Решение № 2061 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2009 г.

Решение № 2061 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветана Илиева Николова от гр. Монтана против решение от 31.03.2009 г. по адм. д. № 735/2008 г. на Административен съд - Монтана, II състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 2106 от 11.08.2008 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излага доводи, че решението е неправилно, поради това, че административният орган не се е съобразил с указанията дадени по решение от 25.01.2008 г. по адм. д. № 674/2007 г. на Административен съд - Монтана, влязло в сила на 6.03.2008 г. и незаконосъобразно е отказано признаване права на ползвател. Твърди, че има служебна бележка от АПК за предоставеното право на ползване, като излага подробни доводи в писмена защита за основателност на жалбата. Моли, да се отмени обжалваното решение и обжалваната заповед, като й се даде възможност да придобие имота. Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Камелия Владимирова Ячкова, Илия Тодоров Ячков, Владимир Тодоров Ячков, Тоска Илиева Соколова, Теменужка Христова Йорданова, Асен Василев Стойков, Стойчо Василев Стойков, Боряна Георгиева Милева, Мария Петкова Илиева, Таня Илиева Тодорова, Катя Илиева Андонова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Смята, че наследодателят на жалбоподателката е заявил искане за оценка на имота през 1992 г., в резултат на което е извършена оценка на имота, която не е заплатена от него. Предвид на това смята, че правото на жалбоподателя да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост се е преклудирало и същия не би могъл да се ползва от новирания срок по § 61. Излага, че ползването на имота следва да е въз основа на акт по смисъла на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а жалбоподателката не е представила такъв документ. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 31.03.2009 г. по адм. д. № 735/2008 г. на Административен съд - Монтана, II състав, е отхвърлена жалбата на Цветана Илиева Николова срещу заповед № 2106 от 11.08.2008 г. на кмета на Община - Монтана, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е отказано на наследниците на Илия Ячков Илиев, б. ж. на гр. Монтана, правото да придобият собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 850 кв. м. от имот № 1157 по помощен план зона "Парта", местност "Над Младост", землище Монтана. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и административнопроизводствените правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице на изискванията по § 4б, а и по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от наследниците на Илия Ячков Илиев. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. Настоящият съдебен състав приема в съответствие с чл. 220 от АПК, че правилно е приложен материалния закон при обективно установени факти от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че наследодателят на жалбоподателката Илия Ячков Илиев, поч. на 19.07.1999 г. с молба от 10.06.1992 г. на основание § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е поискал да бъде извършена оценка на имот от 850 кв. м. предоставен за лично ползване на неговия баща Ячко Илиев Тоцев, към която е представил служебна бележка от 10.11.1985 г. от АПК - Михайловград, свързана с предоставено право на ползване. С оценителен протокол от 27.11.1992 г. на техническа комисия е извършена оценка на земята и подобренията в нея, който е съобщен на наследодателя Илия Илиев, но който е заплатил само такса от 307,38 лева, но не и определената оценка от 54 500,00 /недоминирани/лева. С процесната заповед е отказано на наследниците на Илия Ячков Илиев да придобият право на собственост при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот по развило се производство по реда на § 61-§ 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г./ и след като е отменена предходна заповед № 2442 от 26.05.2006 г. на кмета на Община - Монтана, в производство по адм. д. № 674/2008 г. В хода на производството пред първоинстанционния съд жалбоподателката претендира признаване право на собствеността като ползвател на процесния имот. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. Претендираното основание за издаване на заповед по § 4б, респ. § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за което наследодателят на жалбоподателката е представил служебна бележка от АПК - Михайловград, в която не се съдържа посочен акт за придобито право на ползване въз основа на акт по § 63. Правилно е приел първоинстанционният съд, че наследодателят на жалбоподателката не се е легитимирал с права на ползвател по смисъла на § 4 от ЗСПЗ, респ. предоставено право на ползване въз основа на актове по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Твърденията за наличие на такива права не обуславя извод за доказано притежание на тези права. За доказване придобиването на правото на ползване въз основа на тези актове е необходим официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателката е имала възможност да представи именно такъв документ, издаден въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ползването на имота не легитимира жалбоподателката като правоимащо лице по § 4б, респ. § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основна предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно придобито право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При липса на годен акт за предоставено право на ползване по смисъла на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е неотносимо обсъждането на останалите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Наследодателят на касаторката не се е възползвал от възможността да плати определената цена за имота в производството по отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи и законосъобразният извод на административният съд относно претендираните права от жалбоподателката като наследница на Илия Ячков Илиев, че дори и придобито право на ползване на валидно правно основание, същото не се наследява по аргумент на чл. 56, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от Закона за собствеността, а в съответствие с § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява. В случая посоченото от касаторката решение от 25.01.2008 г. по адм. д. № 674/2007 г. на Административен съд - Монтана, влязло в сила на 6.03.2008 г. е неотносимо към оспорения пред административния съд административен акт, след като се отнася до друг административен акт, чиято нищожност е прогласена. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,