Решение № 16024 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2009 г.

Решение № 16024 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на ЕТ "Пикадили Ентърпрайс - Величко Цоков", със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, срещу решение № 244/20.05.2009 г., постановено по адм. д. № 122/2009 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-10-02/28.01.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пазарджик, както и оспорените от него 9 броя разрешения за строеж. Ответникът "Хурани инв." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на ЕТ "Пикадили Ентърпрайс-Величко Цоков", срещу Заповед № ДК-10-02/18.01.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Пазарджик, в частта й, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлил жалбата му срещу разрешения за строеж, издадени в полза на "Хурани инв." ЕООД, №№ 219/20.09.2005 г.; 288/08.12.2005 г.; 289/08.12.2005 г.; 290/08.12.2005 г.; 304/23.12.2005 г.; 305/23.12.2005 г.; 147/06.07.2006 г.; 148/06.07.2006 г. и 63/30.03.2007 г., всички издадени от главния архитект на община гр. Велинград. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като административният орган при правилно прилагане на закона е приел, че същите не са нищожни, каквото е било искането на жалбоподателя, както и че са влезли в сила и поради това не подлежат на отмяна. Решението е правилно. Разрешенията за строеж са съобщени и не са оспорени от жалбоподателя, поради което правилно е прието от административния орган, че като влезли в сила не подлежат на отмяна. Освен това правилно е прието от административния съд, че липсата на съгласие, поради недействителност на даденото такова по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, води до незаконосъобразност на същите, но не и до тяхната нищожност. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че оспорената заповед на н-ка на РДНСК е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с материалноправните разпоредби. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването, че съобщаването на разрешенията за строеж не е породило правните последици относно започване да тече срок за обжалването им, тъй като пълномощникът по пълномощни от 02.10.2003 г. и от 21.07.2006 г. Георги Стоименов Банев, не е имал мандат за това. Видно от пълномощните Банев е упълномощен".... както и да подава и получава документи.... както и да ме подписва навсякъде, където е необходимо", от което следва, че упълномощеното лице е действувало с редовно упълномощаване да получи съобщенията за издадените разрешения. С оглед на това правилно е прието, че след изтичането на съответните срокове, което е станало преди подаване на жалбата до РДНСК срещу тях, те са влезли в сила. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК