Решение № 14960 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2014 г.

Решение № 14960 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на отдел "Местни данъци и такси и административни дейности" при община Дупница, срещу решение № 50 от 18.03.2014 г. постановено по адм. дело № 259 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че съдът не е обосновал в решението си извода, че общината не е доказала реално предоставяне на услугите. По силата на договор от 10.01.2005 г. община Дупница е възложила услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, снегопочистване и опесъчаване на територията на община Дупница. В договора подробно са разписани условията и реда, при които ще се изпълняват посочените услуги. От протоколи за извършена работа за 2009 г. и 2010 г. е видно, че услугите са извършвани, респективно и по отношение на процесния обект. Редовното извършване на услугите се потвърждава и от писмо с № 20 от 02.04.2014 г. на кмета на с. Бистрица. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - ЕТ "Ивайло Станимиров - РИС-67", оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВ за ТБО) № АУ000289 от 26.03.2013 г. на старши инспектор Цветана Атанасова в община Дупница, с който на основание чл. 9б, ал. 1 и 2 и чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 14, 15 и 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Дупница (отм.), са установени задължения за ЕТ "Ивайло Станмиров - РИС-67", ЕИК 109034873 за недвижим имот в с. Бистрица, ул. "Иван Вазов" № 59, община Дупница по декларация вх. № 200 от 01.02.2000 г. за такса битови отпадъци (ТБО) и лихви в общ размер 2 230, 77 лв., като е осъдил община Дупница да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с декларация по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ с вх. № 05-200 от 01.02.2000 г. едноличният търговец (ЕТ) е декларирал притежаван недвижим имот в с. Бистрица, община Дупница във вид на сграда с дата на придобиване 1998 г., с отчетна стойност 107 913, 00 лв. С АУПОВ за ТБО № АУ000289 от 26.03.2013 г. на ЕТ са определени размери на задължения, както следва: за 2009 г. ТБО в размер на 1 187,04 лв. и лихва 446,97 лв., като общото задължение е изчислено на 1 634, 01 лв.; за 2010 г. ТБО в размер на 470, 38 лв. и лихва 126, 38 лв. или обща дължима сума 596, 76 лв. Общата дължима сума за ТБО и лихви е 2 230, 77 лв. Съгласно заповед № 1243 от 21.06.2012 г. на кмета на община Дупница издателят на АУПОВ е определен като орган по приходите. АУПОВ е обжалван по административен ред, като решаващият орган е приел жалбата за неоснователна. Съдът е изложил съдържанието на относимите норми (чл. 15, чл. 16, чл. 17 и чл. 18) от действащата за процесния период Наредба за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница (НОМТЦУАТОД/Наредбата). Посочил е, че със заповед № 2079 от 30.10.2008 г. и със заповед № 2204 от 30.10.2009 г., на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на общината е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за 2009 г., съответно за 2010 г. Имотите в с. Бистрица са включени в организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, депониране и поддържане на териториите за обществено ползване. Определена е и честота на сметосъбиране и сметоизвозване за селата. С декларация от 30.12.2009 г. задължения субект е декларирал, таксата за 2010 г. ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще използва пластмасов чувал от 20 л или бидон тип "Мева" със същата вместимост. През 2009 г. и 2010 г. е в сила решение № 11 от 29.01.2009 г. на Общински съвет (ОбС) - Дупница, с което е одобрена годишната план-сметка, включваща разходите за чистота и е определен годишния размер на ТБО за всички услуги в зависимост от данъчната оценка или при подадена декларация по чл. 15а, ал. 2 и 3 от Наредбата (според количеството битови отпадъци). От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че през периода 2000 г. - 2009 г. включително, ТБО за имота на ЕТ е изчислявана върху декларираната отчетна стойност в декларацията по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ. През 2010 г. е извършена корекция на отчетната стойност, която е намалена на 47 716, 00 лв., без приложен документ в данъчното досие на фирмата, която корекция е отразена в програмния продукт на партидата на търговеца. В експертизата е посочено, че е невъзможно да се определи ТБО на основание подадената декларация за 2010 г., тъй като в решението на ОбС е определена цена за извозване на контейнер тип "Бобър" без определяне на цена за други съдове за смет. Вещото лице е извършило изчисленията за ТБО върху отчетната стойност по видове услуги, сочейки, че за сметосъбиране и сметоизвозване таксата е изчислена само за първото тримесечие на 2009 г. (съобразно декларацията за прекъсване дейността на ЕТ), като за останалите услуги таксата е изчислена съобразно определените в решението на ОбС промили. ЕТ не е заплащал ТБО за процесните години. Според изчисленията на вещото лице при отчетна стойност на имота от 47 716, 00 лв. общата дължима сума за ТБО за процесния период и лихвите е в размер на 914, 88 лв. с подробни разбивки по години, такси и лихви в справката Приложение № 2 към заключението. Като гласни доказателства са приобщени показанията на свидетеля Таушански. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Налице е разпоредителна част, с ясно вменени задължения на адресата. Посочил е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е обаче, че при издаването на АУПОВ са допуснати нарушения на материалния закон. Съобразно наличните по делото данни е приел, че начинът на изчисляване на ТБО за 2009 г. върху декларираната отчетна стойност на имота е правилен, но за 2010 г. изчисляването на таксата е следвало да се извърши по правилото чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, върху данъчната оценка на имота. Независимо от изложеното е счел, че не следва да преизчислява сумите за ТБО за 2009 г. и 2010 г., съгласно правомощията си по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, тъй като административният орган не е доказал реалното предоставяне на услугите. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че едноличният търговец, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от него декларация. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа - ответник в първоинстанционното производство. В случая, предвид съдържащите се по делото заповеди № 2079 от 30.10.2008 г. и № 2204 от 30.10.2009 г. на кмета на община Дупница, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че декларираният от търговеца имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони, в които е предвидено предоставяне на услугите за 2009 г. и за 2010 г. Неустановени обаче са останали обстоятелствата, налице ли е било реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съответно - разполагала ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци през процесните периоди. Наличието на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, решение на общинския съвет и план сметки по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, сами по себе си не доказват предоставянето на услугите. То не може да се установи и от показанията на разпитания по делото свидетел. Показанията не касаят процесните периоди (2009 г. и 2010 г.), а се отнасят до релевантни към момента на разпита на свидетеля обстоятелства. В касационната жалба е направено позоваване на протоколи за извършена работа за 2009 г. и 2010 г., но такива по делото не се съдържат. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че таксите, определени в АУПОВ за тези услуги се явяват недължими. Неоснователни са направените с касационната жалба възражения, за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от определението от 03.10.2013 г., съдът е указал на ответника, че следва да установи фактическите основания, посочени в АУПОВ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В проведеното на 20.01.2014 г. открито съдебно заседание, съдът конкретно е указал на ответника, по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, че не сочи доказателства за реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за почистване на обществените площи и за наличие на депо, относими към спорния период. Въпреки това от страна на ответника не са представени доказателства (каквито биха могли да са договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, пътни листа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства), за установяване на посочените обстоятелства. При наличните по делото доказателства, решението е изцяло съобразено с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ. Част от приложените към касационната жалба доказателства (заповеди № 2079 от 30.10.2008 г. и № 2204 от 30.10.2009 г. на кмета на община Дупница) не са нови. Същите са били представени още в първоинстанционното производство и са взети предвид от съда при постановяване на решението му. Останалите приложени към касационната жалба доказателства - договор от 10.01.2015 г. и писмо № 20 от 02.04.2014 г., не са свързани с касационните основания по смисъла на чл. 219, ал. 2 от АПК и не могат да бъдат взети предвид от настоящия състав при постановяване на решението му. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в касационното производство се допускат само писмени доказателства за установяване на касационните основания, но не и доказателства по фактите, а съгласно на чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не е налице. Страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие за приобщаване на относимите по спора доказателства, за да касира съдебното решение. Независимо от това съдът намира, за нужно да отбележи, че и представените с касационната жалба договор и писмо не установяват реалното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, нито наличието на депо на територията на общината. Договорът от 10.01.2005 г. за възлагане на обществена поръчка, сключен между община Дупница и "Шеле България" ЕООД, сам по себе си, не доказва предоставянето на услугата в трите й компонента досежно имота за процесния период. Договорът е само индиция, че общината е предприела действия по сключването на договор за изпълнение на задължението си по предоставяне на услугите, но не доказва самият факт на предоставянето им. Представеното писмо от 02.04.2014 г. на кмета на с. Бистрица, с което той е уведомил юриста на общината, че сметосъбирането в селото през 2009 г. и 2010 г. е извършвано ритмично и редовно, без нарушаване графика на извозване, представлява частен документ без материална доказателствена сила. В него се съдържат писмени показания на неучастващо по делото лице, което би могло да има качеството на свидетел, дадени не по предвидения в закона ред. Поради това, дори и да беше представен своевременно документът не би могъл да бъде ценен от съда. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение