Решение № 12581 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 153 от 22.11.2019 г., постановено по административно дело 192/2019 г., Административен съд Габрово е: 1) отхвърлил жалбата на В. Ангелова против решение 1012-04-37#4 от 16.05.2019 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) Велико Търново, с което жалбата й срещу разпореждане 5104-04-21 от 05.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Велико Търново е оставена без уважение като неоснователна и недоказана; 2) осъдил В. Ангелова да заплати на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ТП на НОИ Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лева; 3) осъдил В. Ангелова да заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на Призма 08 ЕООД, ЕИК 200447035, разноски по делото в размер на 300 лева. С определение 37 от 15.01.2020 г., постановено по същото дело, е изменил решение 153 от 22.11.2019 г. в частта относно присъдените разноски в полза на Призма 08 ЕООД, ЕИК 200447035, като е осъдил В. Ангелова да заплати на търговското дружество разноски по делото в размер на 960 лева. Решението е оспорено с касационна жалба от В. Ангелова, ЕГН [ЕГН], действаща чрез пълномощника адвокат Н. Стойнов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението и признаване на случилата се с касаторката на 27.12.2017 г. около 13.30 часа в игрална зала Макс Уин, находяща се в гр. София, бул. Ломско шосе 144, злополука за трудова. В условията на евентуалност, след отмяната на решението се претендира да бъде върната преписката на длъжностните лица в ТП на НОИ за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които да бъдат в смисъл, че злополуката е трудова. Възведена е и претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Касаторката е подала и частна жалба срещу определение 37 от 15.01.2020 г. по административно дело 192/2019 г. на Административен съд Габрово, с която моли определението като неправилно също да бъде отменено. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Велико Търново, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М. Василева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник Призма 08 ЕООД, действащ чрез повереника адв. И. Николов, оспорва както касационната, така и частната жалба, и обосновава становище за правилност на атакуваните с тях първоинстанционни съдебни актове, като моли те да бъда оставени в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок от АПК от страна с правен интерес, за която оспорените с тях съдебни актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни. Административен съд Габрово правилно е установил фактическата обстановка по делото. В. Ангелова е работила на длъжността крупие по трудов договор с Призма 08 ЕООД, с място на работа игрална зала Макс Уин находяща се в гр. София, бул. Ломско шосе 144. На 27.12.2017 г. около 13.30 ч. жалбоподателката се намирала в игралната зала и там, при опит да отстрани паднала от окачения таван улична котка, е била ухапана по средния пръст на дясната ръка от котката. Същата вечер Ангелова е потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД гр. София, а понеже впоследствие раната се е възпалила, й е проведено допълнително лечение в същата болница. По повод на тази злополука Ангелова е била в отпуск по болест поради временна неработоспособност. На 03.12.2018 г. /близо година по-късно/ пострадалата е подала декларация за трудова злополука в ТП на НОИ Велико Търново. Извършено е разследване на злополуката (резултатите от което са обективирани в протокол от 15.02.2019 г.), при което е установено, че в деня на инцидента В. Ангелова не е била дежурна (т.е. не е била на работа) в игралната зала, ако и да се е намирала по време на злополуката в нея. Въз основа на това длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Велико Търново е издало процесното разпореждане от 05.03.2019 г., с което станалата на 27.12.2017 г. с В. Ангелова злополука не е приета за трудова, по съображения, че инцидентът е станал при действия, които не са по време и във връзка с извършваната от нея работа. Разпореждането е обжалвано от пострадалата по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 16.05.2019 г. директорът на ТП на НОИ Велико Търново е отхвърлил жалбата срещу него, като е приел, че травматичното увреждане не е станало по време, във връзка или по повод на извършваната работа, поради което обсъжданата злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение, първоинстанционният съд е приел, че то е законосъобразно, като издадено от оправомощен орган в рамките на материалната му компетентност, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По основният спорен между страните въпрос - за характера на злополуката, съдът е обосновал теза, че тя не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че Ангелова не е била на работа този ден и увреждането на здравето й не е настъпило при изпълнение на трудовата й функция като крупие в игралната зала, поради което липсва функционална зависимост между извършваната работа и настъпилото увреждане при инцидента с котката. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на В. Ангелова против решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При осъществения съдебен контрол Габровският административен съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. При изготвянето на решението му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения от страна на жалбоподателя, като им е даден убедителен отрицателен отговор. В съответствие с чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид и е обсъдена възможната заинтересованост на свидетелите. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция касаторови доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, аргументите за които изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция, която поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. За да се квалифицира една злополука като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, трябва да са настъпили кумулативно всички конститутивни признаци на това понятие, сред които е и наличието на функционалната зависимост между извършваната работа и внезапното увреждане. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че злополуката, станала на 27.12.2017 г. с В. Ангелова, не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето не е настъпило при изпълнение на трудовата функция съобразно възложените с трудовия договор задължения на работника, което обуславя неналичие на функционална връзка като задължителен елемент на сложния фактически състав на легалното понятие за трудова злополука. Работата на Ангелова като крупие е била свързана с това, да формира кредити в игралните автомати, да продава жетони, да изплаща печалби и да дава обяснения на клиентите относно хазартните игри, като няма данни да е свързана с поддържане на реда в игралната зала, с което са били натоварени други служители. Освен това, от анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ако и Ангелова по време на инцидента е била в игралната зала, то тя не е била на работа, съответно не е изпълнявала трудовите си функции като крупие, а дори и да се кредитира твърдението й, че в този ден тя е била на работа, не може да се приеме, че прогонването на котката е дейност в интерес на работодателя й, защото тя не се съобразила с предупреждението на други служители да не пипа животното. От изложеното по-горе явства, че В. Ангелова е пострадала при извършване на действия, които не са свързани с изпълняваните от нея задължения по трудовото й правоотношение като крупие в игралната зала, нито при такива, които да са необходими или съпътстващи изпълнението на тези задължения или да са в интерес на работодателя й. Поради това в процесния случай длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Велико Търново законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука травматичното увреждане, причинило временната нетрудоспособност на В. Ангелова, а директорът на ТП на НОИ Велико Търново също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Валидно, допустимо и правилно е и постановеното от Габровския административен съд в производство по чл. 248 от ГПК определение от 15.01.2020 г. Искането за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските е направено от страна по същото в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В хода на съдебното производство жалбоподателовият повереник действително е възразил изобщо против присъждането на разноски в полза на заинтересованата страна, но с оглед на основната му теза за основателност на главните му искания в жалбата, по отношение на която претенцията за разноски е акцесорна, а до приключването на устните състезания не е направил възражение за прекомерност (по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК) на заплатеното от търговското дружество и претендирано от него като разноски адвокатско възнаграждение на надлежно упълномощения да го представлява пред първоинстанционния съд адвокат. Липсата на своевременно искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част преклудира възможността на съда да го стори. Законодателят не е предвидил служебно произнасяне от страна на съда по този въпрос, и след като е съобразил горното, съдът правилно е изменил решението си в тази му част, като е присъдил в полза на заинтересованата страна целият размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител. Предвид горното настоящият тричленен състав счита, че не са налице основания за отмяна на проверяваното определение, поради което то също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция няма основание да бъдат присъждани претендираните от касаторката разноски, а основателни се явяват своевременно направените искания за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация, дължими от касаторката. По тези съображения на Призма 08 ЕООД трябва да се присъди сумата от 420 лв., заплатена от дружеството на повереника му за представителството му в производството пред ВАС, а на ТП на НОИ Велико Търново следва да се присъди сума в размер от 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство, определен съобразно количеството и вида на извършената дейност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,