Решение № 13089 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2010 г.

Решение № 13089 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД - гр. Бургас, подадена чрез пълномощника Живко Зайков, против решение № V-80 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 18/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу против ППС № 6 от 24.01.2005 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0069/12.03.2005 г. на Директора на РМД гр. Бургас, с което "Литаско България" ЕООД гр. София, заменено от правоприемника "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 1 764 127 лв., представляващи ДДС, както и дължимите законни лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. ОТВЕТНИЦИТЕ - Началникът на Митница Бургас и Директорът на Агенция "Митници" не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е след постановяване на решение № 7449 от 19.06.2008 г. на ВАС, I А отделение, по адм. дело № 4227/2008 г., с което е отменено Решение № I - 152 от 27.07.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по адм. д. № 272/2005 г., а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 18/2008 г., решаващият състав на БОС е отхвърлил жалбата на "Литаско България" ЕООД гр. София, заменено от правоприемника "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, против ППСПДВ № 6 от 24.01.2005 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0069/12.03.2005 г. на Директора на РМД гр. Бургас, с което "Литаско България" ЕООД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 1 764 127 лв., представляващи ДДС, както и дължимите законни лихви на основание чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. За да постанови този резултат окръжният съд е установил следното: Жалбоподателят е извършвал внос на суров петрол чрез кораби, който е бил разтоварван и складиран в резервоари на брега, в това число и в резервоар № 18, намиращ се на територията на нефтобаза "Росенец". За периода 1.09.2002 г. - 1.08.2004 г. за обема на въпросния резервоар е използвана калибровъчна таблица на сървейора "Сайболт катони перса"-Турция, който е извършил калибриране на резервоар Р 18, използвайки БДС ИСО 7507/2. При новото калибриране през м. 08.2004 г. е получен по-голям обем на резервоара с 276 285 литра. Тази разлика е обяснена от сървейорската организация в писмо до жалбоподателя от 31.08.2004 г. с различните методи използвани за измерване. Според митническият орган тази таблица е била некоректна, като изготвена в отклонение на съответните стандарти, което е довело до неточно отчитане на разтовареното количество суровина. С оглед на това е прието, че за неотчетените количества възниква митническо задължение за заплащане на дължими митни сборове и други публични държавни вземания на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС (отм.), като на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗМ като длъжник на заплащането им е вносителят "Литаско България" ЕООД. В ППСПДВ е изготвена таблица на дължимите суми за доплащане на разликата между заплатените при митническото оформяне и вдигането на стоките суми и реално дължимите, определени общо в размер на 1 764 127 лв. ведно с лихви за забава. Жалбоподателят е поддържал, че установената разлика при първото и второто калибриране не следва да води до извод за реално осъществен внос, тъй като тя е в рамките на допустимата грешка, при условие, че замерванията и изчисленията и за двете таблици са извършени по БДС с допустими методи. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал единична инженерно-техническа експертиза, единична метрологична експертиза и при новото разглеждане на делото - тройна метрологична експертиза, като е оспорил заключенията. Вещите лица са извели като краен извод в заключението си, че не могат да дадат еднозначен отговор дали са спазени изискванията на БДС-ИСО-7507/2, тъй като не са присъствали на калибриранията и намират, че за да бъде даден категоричен отговор на този въпрос е необходимо да се извърши калибриране по БДС-ИСО-7507-1 "Нефт и течни нефтопродукти. Калибриране на вертикални цилиндрични резервоари. Лентов метод", който метод е определен за арбитражен. Съдът е възприел заключението както на единичната, така и на тройната метрологична експертиза, като е счел, че различията между експертите в частта досежно причините, довели до констатираните съществени различия в калибровъчните таблици не са съществени, тъй като в крайна сметка всички вещи лица се обединяват в единно становище - че отговор на този въпрос може да бъде даден само след калибриране по посочения по-горе арбитражен метод, каквото не е извършвано. Окръжният съд е приел, че обжалваното ППС е законосъобразно издадено, като не са налице доказателства, установените съществени различия в стойностите на двете калибровъчни таблици да се дължат на обективно установени промени в геометрията на резервоара, вследствие на атмосферни физични и други въздействия. Данни за такива обективни съществени промени не се съдържат в експертизите по делото и останалите доказателства, а само предположения, които според съда не могат да послужат за формиране на категоричен извод в тази насока. Тезата на жалбоподателя, че в случая се касае за допустима относителна грешка в измерването, която било възприето да е до 0,5 % е отхвърлена от заключението на тройната метрологична експертиза. Според вещите лица метрологията не познава това понятие, а по стандарт е възприето да се въвежда "неопределеност на измерването", която се посочва като стойност от самата организация извършваща измерването в калибровъчната таблица. Безспорно според съда констатираните разлики при двете калибрирания надхвърлят посочените в таблицата стойности на неопределеност на измерването. Няма законно, съществуващо по БДС или в метрологичната практика правило при установени различия в стойностите при калибриране в различни периоди до 0,5 % те да се възприемат за допустими, като в резултат от настъпили като следствие от различни въздействия промени в геометрията на съоръжението. Според експертизата, в тежест на собственика на съоръжението е да прецени периодите, през които да извършва калибриране, с оглед отразяване и документиране на настъпили промени в геометрията на съоръжението. Съобразно изложеното, съдът е възприел извода на митническия орган, че констатираната разлика в количеството стока/нефт в повече през процесния период е реално разтоварена, внесена на територията на Р България и приета на съхранение в резервоар Р 18, с оглед на което правилно е начислен ДДС на основание чл. 58, ал. 2 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Основният спор между страните се свежда до това дали за процесния период вносителят е използвал коректна калибровъчна таблица за определяне на обема на резервоар № 18. Безспорно в случая е установено, че жалбоподателят е извършвал внос на суров петрол чрез кораби, който е бил разтоварван и складиран в резервоари на брега, в това число и в резервоар № 18, намиращ се на територията на нефтобаза "Росенец". За периода 1.09.2002 г. - 1.08.2004 г. дружеството е използвало услугите на сървейора "Сайболт катони перса"-Турция, който е извършил калибриране на резервоар Р 18, използвайки БДС ИСО 7507/2. При съпоставка на получените резултати от двете калибровъчни таблици е получена разлика в обема на резервоара в повече във втората таблица с 276 285 литра. В приложения по делото факс /л. 60, 61/ сървейора разяснява причините за получените разлики в таблиците, а именно поради факта, че резервоара има метална оволовка, която не позволява базовата обиколка да бъде измерена еднократно, то същата е измерена на части, което е позволено от стандарта в случай, когато не може да бъде измерена пълна базова обиколка поради затруднени условия е транспонирана частта от обиколката до оволовката на по-горен мантел. След получена молба от жалбоподателя за проверка на резервоара сървейора е поискал да бъдат пробити отвори в металната оволовка под първия заваръчен шев, за да може да бъде измерена пълната базова обиколка еднократно. След като тези отвори са направени от терминала е извършено прекалибрирането на резервоара съгласно ИСО 7507/2 и с получените данни е изчислена новата таблица. В отговор на въпроса поставен пред единичната метрологична експертиза, а именно "спазени ли са приложимите стандарти при калиброването", вещото лице Павлов е посочило, че пренасянето на стойности от по-горен мантел на по-долен и обратно не е допустимо от стандарта поради различната кривина на различните мантели. Именно при първата калибровка е направено пренасяне на две стойности от по-горен мантел на по-долен, както е описано и в цитирания по-горе факс на сървейора "Сайболт катони перса"-Турция. Както е посочено в заключението на тройната СМЕ - за целите на ИСО 7507/1,2 и 3/ калибрирането представлява процес на определяне на вместимостта на резервоара или на частичната вместимост, съответстваща на различни нива на течността. В случая експертите са извели като краен извод в заключението си, че не могат да дадат еднозначен отговор дали са спазени изискванията на БДС - ИСО 7507/2, тъй като не са присъствали на калибриранията и за да бъден даден категоричен отговор на този въпрос е необходимо да се извърши калибриране по БДС ИСО 7507/1, който метод е определен за арбитражен. Недоказана е тезата на жалбоподателя, че в случая се касае за допустима относителна грешка в измерването, която е до 0,5 %. Метрологичната експертиза разяснява, че терминът "грешка" не се използва, а същият е заменен с понятието "стандартна неопределеност" на измерването, която се посочва като стойност от самата организация извършваща калибрирането. Безспорно констатираните разлики при двете калибрирания надхвърлят посочените в таблицата стойности на неопределеност на измерването. Съобразно установеното по-горе, правилен е изводът на окръжния съд, че законосъобразно митническия орган е начислил ДДС в тежест на жалбоподателя на основание чл. 58, ал. 2 от ЗДДС. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - I А отделение,