Решение № 6344 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2011 г.

Решение № 6344 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8245/10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 10206/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Чек Дежене България" ЕООД, гр. София срещу § 2, 3, 6, 8 и 9 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 87 от 2003 г.; изм., бр. 6 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2009 г. и бр. 7 от 2010 г.), както и срещу § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на същата наредба. Осъдил е "Чек Дежене България" ЕООД, гр. София да заплати на Министерството на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Чек Дежене България" ЕООД, гр. София с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Излага твърдение, че съдът се е произнесъл при явно обективно несъответствие с материалното положение относно ваучерната система. Компетентните административни органи не са предприели действия по премахване на квотния принцип на разпределение на ваучерите за храна, а с процесната наредба уреждат съществуването й. Съдът допуснал неправилно приложение на материалното право, относимо към законоустановеността на данъчните облекчения. Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че решението не съдържа мотиви, обосноваващи извода за неоснователност на жалбата срещу Наредба № 7 (в редакцията й към 1.08.2010 г.) и Наредбата за изменение на Наредба № 7. По този начин не се е произнесъл по изложените доводи за нищожността на текстовете, предмет на жалбата до първоинстанционния съд, поради липса на компетентност на органа, издал Наредба № 7 и Наредбата за изменение на Наредба № 7. Релевира и възражение за необоснованост на решението, изразяващо се в несъответствие на възприетото от съда в решението и направените от него правни изводи. Моли обжалваното решение на тричленен състав да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъдат отменени оспорените текстове от Наредба № 7 (в редакцията й към 1.08.2010 г.) и Наредбата за изменение на Наредба № 7 или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокати проф. Лазаров и адв. Колева, които поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. От ответниците по делото - министърът на финансите се представлява от юрисконсулт Цветанова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, министърът на труда и социалната политика, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на ВАС, тричленен състав за правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Обосновано е прието от съда, че при приемане на атакуваните подзаконови норми овластените административни органи не са излезли извън законовата делегация на чл. 209, ал. 6 от ЗКПО, чиято обща и недостатъчно прецизирана текстова формулировка обхваща осъщественото процесно подзаконово регулиране. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразността на разпоредбите на § 2, § 3, § 6, § 8 и § 9 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, след направените изменения в същата, обнародвани в ДВ, бр. 58/30.07.2010 г., в сила от 1.08.2010 г. и преди измененията в ЗКПО, обнародвани в ДВ, бр. 94/30.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г. Жалбоподателят е релевирал оплаквания за нищожност, алтернативно - за незаконосъобразност на обжалваните подзаконови норми. Настоящата инстанция счита да неоснователно твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Правилно тричленният състав е приложил материалноправните норми, обуславящи законосъобразността на оспорените разпоредби. Съдът в мотивите на съдебния акт е отговорил на всички възражения на жалбоподателя досежно липсата на законови предпоставки за обявяване нищожност на атакуваните текстове поради липса на компетентност на издаващите ги органи, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалното право и несъответствие с целта на закона. Безспорно е по делото, че Наредба № 7 от 9.07.2003 г., която включва оспорените разпоредби, е издадена на основание чл. 209, ал. 6 от ЗКПО, според който "Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите". В съответствие с чл. 7, ал. 2 от ЗНА, това е нормативен акт, издаден за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Законът е оправомощил министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите съвместно да издадат подзаконов нормативен акт, уреждащ по-конкретно условията и реда, при който да се провежда конкурс за разпределение на отпечатаните определен брой ваучери за храна, както и правомощията по осъществяване на контрол върху дейността на отделните оператори. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в тази връзка, че атакуваните норми от наредбата са приети от авторите на акта в пределите на делегираната им от закона материална компетентност. За да обоснове липсата на противоречие между оспорените текстове от наредбата и нормите от по-висока степен, визирани в жалбата, съдът е анализирал съдържанието на основни понятия и реда за провеждане на конкурса, от които се извежда законосъобразността на текстовете, регламентиращи разпределението на определения брой ваучери за храна между отделните оператори. Ваучерите за храна са дефинирани от допълнителната разпоредба на § 1, т. 36 от ЗКПО като вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на лицата, работещи по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Като социална придобивка за служителите и работниците, предоставена им посредством техните работодатели и поради ползуването на данъчни облекчения по чл. 24, ал. 2, т. 1, б. "е" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и по чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, издадена на основание чл. 6, ал. 13 от КСО, държавата е въвела строг ред за тяхното предоставяне и отчитане. Въвеждането на система за точно разпределение и отчитане (квотна), е фискална необходимост, предвид създадените със закон преференциални данъчни и осигурителни режими за ползвателите на ваучери и е обусловена от съображения за обществен интерес. Чрез нея се създава механизъм за контролиране на косвените разходи за държавния бюджет, а също и за въвеждане на контрол върху дейността на операторите, с цел предотвратяване на злоупотреби, водещи до непланирани бюджетни загуби. С уточняването в нормите от наредбата на понятията "обща годишна квота" и "индивидуална квота" не се излиза извън законовата делегация, доколкото те се включат в правомощията за уреждане дейността на операторите на ваучери за храна. Правилни и обосновани са също правните изводи на тричленния състав, че оспорените разпоредбите от наредбата са приети при спазване на процесуалните правила по ЗНА и при съобразяване целта на закона. Неоснователни и недоказани се явяват и касационните оплаквания за нарушение разпоредби от Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Закона за корпоративното подоходно облагане и др. нормативни актове от по-горна степен. В случая не е налице първично регулиране на обществени отношения с подзаконов нормативен акт, а осигуряване точното прилагане на законова разпоредба, съдържаща първичната уредба на тези отношения. Установените с нормите от наредбата правила предвиждат еднакви правни условия за упражняване на дейността по предоставяне ваучери за храна от всички оператори и за равнопоставеността им на конкурентния пазар. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,