Решение № 9915 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от “Биоферт БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, представлявано от управителя Г. М., чрез адв. Атанасов като процесуален представител срещу решение № 356 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2552/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – кметът на община Пловдив - район "Централен", не ангажира становище по касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Обжалваното решение е постановено след отмяна на решение № 4477 от 15.05.2025 г., постановено по адм.д. № 2561/2024 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с решение № 10914 от 04.11.2025 г., постановено по адм.д. № 7688/2025 г., по описа на Върховния административен съд и връщане за ново разглеждане жалбата на “Биоферт БГ“ ЕООД против заповед № РДЦ.23-428/10.05.2023 г., издадена от кмета на район „Централен“, община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство на сграда с функционално предназначение „друг вид сграда за обитаване”, с идентификатор 56784.522.664.4 с административен адрес улица [улица], гр. Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу административния акт. За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото решаващият съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, реконструкция, както е приел и административният орган. Приел е, че това е така, тъй като оспореният строеж "Реконструкция на покрив без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство на сграда с функционално предназначение „друг вид сграда за обитаване” представлява извършени СМР, при които е налице замяна на конструктивни елементи и основни части и че се касае за изпълнение на нов покрив, който от своя страна увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. Съдът е приел, че за увеличаването на носимоспособността говори и изграждането на стоманобетонови рамки над съществуващите стари летвени стени и стоманобетонови пояси над нова тухлена зидария, върху които е поставена носещата дървена конструкция на покрива. Посочил е, че в тази част констатациите на вещото лице се припокриват от установеното в хода на административната проверка. Съдът е обосновал извод, че безспорно по този начин изграден новият покрив е с по-малко натоварване, отколкото стария, особено що се касае до старите летвени стени, т.е. увеличена е неговата носимоспособност. Съдът е извел извод, че изпълнението на процесния покрив не е текущ ремонт, а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 вр. т. 44 ДР ЗУТ, доколкото се подменят всички негови елементи, с което се увеличава носимоспособността и устойчивостта, тъй като старите са негодни за експлоатация. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът е формирал извод, че извършените СМР са такива по изцяло изграждане на нов покрив. Посочил е, че с оглед нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ не е необходимо одобряването на инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж, което липсва и обосновава незаконността на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на установената по делото фактическа обстановка. Изведените правни изводи са законосъобразни и обосновани, които се споделят от настоящия касационен състав. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания съдът е разгледал спорният по делото въпрос, а именно дали с извършените ремонтни дейности е направена реконструкция или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж. § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ дава легално определение за това кое представлява реконструкция, а именно: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". Видно от цитирания текст, за да се приеме наличието на реконструкция трябва да са налице следните предпоставки (относимите в настоящия случай): 1. Да има възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи; 2. извършват се нови видове работи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В настоящия случай безспорно е установено, че с извършените СМР при изпълнението на новия покрив съществуващата конструкция на сградата се натоварва само в участъците с тухлени стени, но не и в частта с летвени стени. Това е постигнато като нови дървени греди са положени само върху тухлените ограждащи зидове, а при стените от летви греди са монтирани не върху тях, а върху стоманобетонови рамки извън равнината им, които са носещи елементи извън старата конструкция на сградата. Дървените греди над вътрешното пространство са на по-високо ниво от преградните летвени стени и не ги натоварват. При този начин на изпълнение, частта от старата носеща конструкция на сградата, която поема натоварване от новия покрив представляват само тухлените стени. Новият покрив не натоварва летвените стени, които са амортизирани и по принцип нямат висока носимоспособност. Като се има предвид, че старият покрив е натоварвал всички стени - и тухлени и летвени, а сега част от товарите са изнесени извън тези стени, може да се приеме, че в момента натоварването от покрива върху конструкцията на сградата като цяло дори е по-малко, отколкото е било при стария покрив. Вещото лице посочва наличието на „нова покривна конструкция“ и „изцяло нов покрив“. Поради това е правилен изводът на съда, че е извършена реконструкция. Извършеното не съответства на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43. Реконструкцията е свързана с частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи или основни части на строежа, какъвто несъмнено е настоящият случай. Този извод изключва приложението на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и квалифицирането на строежа като "текущ ремонт". Извършването на такива дейности, при които се изпълняват нови конструктивни елементи и се увеличава носимоспособността на сградата изисква задължително издаването на разрешение за строеж. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед времевия период на изграждането му (от огледа на 10.03.2022 г. е установено, че покривът е бил в процес на строеж), като крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е "до 31.03.2001 г. " по смисъла на ал. 1, § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,