Решение № 226 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 420/2015 г.

Решение № 226 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 420/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът по делото, което завършило с осъждането на Д. Д. О., е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (неточно наречено "молба") да бъде възобновено това дело, преминало досега през двете предвидени за него по закон инстанции, първата - Димитровградския районен съд, втората - Хасковския окръжен съд. ДРС с присъда № 91/11.ХI.2014 г. по нохд № 90/14 е наказал О. с 1 г. лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК: за нанесената на 26.VIII.2012 г. лека телесна повреда (разстройство на здравето извън случаите на средна и тежка телесна повреда, причинено от порезна рана на десния лакът на полицая С. Ж. Ц. при изпълнение и по повод на службата му. Неговият граждански иск на пострадал от причинените му неимуществени вреди е уважен на 1000 лв. ХОС с въззивно решение № 16/3.II.2015 г. по внохд 704/2014 е потвърдил обжалваната от подсъдимия Д. О. присъда, а по отношение на втория подсъдим - С. М. И., я изменил като приложил условното осъждане (чл. 66 НК). (Спрямо последния присъдата се е различавала главно по личността на пострадалия; от неговото деяние е пострадал друг полицай - Т. Д. Т.. Освен това както въззивното решение, така и проверената с него присъда са втори поред-след първоначална отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в ДРС). В подадената молба (а всъщност-искане за възобновяване на делото) има позоваване на трите основания за извършването на проверка по този ред по силата на препращането към едноименните касационни основания по чл. 348 НПК; изложените доводи са отнесени от подателя й обаче само към нарушенията на материалния и на процесуалния закон (не и към явната несправедливост на наложеното наказание); не е конкретизиран и поисканият изход на делото след възобновяването му. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила въззивно решение следва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Осъждането за извършеното престъпление не е засегнато нито от претендираните, нито от някакви други недостатъци, налагащи отменянето или изменянето на пряко оспорения съдебен акт. Явната несправедливост на наложеното наказание се явява всъщност и само заявена без да е казано защо, което да налага на свой ред да му бъде отговаряно тук. Нарушението на материалния закон, от друга страна, е заявено не самостоятелно, - което би наложило и самостоятелното му обсъждане, - а само като евентуална последица от уважаване на възраженията от процесуално естество. Последните пък са само доказателствени и на практика се свеждат до излагането на собствена версия. Същественото в нея обаче не е толкова разликата в картината на случилото се от обективна страна-типично за циганския бит прерастване на обикновена свада в масово сбиване, - колкото в представянето на субективното отношение от страна на осъдения към нараняването на полицая Ц.: ако въобще е било причинено от него, станало е в суматохата и без никаква насоченост към наранения. Нищо такова разбира се, не се вижда при извършената от ВКС проверка, а единствено успешно преодоляни доказателствени трудности и убедително мотивирано потвърждаване на обвинението (дали то отразява правно достатъчно пълно тежестта на инцидента е отделен въпрос, както, впрочем, и дали тази тежест е съвместима с условното наказание на втория осъден). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.