Решение № 13797 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2011 г.

Решение № 13797 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на РБългария (ПВ) против решение № 875 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 2361/2010 г. на Административен съд София - град. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона, тъй като неправилно са тълкувани нормите във връзка с понятието "марка, ползваща се с известност" на територията на Република България. Поддържа още, че неправилно е определен предметът на спора, тъй като съдът е изградил правните си изводи като е преценявал знака ESTEE LAUDER с оглед критериите в чл. 50а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), общ за регистрираните от ответника в настоящето производство четири търговски марки, вместо една конкретна марка ESTEE LAUDER, комбинирана, рег. № 8901, предмет в административното производство. Моли решението да бъде отменено. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Есте Лаудер Козметикс Лтд", Канада, чрез процесуалния си представител адв. Божинова оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: По делото е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане от 27.04.2007 г. за определяне на марката ESTEE LAUDER, рег. № 8901 като ползваща се с известност на територията на РБългария от 15.06.2006 г. за стоки и услуги от клас 3 на Международната класификация на стоките и услугите - сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметични средства, лосиони за коса (лист 41 от делото). В искането е посочено, че дружеството е притежател на четири марки, регистрирани в РБългария, - рег. № 8901 - ESTEE LAUDER, комбинирана; рег. № 8900, - ESTEE, рег. № 14823 - ESTEE LAUDER и рег. № 16626 - ESTEE LAUDER AGE CONTROLING. Изложени са съображения, че фирменото наименование на притежателя съвпада със знака ESTEE LAUDER, който е доминиращ елемент в изброените марки и общоизвестен по смисъла на чл. 50а от ЗМГО към процесната дата. Административният орган е разгледал искането и представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО и е приел, че е неоснователно. Изложил е съображения, че представените от молителя доказателства - митнически декларации и фактури за доставка на продукти с процесната марка за периода 2002 - 2006 г. (лист 101 - лист 253 от делото); копия от страници на български модни списания с реклами на марката ESTEE LAUDER (лист 52 - лист 100 от делото), не доказват наличието на обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 48-ОМ/28.05.2009 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО (отм.) е отхвърлено искането на Есте Лаудер Козметикс Лтд", Канада за определяне на марка рег. № 8901 ESTEE LAUDER за общоизвестна на територията на Република България към дата 15.06.2006 г. за стоките от клас 3 и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите, по тълкуването и прилагането на закона. За изясняване на въпросите относно релевантния кръг потребители на стоките и услугите с процесната марка, степента на известност сред потребителите, съответно разпространителите на тези продукти, продължителността, степента и географската област на публичното представяне на марката, правата върху марката и нейната стойност, както и за определяне на началната дата на предлагане на продукти с процесната марка в страната АССГ е допуснал съдебно-маркова експертиза. Поставени са допълнителни въпроси относно съотношението между словосъчетанието ESTEE LAUDER в смислов и фонетичен аспект, и марките, съдържащи това словосъчетание, както и дали ако даден знак от световен бранд се ползва с известност и отличителност, то създава това качество и за всяка марка на същия производител, съдържаща този знак. Позовавайки се на събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства, включително заключението на приетата по делото съдебно-маркова експертиза, съдът е приел, че към релевантната дата 15.06.2006 г. действителните или потенциални потребители на стоки с процесната марка са около 400 000 - жени, ползващи маркова козметика и парфюми, и живеещи в големите градове - или 16 % от съответния пазарен дял, което доказва висока степен на известност сред действителните и потенциални потребители на тези стоки. Приел е още, че стоките с марка ESTEE LAUDER са обект на системна реклама в модните списания в страната отпреди 15.06.2006 г., регулярно се внасят в България от 1998 г., а от 2002 г. е създаден фирмен магазин за продажба на марковата козметика. В мотивите на решението са изложени съображения, че словната марка ESTEE LAUDER сама по себе си притежава висока вътрешно-присъща отличителност, поради което при доказано дългогодишно използване и популяризиране тази отличителност многократно се увеличава. Освен това различните варианти на шрифтово изписване на марката не променят нейното звучене, смисъл и послание, поради което всички марки, съдържащи това словосъчетание, следва да бъда бъдат определени като марки, ползващи се с известност на територията на РБългария. По изложените съображения съдът е стигнал до извода, че са налице обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, поради което като е приел обратното и е отказал определянето на марка рег. № 8901 ESTEE LAUDER за общоизвестна на територията на Република България към дата 15.06.2006 г. за стоките от клас 3, председателят на ПВ е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО в 6 точки са изброени обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на една марка за общоизвестна: 1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; 2. продължителност, степен и географска област на използване на марката; 3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; 4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; 5. стойност на марката; 6. други обстоятелства. Основният спор по делото се свежда до въпроса дали преценката на изброените по-горе обстоятелства следва да се извърши по отношение на словосъчетанието ESTEE LAUDER, което присъства във всички марки, регистрирани в България от ответника в настоящото производство или по отношение на марка рег. № 8901,ESTEE LAUDER, комбинирана, като се отчете специфичния шрифт на изписване (лист 67 от делото). В този смисъл са изложените в касационната жалба оплаквания. Същите са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо при преценка на критериите за общоизвестност на марката, описани по-горе, словосъчетанието ESTEE LAUDER не може да се разглежда изолирано от комбинираната марка рег. № 8901,ESTEE LAUDER, тъй като специфичният шрифт на изписването й не променя нейното звучене, смисъл и послание. Словосъчетанието ESTEE LAUDER, част от процесната марка, само по себе си се характеризира с висока отличителност и различните начини на изписването му не променят този факт. По определение марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. При наличие на достатъчно доказателства, че знакът ESTEE LAUDER е разпознаваем от релевантния кръг потребители, обоснован е изводът на съда, че промяната на вида на шрифта не засяга идеята и смисъла на словния елемент. Именно словният елемент носи отличителност на марката и шрифтът не може да намали тази отличителност, тъй като сам по себе си не може да бъде отделен от словосъчетанието. Първоинстанционният съд правилно е отчел характера на стоките, разпространявани с тази марка и цената, на която се предлагат артикулите. На тази база е определен и релевантният кръг потребители - жени, които ползват висок клас козметика, живущи в големите градове. В този смисъл правилно е разбирането, че известността на марката следва да се изследва сред тези категории лица, тъй като не може да се очаква стоките с тази марка да бъдат популярни сред всички, ползващи козметика. От заключението на вещото лице, неоспорено в тази част, се установява, че действителните или потенциални крайни потребители са около 400 000, а делът на имащите реален досег с марката е около 16 %, което е относително стабилен пазарен дял в България. От доказателствата по делото се установява, че марката ESTEE LAUDER се популяризира системно в редица български модни списания от 2004 г., т. е. много преди релевантната за спора дата 15.06.2006 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, посочени в чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. Обжалваното в настоящето производство решение е правилно, постановено е при липса на сочените отменителни основания и следва да се остави в сила. Ответникът в производството не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,