Решение № 157 от 30.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 675/2020 г.

Решение № 157 от 30.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 675/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева Производството е по гл. ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на заместник на главния прокурор (определен по силата на заповед № РД-05-2162 от 20.07.2020 г. на главния прокурор да изпълнява правомощията му в пълен обем в периода 10.08.2020 г. - 26.08.2.0202 г.) за възобновяване на НОХД № 365/2020 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна, отмяна на постановената по него присъда в частта, с която е определен първоначалният строг режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Й. И. наказание и определяне на общ първоначален режим. Според искането при постановяването на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон, като при отсъствие на предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на осъдения И. наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано на осн. чл. 58 а НК на две години лишаване от свобода. Правилното приложение на закона, съобразно с конкретната фактология изисква според направеното искане първоначалният режим за изтърпяване на наложеното на осъдения по делото наказание да бъде определен на общ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане и изложените в негова подкрепа аргументи. Назначеният при условията на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК защитник за осъдения И. - адв. П. също заявява подкрепата си за направеното искане и моли то да бъде уважено. Осъденият е заявил нежелание да участва в съдебното заседание. Не се е ангажирал със становище. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди изложените в искането доводи, становищата на страните и данните по делото, установи следното: С присъда № 25 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 365/2020 г., състав на Варненския окръжен съд е признал Й. Д. И. за виновен в това, че за времето 01.08.2019 г. - 02.08.2019 г. в [населено място] без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества - 214, 91 гр. екстази, 55, 30 гр. амфетамин и 46, 73 гр. марихуана, на обща стойност 1757, 04 лв., поради което и на осн. чл. 354 а, ал. 1 НК и чл. 58 а, ал. 1 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. Позовавайки се на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, съдът е постановил наказанието, свързано с лишаване от свобода да бъде изтърпяно при условията на първоначален строг режим. С присъдата и на осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато и е зачетено времето, през което осъденият е бил задържан под стража. Присъдата не е подложена на инстанционен контрол и на 11.06.2020 г. е влязла в сила. Предходната съдимост на И. включва три осъждания, както следва: -с присъда № 5902/2009 г., постановена по НОХД № 737/14.12.2009 г. на Районен съд - гр. Варна му е наложено наказание обществено порицание за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК; -с определение от 05.11.2012 г., постановено по НОХД № 3850/2012 г. на Варненския районен съд е одобрено споразумение, по силата на което И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му е определено наказание пробация; -с определение от 02.02.2016 г., постановено по НОХД № 6617/2015 г. на Варненския районен съд е одобрено споразумение, по силата на което И. е признат за виновен в престъпление по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, като му е определено наказание глоба от 500 лева. Съпоставката на тези данни с предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС показва, че съдът неправилно и при липса на материално-правни основания е определил вида на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД № 365/2010 г. Всяка от хипотезите по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" и б. "в" ЗИНЗС, с които законът свързва определянето на първоначален строг режим за изтърпяване на наказание лишаване от свобода изисква наличие на предходно определено наказание от същия вид, каквото в конкретния случай не е налагано на осъдения. Размерът на актуално определената му санкция е под изискуемия от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗИНЗС минимум на лишаването от свобода. Наред с това, в хода на процесуалното развитие от привличането на И. като обвиняем по посоченото наказателно производство до влизането на присъдата в сила по отношение на него е била успешно прилагана мярка за неотклонение задържане под стража, като този факт обезсмисля всеки коментар на хипотезата, визирана в чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС. Очевидно е с оглед изложеното, че са налице предпоставките за упражняване на правомощията на върховната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 365/2020 г. на Варненския окръжен съд и изменяване на влязлата в сила присъда с определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Й. И. наказание лишаване от свобода, доколкото констатираното основание е в полза на осъдения. Водим от изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение