Решение № 9002 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2019 г.

Решение № 9002 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14480/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Р. Й. срещу отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо с изх. № БНБ-134286/28.12.2018 г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Иска се да се отмени административният акт и се върне преписката на административния орган с указания да предостави търсената информация в определен от съда срок. Ответникът по жалбата - подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспореният отказ да се предостави исканата информация е издаден при съобразяване с разпоредбите на Закона за кредитните институции, който е специален по отношение на Закона за достъп до обществена информация. Намира, че отказът не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и иска да се отхвърли оспорването като неоснователно. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема, че оспорването е подадено в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, приема следното: Жалбоподателят Р. Й. е подал заявление с вх. № БНБ-129198/11.12.2018 г. до Българска народна банка, с искане да му бъдат предоставени копия на заповед № РД 22 - 0361/17.02.2010 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" и на доклада от надзорна инспекция на "Уникредит Булбанк" АД, изготвен по заповедта. Поискал е да му бъдат посочени актовете, съставени от Българска народна банка в резултат на констатациите от доклада на надзорната инспекция и да получи копие на исканите документи на хартиен носител. С писмо изх. № БНБ - 134286/28.12.2018 г. подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" е уведомил заявителя, че съгласно чл. 63, ал. 1 ЗКИ информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, е професионална тайна. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗКИ, членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи за БНБ, имат задължение да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с БНБ, като съгласно ал. 4, изречение първо от същия член, изброените лица могат да ползват тази информация единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде предоставена на изчерпателно изброените органи в изрично посочените случаи в чл. 64 ЗКИ. Актът е подписан от К. Х. за подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Върховният административен съд намира, че оспореният отказ на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", е законосъобразен и не са налице основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната му. Обжалваният акт е издаден от компетентния административен орган. По административната преписка е приложено решение № 78 от 30.07.2015 г. на управителния съвет на Българска народна банка, с което по т. 1, на основание чл. 19, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, е определен К. Х., подуправител, ръководещ управление "Емисионно", да замества Д. К., подуправител, ръководещ управление "Емисионно" и да изпълнява правомощията му при негово отсъствие. Видно от заявление от Д. К. за ползване на отпуск е поискал и му е разрешен отпуск от управителя на БНБ за периода от 20. 12. до 31.12.2018 година. При това положение, оспореният отказ е издаден от оправомощения орган, в хипотезата на заместване. Оспореният отказ съответства на изискванията за форма и съдържание. При издаване на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените правила. Задълженият субект е сезиран с искане, което съдържа необходимите реквизити и ясно формулиране на търсената информация. В срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ (при отчитане на почивните дни в този период) задълженият субект е отговорил с изричен акт на заявителя. Обжалваният отказ е материално законосъобразен. Със заявлението жалбоподателят е поискал да получи информация, която БНБ придобива, създава и съхранява при осъществяване на функциите си по банков надзор върху дейността на другите банки в страна. При изпълнение на функциите си и съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 ЗБНБ, БНБ може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответните проверки. Докладите, създадени в резултат на извършените проверки представляват аналитични документи, които съдържат констатации и оценки за дейността на проверената банкова институция. Информация в тези документи, по определение на чл. 63, ал. 1 ЗКИ представлява професионална тайна. Въведеното в банковото законодателство понятие "професионална тайна" е в съответствие с Директива 2013/36/ЕС. Според дефинираното в чл. 53, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС: Държавите членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за компетентните органи, както и одиторите или експертите, действащи от името на компетентните органи, да бъдат обвързани със задължението за опазване на професионалната тайна. Поверителната информация, която такива лица, одитори или експерти са получили при изпълнение на служебните си задължения, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните кредитни институции, като с това не се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателното право. В чл. 63 и чл. 64 ЗКИ е уреден режимът на защита на информацията, представляваща професионална тайна. Изчерпателно са уредени субектите и предпоставките, при които може да бъде предоставяна такава информация. Тази нормативна уредба, съобразена с актовете на ЕС във финансовата област, осигуряват възможности за осъществяване на ефективно надзорно сътрудничество на БНБ, като спазването на ограниченията за достъп до информация, представляваща професионална тайна е в съответствие с целите на банковия надзор. Поради това в чл. 63, ал. 4 ЗКИ изрично е посочено, че лицата, изброени в ал. 3 на същия текст, могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен посочените в чл. 64. Възраженията на жалбоподателя за възможност за предоставяне на частичен достъп, основани на разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗКИ и чл. 7, ал. 2 ЗДОИ, не могат да бъдат споделени. В чл. 63, ал. 5 ЗКИ е предвидено, че ограниченията по ал. 4 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани банката или лицата, за които се отнася. В случая в самото заявление на оспорващия е посочена банката, за проверка на чиято дейност е издадена исканата заповед на подуправителя на БНБ за проверка и е съставен доклад за констатациите и резултатите от същата. Следва също да бъде кредитиран доводът на задължения субект, че не е възможен частичен достъп предвид невъзможността да се раздели документът на самостоятелни части, до които да се осигури достъп, без да се нарушава изискването за спазване на професионална тайна. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В обсъждания казус съдът намира, че е налице фактическият състав по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ във вр. чл. 63, ал. 1 и 4 ЗКИ, поради което законосъобразно административният орган е отказал да предостави търсената информация на заявителя. Доводите на жалбоподателя за надделяващ обществен интерес, когато са засегнати интересите на трето лице и цитираната съдебна практика в тази насока са встрани от правния спор, т. к. не реферират към приложимото основание за отказ, а към хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Оспореният отказ е в съответствие с преследваната от закона цел. В случая е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДОИ, която допуска ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В случая ограничаването на правото на достъп до обществена информация е допустимо предвид даденият приоритет със законодателно решение в чл. 63, ал. 1 и сл. ЗКИ за достъп до информацията, представляваща професионална тайна до лимитиран кръг правни субекти с точно определена цел, по установени в специалния закон ред и основания. Предвид изложеното, обжалваният отказ не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, поради което оспорването на Р. Й. следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, оспорващият Р. Й. следва да заплати на Българска народна банка - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на акта, сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,