Решение № 7950 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Авелана 2016 ЕООД със седалище в град София, подадена чрез адв. Тодоров, против решение 1058/16.02.2024 г. по адм. д. 6955/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 26/04/1/0/01173/4/01/01 за налагане на финансова корекция с изх. 01-2600/6049/08.12.2022г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие за определяне на финансова корекция в размер на 1 144 420,80лв.

С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което административният акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, след като прецени наведените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 26/04/1/0/01173/4/01/01, изх. 01-2600/6049/08.12.2022г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/; чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 9 от 21 март 2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.) и чл.70, ал.1, т.4, 5, 6 и 7 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). С решението, за неизпълнение на редица договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, разгледани в осем точки, на дружеството са определени финансови корекции, като окончателната финансова корекция е определена в размер на 1 144 420,80 лева, представляваща 100% от изплатената субсидия.

Административният съд е установил, че между ДФ Земеделие и Авелана 2016 ЕООД е сключен договор за подпомагане 26/04/1/0/01173 от 28.08.2017г., по мярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., предмет на който е Създаване на 1913,534 дка вишневи трайни насаждения в землищата на с. Радовец, Присадец и Филипово, община Тополовград и закупуване на селскостопанска техника и по който е изплатена субсидия в размер на 1 144 420,80 лв.

Установените от административния орган неизпълнения на задължения и определените за тях корекции съобразно разпоредбите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. (Правилата) са следните:

1. Ползвателят на помощта не е поддържал инвестицията от вишневи насаждения, с които доказва спазването на изискването минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малък от левовата равностойност на 8000 евро- изискване за допустимост съобразно чл.7, ал.1 на Наредба 9/21.03.2015г. и чл.18, т.1 и 2 от договора. На основание чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и чл.4, ал.1 от Правилата е определена финансова корекция в размер на 100% от оторизираната финансова помощ.

2. Констатираното при проверките наличие на единични живи растения и липса на следи от стопанска дейност административният орган е определил като неизпълнение на чл.54, ал.1, т.4 от Наредба 9/21.03.2015г. и чл.14, ал.2, т.6 от договора. Определената на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ и Правилата корекция също е в размер на 100 %.

3. Констатираното при проверката неподдържане на имотите и липсата на стопанска дейност е прието за неизпълнение на чл.54, ал.1, т.1 от Наредба 9/21.03.2015г. и чл.14, ал.2, т.3 от договора. Определената на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ и чл.6 от Правилата корекция е в размер на 100 %.

4. Според административния орган, в нарушение на чл.24, ал.2 от Наредба 9/21.03.2015г. ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си да обработва земеделска земя в общ размер на 1913 дка, върху които следва да отглежда една или няколко култури от група ІІ. Определена е корекция в размер на 100 % на основание чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл.2, ал.4 от Правилата.

5. Непостигането на количествените показатели за произведена продукция и приходите от нея, заложени в бизнес-плана, административният орган е определил като основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и е определил същата в размер на 100 %.

6. За неизпълнението на бизнес-плана по отношение на осигуряването на допълнителна заетост в земеделските стопанства на основание чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ е определена корекция в размер на 25%.

7. Липсата на поставени билбордове или табели с информация за подпомагане на дейността на жалбоподателя по ЕЗФРСР на който и да е от парцелите или местодомуването на актива е прието за нарушение на чл.63, ал.3 от Наредба 9/21.03.2015г. и на основание чл.70, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.5 от Приложение 2 към чл.2, ал.2, т.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ, е определена корекция в размер на 5% от изплатената финансова помощ.

8. Административният орган е приел, че в противоречие с изискването на чл.53, ал.2 от Наредба 9/21.03.2015г. и чл.14, ал.2, т.2 от договора, ползвателят на помощта не е съхранявал всички документи, свързани с подпомогнатите дейности, което е основание за налагане на финансова корекция по чл.70.ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ. Същата е определена в размер на 5%.

В резултат на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително и тези, съдържащи се в административната преписка, административният съд формирал изводи, че са налице нарушенията по т.1, 4, 5, 6 и 7 от решението. Относно нарушенията по т.2 и 3 съдът е приел, че административният орган не е посочил конкретната хипотеза на нередовността, описани в чл.71, §1, б.в от Регламент (ЕС) 1303/2013г. По отношение на констатираното неизпълнение по т.8 от решението, съдът е приел, че същото не се установява от доказателствата по делото. Поради това съдът е приел, че по отношение на цитираните основания за налагане на финансова корекция издаденият акт е незаконосъобразен, но е преценил, че доколкото това не се отразява на окончателно определения размер на финансовата корекция, оспорването следва да бъде отхвърлено.

Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са изключително подробни и прецизни, в пълно съответствие с материалния закон и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК касационната инстанция препраща изцяло към тях. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100% от изплатената субсидия. Ето защо е правилен изводът на съда, че въпреки констатираната незаконосъобразност на акта по отношение на т.2, 3 и 8, оспорването следва да се отхвърли, доколкото това обстоятелство не засяга окончателния размер на определената финансова корекция.

Изложеното в касационната жалба оплакване, че АССГ в телеграфен стил е потвърдил решението за определяне на финансова корекция, е напълно неоснователно. Както вече се посочи по-горе, съдът е разгледал обстойно констатираните от органа неизпълнения, послужили за налагане на финансова корекция и е изложил подробни и обосновани мотиви по всяко едно от тях.

Единственото конкретно оплакване, поддържано в касационната жалба, е, че погиването на вишневите дръвчета, респ. неизпълнението на сключения с ДФЗ договор, се дължи на непреодолима сила, а именно болест по растенията- бактерийно изсъхване, причинена от бактерия Pseudomonas spp.

Съобразно §1, т.23а от ДР на Наредбата,"непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Съгласно параграф 2, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:

а)смърт на бенефициера;

б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;

в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;

г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;

д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;

е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

Сочената норма вече е била предмет на тълкуване от Съда на ЕС. Съобразно установената практика, в контекста на ЕЗФРСР непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г.,Szemerey,C-330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, C-343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C-169/22, EU:C:2023:638, т. 39).

В конкретния случай жалбоподателят се позовава на наличието на обстоятелството по чл.2, §2, бд, предл. ІІ.

Съобразно нормата на чл.61 от Наредба 9/21.03.2015г., страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. При наличието на такива обаче, съобразно предвиденото в ал.2, ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е задължен да уведоми писмено РА за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи.

В конкретната хипотеза нито е установено наличието на непреодолима сила, нито задължението за уведомяване е изпълнено. Жалбоподателят твърди, че е уведомил Фонда за наличието на такава болест още на 03.12.2019г. с писмо вх. 01-152-2600/868. Към материалите по преписката е налична жалба от Авелана 2016 ЕООД, която е заведена в ДФЗ под горния входящ номер (л.77 от делото на АССГ). В нея се сочи, че поради тежки метеорологични условия в летните месеци (продължителна суша), част от насажденията- около 2%, са загинали, а вегетацията на всички е приключила много по-рано. В тази връзка е била извършена и консултация с агроном, който е констатирал жизнеността на фиданките. Никъде в тази жалба не се споменава, че е налице болест по растенията, която е причинила изсъхването им. Ето защо е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е съобразил, че Фондът е бил уведомен за настъпилите извънредни обстоятелства още през 2019 година, доколкото никъде в това писмо не се сочи, че е налице заболяване по вишневите дръвчета, което е причинило изсъхването им. Напротив- сочената причина за изсъхването, и то само на около 2 % от насажденията, е продължителната суша.

Писмото, с което ползвателят на помощта уведомява ДФЗ, че голям процент от насажденията са поразени от заболяване, определено като бактерийно изсъхване, е с вх. 03.06.2021г. и е постъпило едва след като на 02.06.2021г. ползвателят е бил уведомен за предстоящата проверка на място. Сочените в писмото обстоятелства, както и представеното по-късно писмо на ОДБХ са обсъдени както от административния орган, така и от съда. Направените от тях изводи, че представените по делото доказателства не установяват наличието на непреодолима сила по смисъла на Наредбата и Регламент (ЕС) 1306/2013, която да е довела до невъзможност за изпълнение на договора, са правилни и обосновани. В обясненията си ползвателят на помощта се позовава на наличието на такава болест, но без да сочи каквито и да било данни за времето на възникването й (релевантно за течението на срока по чл.61, ал.2 от Наредбата), нито за предприети от него мерки в тази връзка. Представеното становище от агроном Т. Добрев представлява частен документ, поради което не се ползва с формална доказателствена сила, нито посочената в него дата е достоверна. Представеният резултат от бактериологичен анализ, извършен от Централна лаборатория по карантина на растенията и установяващ наличието на Pseudomonas syringae pv. Syringae в представената проба от вишна Облачинска касае заявка на жалбоподателя, подадена на 29.10.2021г.- много след като е бил уведомен за извършването на проверката от ДФЗ.

Но дори и до се приеме, че в конкретната хипотеза е налице непреодолима сила- заболяване по растенията, причинено от бактерия, ползвателят на помощта не е доказал, че е изпълнил задължението си да уведоми фонда в срока, предвиден в чл.61, ал.2 от Наредба 9/21.03.2015г. Писмото за наличие на такова заболяване по вишневите дръвчета е изпратено на 03.06.2021г., след като жалбоподателят е бил уведомен, че ще бъде извършена проверка, а при самата проверка, осъществена само четири дни по-късно, е констатирано, че в имотите са налице единични живи дръвчета и липсват следи от каквато и да било стопанска дейност. Ето защо правилно административният орган се е позовал на чл.3, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014г., съгласно който, когато компетентният орган вече е информирал бенефициера за намерението си да извърши проверка на място или когато при проверката на място се установи неспазване, не се разрешава оттегляне по отношение на частите на тези документи, засегнати от неспазването.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице касационни основания налагащи отмяната на оспореното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора предявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Съдът определи същото в размер на 200 лева при спазване на чл.143, ал.3 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,