Решение № 5286 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2016 г.

Решение № 5286 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. К., срещу Решение № 7961 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 4650/2013 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ), I отделение, 6 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА), тъй като счита, че обжалваното решение съдържа фактически и правни изводи, формулирани в резултат на неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Иска да бъде отменено решението и да се отхвърли жалбата на Ц. С. Л. срещу РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Ц. С. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на АССГ, с което е отменен РА № 2001203016 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 2902 от 07.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - (ОДОП) гр. С., с който е начислен ДДС в общ размер на 48 989,44 лв. за данъчни периоди 01.04.- 30.04.2009 г., 01.06.-30.06.2009 г., 01.09. - 30.09.2009 г. и 01.12.- 31.12.2009 г. и лихва 13 743, 52 лв. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. За безспорно е установено, че Ц. С. Л. е регистриран с Акт за регистрация по ЗДДС от 18.03.2010 г., като е прието, че е формирал облагаем оборот към 31.12.2008 г. и до14.01.2009 г. е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Посочил е, че съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Изложено е, че след като ревизираното лице не е подало заявление за регистрация до 14.01.2009 г., от 28.01.2009 г. следва да му бъде начислен данък за извършените от него облагаеми доставки. Регистрацията е извършена на 19.03.2010 г., тогава за периода от 28.01.2009 г. до 19.03.2010 г. доколкото са извършени облагаеми доставки следва определяне на задълженията на лицето по реда на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. По отношение на сумата от 52 227,97 лева, платена на 16.04.2009 г., административният съд е приел, че въз основа на счетоводните отразявания на плащанията и техният размер се установява, че на 16.04.2009 г. е извършено плащане на дивидент в размер на 52 227,97 лв. На 07.04.2010 г. е извършено закъсняло плащане на лицензионно възнаграждение зам. 01.01.2009 г. -31.03.2009 г. в размер на 55 561,67 лв. без ДДС. ДДС е посочен във фактурата от 07.04.2010 г., която е платена от получателя в същия данъчен период. Анализирайки клаузите на договорите за предоставяне на лицензионни марки, първоинстанционният съд е установил, че същите представляват договори с изпълнение, което продължава във времето и се извършват периодични плащания на лицензионните възнаграждения. Изложил е, че това е потвърдено и от текущото начисляване на задълженията в счетоводството на платеца им "Лексгруп" АД през 2009 г. По отношение на падежа на задълженията по двата договора е взел предвид анексите към договорите за лицензия от 07.02.2008 г. (л. 254 по делото) и от 04.02.2008 г. (л. 260), като е констатирал, че така договореният падеж на задължението е в годишен аспект с възможност за авансови плащания. С оглед на това, че не е договорено кога да става това авансово плащане и най-ранната дата, към която може да има годишен ОПР е 31.12.2009 г. и при условие, че няма плащане на сумите, съдът е приел, че за дата на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС не би могла да се приеме датата 16.04.2009 г. Допълнително е изложил, че отразяването на задължението в счетоводството на платеца не е падеж на задължението за периодично плащане, не е датата, на която плащането е станало дължимо и дата на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, която дата да обвърже получателя на плащането със задължението за начисляване на ДДС, съгласно чл. 86 от ЗДДС. Като допълнителен аргумент е изложил, че след като възнаграждението не е платено през 2009 г. и с оглед договореностите за плащане на лицензионното възнаграждение, в момента на отразяването на задължението в счетоводството на лицензополучателят ревизираното лице няма как и не е доказано да знае за това текущо начисляване на задължението за плащане на лицензионно възнаграждение от "Лексгруп" АД. Административният съд е достигнал до извод за неприложимост на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 от ЗДДС за данъчни периоди 01.06.-30.06.2009 г., 01.09.-30.09.2009 г. и 01.12.-31.12.2009 г. и по отношение на сумите 65 523,89 лева, 87 911,37 лева и 88 273,50 лева с оглед на извършения анализ на клаузите на договорите за предоставяне на лицензионна марка и анексите към тях, извършените осчетоводявания на посочените суми, реалното им изплащане през 2010 г. и заключението на вещото лице по назначената допълнителна счетоводна експертиза. Тъй като е установил извършено плащане на лицензионни възнаграждения през 2010 г. и издаване на фактури с включване на ДДС в тях, административният съд е приел, че начисляването на ДДС по смисъла на чл. 86 от ЗДДС от ревизираното лице в съответните спрямо фактурите данъчни периоди е предмет на проверка извън обхвата на разглежданата ревизия и съдебно производство. С оглед на това административният съд е приел за незаконосъобразен РА и е уважил жалбата на Ц. С. Л.. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключенията по съдебно-счетоводните експертизи /ССчЕ/, като е формулирал правилният извод за незаконосъобразност на РА. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд безкритично е приел анексите към договорите за лицензия от 07.02.2008 г. и от 04.12.2008 г. Административният съд е обсъдил същите съвкупно с всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод, че с тях така определеният падеж на задължението е договорен в годишен аспект с възможност за авансови плащания. Анексите са представени още в ревизионното производство и в хода на съдебното производство не са оспорени от приходните органи по реда на ГПК. Фактът, че ревизираното лице и "Лексгруп" АД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, не е основание същите да не бъдат кредитирани, тъй като не е налице забрана за сключване на договори между свързани лица. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство, приходните органи са обосновали твърдението си, че анексите са изготвени за целите на ревизията. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, в действащата към ревизирания период редакция, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В конкретния случай приходните органи не са обосновали твърдението си, че плащането по лицензионните договори е станало дължимо към данъчни периоди 01.04.-30.04.2009 г., 01.06.-30.06.2009 г., 01.09.-30.09.2009 г. и 01.12.-31.12.2009 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от значение за прилагането на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС е кога точно е падежът на задълженията по двата договора. Съгласно неоспорените от приходната администрация анекси към двата договора плащането е уговорено да се извърши в 5-дневен срок от изготвяне на отчета за приходи и разходи (ОПР). Най - ранната дата, на която може да се изготви ОПР, е 31.12.2009 г., поради което падеж на задълженията по процесните договори не може да има преди датата 05.01.2010 г., освен ако не са извършени авансови плащания по договорите. Приходните органи не са доказали, че са налице авансови плащания с оглед на предоставената от анексите възможност за това, за да бъде обоснован изводът, че падежът на задълженията е настъпил по изключение преди 05.01.2010 г. Аргумент, че не е налице авансово плащане през 2009 г., което да обоснове настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, е фактът, че реалното изплащане на процесните суми е през 2010 г. С оглед на това правилно и законосъобразно АССГ е посочил, че отразяването на задължението в счетоводството на "Лексгруп" АД не е падеж на задължението за периодично плащане. Това, че "Лексгруп" АД е отразило в счетоводството си задължение към ревизираното лице, не може да обоснове извод, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, а още по- малко това отразяване може да обвърже ревизираното лице със задължение да начисли ДДС, съгласно чл. 86 от ЗДДС. Този извод не се променя от факта, че ревизираното лице участва в управителния орган на "Лексгруп" АД. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ за незаконосъобразност на РА, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не следвада бъдат присъдени разноски. На ответника по касация такива не се дължат, тъй като в съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г., процесуалният му представител е изложил, че не претендират разноски за касационната инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение