Решение № 11039 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стомар Инвест АД против решение 3662/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 17/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РР-5481/08.12.2023г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Касационния жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановеното решение, като се посочва, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че административният съд формално е приложил материалния закон, без пълен и обективен анализ на всички факти. Твърди, че резултатът от постановяването на отказа води до несъразмерност на ограничаването на правата с административния акт. Смята, че е нарушен принципът на пропорционалност. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР), с писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е решение РР-5481/08.12.2023г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е отказано изменение и продължаване срока на действие на разрешително 31590468/31.08.2011г. за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Установено е, че за периода на действие на притежаваното от Стомар Инвест АД разрешително 2011г. 2021г., в БДИБР е представен доклад за изпълнение на условията в разрешителното единствено за 2018г. Последното е дало основание да се приеме, че към дата на подаване на заявлението дружеството титуляр на разрешителното за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, не е спазило изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ да изпълнява условията формулиране в издаденото му разрешително по реда на закона. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че обжалваното административно решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е посочил, че заявлението за продължаване на срока на разрешителното е подадено от лице, в полза на което е предоставено разрешителното за водовземане, в срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ, но не е изпълнено условието на разрешителното по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, а именно нарушени са нормативни разпоредби и по-конкретно чл. 48, ал. 1, т. 12 ЗВ и не са изпълнени условия и задължения на действащото разрешително. Съставът е приел за законосъобразно позоваването на чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 78 ал. 3 ЗВ, вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ. Констатирано е, че дружеството не е спазило условия по разрешително 31590468/31.08.2011г. и са констатирани множество нарушения и неизпълнения на задължения, предоставени с административния акт. Отбелязано е, че за дружеството са издадени и влезли в сила наказателни постановления, като едно от тях е относно неспазването от задължение за провеждане на собствен мониторинг съкратен химичен анализ на подземните води един път годишно, която информация се представя в срок до 15 дни от дата на изпитването, с което е нарушена т. 2.1.2 от Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг - НП 204/22.11.2019г. Съдът е отрекъл възражението за неспазване принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК. Посочил е, че неизпълнението на посоченото условие от разрешителното касае 8 годишен период от целия 11 годишен период. Съобразявайки количествения признак съдът е приел, че неизпълнението не би могло да обоснове извод за противоречие на отказа с чл. 6, ал. 1, 3 и 5 АПК. Първоинастанционния съд е съобразил и целите на ЗВ залегнали в чл. 2 и чл. 2а, а именно да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване здравето на населението, като създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо ползване, за намаляване на замърсяването на водите и тяхното опазване. Решение като валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано, а формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон, които се споделят от настоящата инстанция. Видно от законоустановените изисквания на чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. Налице е кумулация на предпоставки. При липсата на една от тези предпоставки, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Видно от нормите на чл. 48, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда; а в срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на директора на съответната басейнова дирекция. Не е спорно по делото, че Стомар Инвест АД е изпълнявал задължението си ежегодно да представя в БДИБР доклад за изпълнение на условията в разрешителното, като е депозиран такъв единствено за 2018г., а срокът на действие на издаденото на дружеството разрешително е 2011г. 2021г. Налице е информация, че от 2011 г. до момента на издаване на атакувания административен акт са представени три протокола за изследване, а именно за годините 2015 г., 2019 г. и 2021 г. С оглед изложеното, безспорно са нарушени две от условията предвидени в чл. 78, ал. 2 ЗВ, при неизпълнението на които административният орган е ограничен в произнасянето си, а именно дължи постановяване на отрицателен за титуляря на разрешителното, чието продължаване се иска, отговор. Въпросът се решава при упражняване на оперативна самостоятелност от административния орган. Както правилно административният съд е посочил, заявлението е подадено в законоустановения срок, но искането не съответства с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния състав за съответствие на процесния административен акт с принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 АПК. Съгласно последният административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Стриктното спазване на нормативните разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, както и спазването на условията на разрешителното е в обществен интерес, тъй като е насочено към осъществяване на целите на закона. Така установеното съществено нарушава създаденото административно правоотношение, като е налице нарушаване на нормативни разпоредби посочени в Закона за водите ако се продължи срока. Изводите на съда са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. Поради това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение