Решение № 342 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2007 г.

Решение № 342 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Ц. М. и М. П. П. срещу решението от 10.01.2007 г. по гр. д. № 5677/2002 г. на Софийски градски съд, IV-а отд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата М. Ц. Г., чрез пълномощника й адв. В. Владимирова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответниците К. П. П. и Г. П. П. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението от 1.07.2002 г. по гр. д. № 4738/2001 г. на Софийски районен съд в частта, с което е уважил предявения от М. Ц. Г. против Ц. Ц. М., М. П. П., К. П. П. и Г. П. П. иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт № 51, т. LXII, н. д. № 12273/1993 г. на I-ви нотариус при СНС към СРС, като сключен при липса на съгласие, последица от прекратяване на упълномощителната сделка за продавача Ц. С. М., и е отменил нотариалния акт. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответниците за недопустимост на иска, основан на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.) и влязлото в сила решение по гр. д. № 246/2000 г. на СГС, по съображения за липса на обективно тъждество между двете дела, тъй като макар и по двете дела да се иска прогласяване нищожност на договора, то основанието на исковете е различно: по настоящото- липса на съгласие предвид прекратяване на даденото от продавача пълномощно с факта на смъртта му, а по приключилото- липса на съгласие за сключването му от страна на ищцата М. По съществото на спора е установено, че договорът за покупко-продажба е сключен на 26.05.1993 г., като продавач е Ц. М., действащ чрез пълномощника му адв. Р. Нехризова с пълномощно № 7212/12.05.2003 г., и купувач дъщеря му и сестра на ищцата-ответницата Ц. М., която тогава е била в брак с ответника П, поч. на 20.12.2000 г., чиито наследници са останалите ответници. Продавачът е починал на 22.05.1993 г., т. е. преди подписване на договора, което е било известно на купувачката. От датата на смъртта му действието на пълномощното е прекратено съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД е неприложима, предвид недобросъвестността на купувачката, на която основанието за прекратяване на пълномощното- смъртта на упълномощителя, е било известно към датата на сделката с нот. акт. Затова съдът е направил извод, че липсва валидно изявена воля за продажбата на имота. Неприложима е в случая и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като поради смъртта на Ц. М. не съществува възможност той да потвърди извършеното от негово име без представителна власт разпоредително действие. Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че липсва обективно тъждество между спора, разрешен с влязлото в сила решение по предходното дело, и настоящия спор, тъй като основанията, на които се иска прогласяване на нищожност на договора, в двата случая са различни. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, обуславящо неправилност на решението, като не е обсъдил доказателства- гласни и писмени във връзка с възражението на Ц. М. за изтекла придобивна давност, тъй като са неотносими към спора, който е за валидността на договора за покупко-продажба, а не по иск за собственост. Неоснователен е доводът, че макар и да знаела за смъртта на баща си Ц не била недобросъвестна по сделката, защото сделката била извършена без нейно лично участие. Видно от нотариалния акт, тя лично е участвала и го е подписала като купувач. При установените в инстанциите по същество факти, които са от значение за спора, съдът е направил законосъобразен извод за основателността на предявения иск. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.