Решение № 15407 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2020 г.

Решение № 15407 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов, чрез пълномощник адв. Б. Бойчев, против решение № 529 от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11574/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 359/07.06.2019 г. по преписка № 296/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Трети специализиран заседателен състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и съдът да признае за установено, че той е бил третиран неравноправно, като е бил задължен да заплати депозит от 3 лв. за заемане на книги за дома от Регионална библиотека (РБ) "Сава Доброплодни" - Сливен предвид факта, че е лице без адресна регистрация в гр. Сливен. Счита, че спрямо него е осъществена непряка дискриминация в разрез с правилата на чл. 3, чл. 4 и чл. 51 от Закона за обществените библиотеки. Не претендира разноски за касационната инстанция. Оспорва присъдените с първоинстанционното решение в негова тежест разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за защита КЗД в производството пред АССГ. Ответникът - КЗД, в представено писмено становище по делото, чрез пълномощник ст. юрк. Б. Борисова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на КЗД се присъди възнаграждение за осъществена пред касационната инстанция правна защита. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на евентуално поисканите от касатора разноски над нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът - РБ "Сава Доброплодни" – Сливен, представлявана от директора Р. Василева, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на АССГ е поставено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, макар изложените от съда съображения в подкрепа на правилните крайни изводи да не се споделят напълно от настоящия касационен състав. Правилно съдът приема, че оспореното решение № 359/07.06.2019 г. по преписка № 296/2018 г. на КЗД, с което е установено, че спрямо жалбоподателя П. Запрянов не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "лично положение" от страна на РБ "Сава Доброплодни" посредством събирането на депозит от 3 лв. при регистрацията му като читател на библиотеката, относно възможността да заема книги за дома, е издадено от компетентен административен орган, в рамките на правомощията на КЗД, регламентирани в чл. 47 от ЗЗДискр. Спазени са изискванията на чл. 66 от с. з. - решението е в писмена форма, съдържа изискуемите се по закон реквизити и е подписано от заседателния състав. Аргументирано и в съответствие с доказателствата по представената административна преписка е и заключението на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършено е проучване и са събрани доказателства (чл. 55- 59 от ЗЗДискр.), а решението е постановено след проведено открито заседание (чл. 61 от ЗЗДискр.), на което с оглед представените доказателства преписката е изяснена от фактическа и правна страна. Решението на КЗД е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., въз основа на обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. Производството пред административния орган е образувано по жалба на П. Запрянов с твърдението, че е засегнат пряко от дискриминационното действие на т. 8 от Ценоразпис на таксите и услугите в РБ "Сава Доброплодни" - Сливен, която в актуалната си редакция установявала задължение за внасяне на депозит на стойност 3 лв. за ползване на библиотеката от читатели без постоянен адрес в гр. Сливен, досежно услугата заемане на книги за дома. Това изискване, което било приложено спрямо жалбоподателя на 05.01.2018 г. при регистрацията му като читател в РБ "Сава Доброплодни", е възприето от него като дискриминационно, противоречащо на правилото на чл. 3 от Закона за обществените библиотеки и попадащо под забраната на чл. 4 от ЗЗДискр., вр. с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Заключението на КЗД е, че с атакуваното от П. Запрянов правило на РБ "Сава Доброплодни" за събиране на депозит на граждани, които не са жители на гр. Сливен, при регистрацията им като читатели на библиотеката с оглед възможността да заемат книги за дома, не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., по признак "лично положение" по чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., спрямо жалбоподателя. Решението на КЗД е потвърдено от първоинстанциония състав на АССГ с мотиви относно неустановяването от жалбоподателя нито пред административния орган, нито в съдебното производство на факти, от които може да се направи безспорен и категоричен извод, че РБ "Сава Доброплодни" е третирала П. Запрянов по-неблагоприятно от останалите категории граждани, ползватели на библиотечни услуги, на основата на признака "лично положение". Решаващият състав е приел, че в случая не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, тъй като същият е бил уведомен и е имал възможността да получи достъп до предоставяните от библиотеката услуги безплатно, т. е. без да заплаща депозита по т. 8 от Ценоразписа на таксите и услугите в РБ "Сава Доброплодни", но сам не се е възползвал от тази възможност. Според съда, предложените на П. Запрянов условия за ползване на библиотечния фонд са идентични с тези на останалите потребители, при сравними сходни обстоятелства. Наред с това, съдът е установил и липса на твърдения от жалбоподателя признак "лично положение", като е изложил подробни съображения за това какво би се зачело като възможно негово съдържание. Приел е, че в случая не е посочено и доказано специфично качество на личността, което да обуславя различното третиране и което само по себе си да съставлява значима, отличителна, трайна характеристика на личността, равностойна на другите основни същностни признаци на индивида като пол, раса, здравословно състояние, възраст, сексуална ориентация, вяра. Адресната регистрация на гражданите е възприета от съда като допълнителна характеристика, имаща нетраен и изменчив характер, поради което е отхвърлена като възможно съдържание на защитения признак "лично положение". С тези доводи, сочещи на липса на неблагоприятно третиране на жалбоподателя на основата на признака "лично положение", първоинстанционният съд е аргументирал крайния извод за неосъществен състав на дискриминация спрямо П. Запрянов, в съответствие с което отхвърлил жалбата му срещу решението на КЗД като неоснователна и присъдил разноски в полза на КЗД. Решението на АССГ е правилно с оглед постановения резултат. Настоящият касационен състав обаче намира за необходимо да изложи допълнителни доводи и събражения с оглед мотивиране на извода за материална законосъобразност на обжалваното решение на КЗД, с което е установена липса на дискриминация по признак "лично положение" спрямо П. Запрянов, въз основа на посочените в жалбата до КЗД обстоятелства. Оплакването, направено пред КЗД, е конкретно за това, че заплащайки сумата от 3 лв. – депозит за ползване на библиотеката от читатели без постоянен адрес в гр. Сливен (съгласно Ценоразписа на л. 34 от делото) жалбоподателят е бил поставен в неравно положение в сравнение с останалите граждани, ползватели на бибилотеката, които обаче имат адресна регистрация в гр. Сливен. П. Запрянов не навежда твърдения и не сочи други конкретни обстоятелства за допусната проява на дискриминация спрямо него, различна от тази, произтичаща от приложението на въпросното правило за заплащане на депозит при регистрация в библиотеката на лица, които нямат постоянен адрес в гр. Сливен. Не са налични данни за твърдяно друго действие или бездействие на служител от администрацията на библиотеката, посредством което да е осъществена форма на дискриминация спрямо оплакващото се лице. Развитите от него доводи в жалбата до КЗД са в посока незаконосъобразност, в смисъла на несъответствие с нормите на антидискриминационното законодателство, на установения депозит в размер на 3 лв. за заемане на книги от библиотеката за дома от граждани, които нямат постоянен адрес в гр. Сливен. При тези данни, направеното от П. Запрянов оплакване следва да бъде разгледано в контекста на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., доколкото по същество се оспорва като дискриминационно едно правило (практика), въведено по решение на Дирекционния орган на библиотеката, утвърдено от нейния директор, което се основава на критерия "местоживеене"/"място на регистриран постоянен адрес". С него де факто се прокарва разлика в процедурата по регистрация като читатели в библиотеката на гражданите, които са жители на Сливен, от една страна, и тези, които не са жители на Сливен, от друга. Правилото за внасяне на паричен депозит при регистрация на граждани, които не са жители на Сливен, е обективирано в чл. 9, т. 5 от Раздел II. Регистрация на потребителите на Правила за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни" – Сливен, въз основа съгласувано решение на Дирекционния съвет на библиотеката (л. 42) и заповед на директора № РД-04-06/09.09.2013 г. (л. 43). Съгласно чл. 9, т. 5 от действалите към процесната дата (05.01.2018 г.) Правила за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни" – Сливен, "Граждани, които не са жители на град Сливен, но живеят, работят или учат на неговата територия имат право да се регистрират като читатели на библиотеката, за да заемат книги да дома, след като внесат паричен депозит, за което им се издава квитанция". Размерът на паричния депозит – 3 лв., е гласуван на заседанието на Дирекционния съвет на библиотеката от 09.09.2013 г. и е утвърден с горецитираната заповед на директора. При тези факти, спорът от правна страна се състои в това да се установи дали така въведеното от РБ "Сава Доброплодни" – Сливен изискване към гражданите, които не са жители на града, представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., т. е. налице ли е една привидно неутрална практика, която де факто да поставя в особено неблагоприятно положение или такова на по-малко благоприятно третиране една категория лица спрямо друга в зависимост от притежанието на определен отличителен признак – постоянен адрес в гр. Сливен, съответно – налице ли е законова оправдана цел, която да налага въведената практика и съставлява ли последната необходимо, подходящо и съразмерно средство за нейното постигане. Първоинстанционният съд не е развил аргументация в тази насока, доколкото е разгледал спора в светлината на нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и е констатирал липса на доказана форма на пряка дискриминация, каквато несъмнено не е налице в настоящия случай. Не се установяват елементи от фактическия състав на пряката дискриминация. Не се доказва извършването на конкретно деяние – акт, действие или бездействие, съставляващо неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Също така не е посочено и конкретно лице – сравнител, спрямо което да бъде преценено дали оплакващото се лице е третирано, било е или би било третирано по-неблагоприятно спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. Жалбоподателят не сочи в сравнение с кои лица и при какви конкретни обстоятелства е осъществена дискриминация спрямо него по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., извън изпълнението на задължението си по чл. 9, т. 5 от действащите към онзи момент Правила за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни" – Сливен. Следователно, наведеното в жалбата до КЗД сочи изцяло на необходимостта от проверка за евентуално дискриминационен характер на установеното в практиката на РБ "Сава Доброплодни" правило за събиране на депозит в размер на 3 лв. от граждани, които не са "жители" на гр. Сливен (съгласно терминологията, използвана в Правилата за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни"), т. е. такива, които нямат постоянен адрес в града (съгласно т. 8 от Ценоразписа), но по някаква причина се намират или пребивават в града и желаят да използват библиотечната услуга на РБ "Сава Доброплодни" – заемане на книги за дома. Настоящият касационен състав на ВАС, Пето отделение, приема, че с въведеното изискване на чл. 9, ал. 5 от Правила за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни" - Сливен, което е било приложено спрямо жалбоподателя, за когото е безспорно установено, че няма постоянен адрес в гр. Сливен, не се осъществява несъразмерно засягане на правата на този кръг граждани, към който принадлежи и П. Запрянов, тъй като оспорената практика е оправдана от наличието на легитимна цел, за която определеният размер на депозита от 3 лв. се явява подходяща и пропорционална мярка, ненадвишаваща необходимото за постигане на целта. От наличните по делото доказателства, приобщени с административната преписка, се установява по категоричен начин, че процесният депозит има изцяло гаранционен характер, с него се цели осигуряване на по-голяма сигурност за библиотеката при опазване на библиотечните фондове и евентуално предотвратяване, ограничаване на случаите на невърнати книги от читатели, които нямат адресна регистрация (постоянен адрес) на територията на града. Предполага се, че в тези случаи процесът по издирване и връщане на заетите и невърнати библиотечни материали би бил затруднен или обременен с допълнителни разходи. Мотивите за въвеждане на таксата депозит, и конкретно за установяване на неговия размер, са изложени и аргументирани в приложения като доказателство по делото протокол от заседанието на Дирекционния съвет на библиотеката от 09.09.2013 г. От тях ясно личи, че след проведено обсъждане е преценено, че размер от 3 лв. отговаря на изискването за съразмерност и пропорционалност - не съставлява съществена финансова тежест за потребителите и подлежи на връщане при прекратяване ползването на библиотеката, като същевременно служи на легитимния интерес на библиотеката да разполага със средство за оказване на определено насочващо, напомнящо, дисциплиниращо въздействие върху читателите, които нямат постоянен адрес в града, относно задължението им за връщане на заетите материали. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че съществуващото на практика различие в третирането на групата граждани, които нямат постоянен адрес в гр. Сливен (към които се числи жалбоподателят), спрямо тези, имащи такъв, не съставлява съществено и неоправдано от наличието на законова цел дискриминационно отношение, което да предоставя на първата група по-малко благоприятно третиране или да я поставя в особено неблагоприятно положение по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо втората по причина на признака "постоянен адрес в гр. Сливен". Следва да се има предвид, че в конкретния случай именно критерият "място на постоянен адрес в гр. Сливен"/"жител на гр. Сливен" се явява онзи разграничителен белег, чието притежание обуславя различното третиране на жалбоподателя като представител на гражданите с постоянен адрес извън гр. Сливен. Поради това, както и предвид характера на конкретното оплакване, с което е сезирана КЗД (сочещо на непряка дискриминация), не може да бъде споделен доводът на първоинстаницонния съд, че в настоящия спор не е доказано релевантно съдържание на защитения признак "лично положение", на който се позовава жалбоподателят. Действително, местожителството (използвано в случая в смисъла на регистриран постоянен адрес на физическо лице) е категория, която не е установена веднъж завинаги и подлежи на изменение. Същевременно обаче тя разкрива и един относително по-траен и определяем характер, доколкото с нея законът свързва конкретни и значими правни последици, каквито не са предвидени за адресната регистрация по настоящ адрес. Съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Също така това е и адресът за кореспонденция на гражданите с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 4 от ЗГР) и служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт (ЗГР). Във връзка с горното, следва да се приеме, че, доколкото притежаването на постоянен адрес в гр. Сливен е критерият, определящ дали потребителят трябва да заплати паричен депозит от 3 лв., за да може да ползва услугата заемане на книги за дома, то при дадените обстоятелства посоченият критерий несъмнено има значението на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., който не е сред изрично изброените в разпоредбата, но е годен да изпълни съдържанието на понятието "лично положение", подлежащо на установяване във всеки отделен случай. Ако се приеме обратното, би била a priori изключена възможността за проверка на съответствието с антидискриминационното законодателство на една такава практика, установена с вътрешен акт на организация, предоставяща обществени услуги (в случая библиотечни), с която е въведено допълнително изискване към потребителите, неотговарящи на даден обективен критерий. Проверката дали това изискване, основано на съответния критерий, е в противоречие или не с принципа на равно третиране и забраната за дискриминация се налага и с оглед разпоредилата на чл. 3 от Закона за обществените библиотеки, съгласно която "Обществените библиотеки осигуряват правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване. Те съдействат за изграждането на гражданското и информационното общество". Въз основа на всичко гореизложено и в пределите на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав на ВАС, Пето отделение приема, че с регламентираното правило по чл. 9, ал. 5 от Правила за обслужване на потребителите в Регионална библиотека "Сава Доброплодни" – Сливен в приложимата редакция, не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо жалбоподателя П. Запрянов. Макар да няма решаващо значение по отношение на горния извод, следва да се отбележи и обстоятелството, че внесената от жалбоподателя сума в размер на 3 лв. - депозит по т. 8 от Ценоразписа на таксите и услугите в РБ "Сава Доброплодни", му е била възстановена на основание приетите нови Правила за обслужване на потребителите, в които, считано от 01.05.2018 г. вече не фигурира таксата депозит при регистрация на потребители, които не са жители на гр. Сливен, както и на основание изричната заповед на директора на библиотеката № РД-04-17/01.10.2018 г. С последната, с оглед приетото решение на Дирекционния съвет от 28.09.2018 г., е наредено на читателите, внесли паричен депозит при регистрацията си за 2018 г., които не посещават редовно библиотеката, сумата от 3 лв. да бъде върната по куриер с обратна разписка и разходен касов ордер за счетоводно отчитане. Видно от приложените доказателства, РБ "Сава Доброплодни" е предприела необходимите действия за връщане на внесената от П. Запрянов сума – обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. Макар и необуславящо пряко извода за липса на дискриминация, допусната към момента на регистрация посредством заплащането на таксата депозит от 3 лв., настъпилото впоследствие възстановяване на внесената сума свидетелства допълнително за това, че жалбоподателят и настоящ касатор действително не е бил засегнат в такава степен, съставляваща особено неблагоприятно положение по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Напротив, независимо че отмяната на депозита действа занапред, т. е. спрямо желаещите да се регистрират като читатели след датата 01.05.2018 г., компетентните органи на библиотеката са взели и привели в изпълнение решението да "изравнят" положението на своите потребители, които не са жители на гр. Сливен, като за внеслите депозита от 3 лв. при регистрацията си за 2018 г., са осигурили възможност за своевременно връщане на сумата, без поставяне на допълнителни изисквания и условия към тях. Ето защо, като се вземат предвид изложените в настоящото решение доводи и съображения, изводът на КЗД, че с правилото по чл. 9, ал. 5 от Правила за обслужване на потребителите в РБ "Сава Доброплодни" – Сливен, приети с решение на Дирекционния съвет от 09.09.2013 г. не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., въз основа на признака "лично положение" спрямо П. Запрянов, е законосъобразен. Поради това, като е отхвърлил жалбата на П. Запрянов срещу така постановения административен акт, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение в съответствие с приложимия материален закон и събраните относими доказателства по случая. Обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна – КЗД, за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за оказана защита в касационното производство, платими от касатора в размер на 100. 00 (сто) лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Що се касае до направеното с касационната жалба оспорване на присъдените с първоинстанционното решение разноски по делото в тежест на П. Запрянов, възлизащи на 100. 00 (сто) лв., в тази част касационната жалба има характер на молба за изменяне на решението в частта за разноските съгласно чл. 248, ал. 1 от АПК, по която компетентен да се произнесе е съдът, присъдил разноските. Касационната жалба, в посочената част, следва да бъде изпратена по компетентност на АССГ, II отделение, 56 състав. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,