия за предоставяне на закрила. Неоснователността на искането за предоставяне на закрила е подкрепена и с позоваването на факта, че в хода на производството молителят е изтъкнал като нови обстоятелства, такава от битов и семеен характер. Те обаче не попадат в приложното поле на ЗУБ. При така установеното, настоящата инстанция намира, че Решение № 106/2.03.2010 г. на председателя на ДАБ е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган, че подадената последваща молба не съдържа твърдения за нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя или относно държавата му по произход. Доводите, които се отнасят за семейното му положение - създаването на семейство в страната с български гражданин, както и припознаването на българския гражданин Амир Сюлейман като негов син, са основания относими към правото му да получи български гражданство или право на пребиваване в страната ни по ЗЧРБ. Тези факти обаче, както правилно е посочил и административният орган не са относими към признаване право на закрила по реда на ЗУБ. Що се касае до възражението, че административният орган не е съобразил правното положение на жалбоподателя, в качеството му на палестинец - бежанец, който се е ползвал от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток (UNWRA или АПРПББИ), преустановена с напускането на държавата му на произход, то същото не се споделя. На първо място този въпрос е имал отношение към предишните производства, поради което позоваването на това обстоятелства към настоящия момент е недопустимо. С подаване на последваща молба, лицето търсещо закрила може да се позовава само на нови факти и обстоятелства т. е. на такива, които са съществували, но не са му били известни, или на такива, които са нововъзникнали, т. е. последващи във времето спрямо първоначалното произнасяне на административния орган. На второ място следва се отбележи, че напускането на териториите, върху които UNWRA упражнява дейността си, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК