Решение № 13893 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2016 г.

Решение № 13893 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "СКМ Интернешънъл" ЕАД, гр. В. срещу решение № 98/21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 28/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1040-05-6/5.02.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В., с което е потвърдено разпореждане № 17/28.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - В. за приемане на декларираната с А. Й. А. злополука, настъпила на 6.09.2015 г., за трудова (неправилно в диспозитива на съдебния акт е посочено, че административния акт е оставен в сила). Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - В. да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - В. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Ответниците - Г. С. А. и М. А. Й. също оспорват основателността на касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са осъществени, поради което внезапното увреждане на здравословното състояние на осигуреното лице, настъпило по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение и довело до смъртта му, следва да се приеме за трудова злополука по смисъла на посочения текст. По делото е установено, че А. Й. А., наследодател на ответнците Ангелова и Йорданова и жалбоподателя "СКМ Интернешънъл" ЕАД - В. сключват трудов договор, с който А. е назначен на длъжност "старши моряк" с място на работа моторен кораб - тласкач "Р. С." и прикачените към него две баржи "Антверпия - 50" и "Антверпия - 51" (трудов договор № 23/30.06.2015 г.). На 6.09.2015 г. около 17.00 часа корабният състав се намира в Австрия, на км. 1966-1963 по река Дунав. След като губи радиовръзка с екипажа, капитанът претърсва кораба и баржите и в кърмовия баластен танк (ахтерпик) на баржа "Антверпия 51" (безекипажен, несамоходен кораб) открива безжизнените тела на трима от членовете на екипажа, сред които и А. Й. А. По - късно се установява, че тримата моряци са починали от задушаване. Установено е също, че членовете на екипажа са влезли в ахтерпика на баржата без разрешение на капитана и по неизвестни причини (обяснения на капитана на кораба, свид. Савова, заключение на вещото лице по изслушаната техническа експертиза). Злополуката е декларирана от работодателя "СКМ Интернешънъл" ЕАД пред РУСО - В. с декларация за трудова злополука № 17/26.11.2015 г. На това основание длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - В. издава разпореждане № 17/28.12.2015 г., с което приема злополуката с А. Й. А. за трудова. Това разпореждане е потвърдено решение № 1040-05-5/5.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В., предмет на оспорване. При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извода, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице е настъпило внезапно, причинило е смъртта му и е настъпило при изпълнение на работата по трудово правоотношение. В този смисъл решаващият съд правилно отчита специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд като моряк на товарен кораб. Условията, при които моряците осъществяват трудовите си задължения, са регламентирани в Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226/14.10.2003 г., обн., ДВ., бр. 93/2003 г.). § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на наредбата дефинира понятието "непрекъсната работа на борда на кораб" като приема, че това периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който същият изпълнява трудовите си задължения. През посоченото време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и за извършване на всякаква друга работа в интерес на предприятието Освен това чл. 49, ал. 2 от същата наредба приема, че обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на чл. на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В същия смисъл са и редица актове на Международната организация на труда, ратифицирани от Р. Б.. От горното следва, че когато чл. на екипажа на кораб е на борда на плавателния съд, той изпълнява трудовите си задължения по сключения с корабопритежателя договор, поради което работно място на всеки моряк е плавателният съд, а не конкретно обособено място в него. Специфичните условия, при които моряците престират труда си сочат, че когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каюта), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си, не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието (кораба), т.е. с работното му място. В този смисъл са решение № 7665/30.05.2012 г. по адм. дело № 274/2012 г. по описа на ВАС, решение № 7226/16.06.2015 г. по адм. дело № 1398/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение и др.). Възражението на жалбоподателя, че ахтерпикът на баржата "Антверпия-51" не е било работното място на загиналите при злополуката моряци, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на КТ работното място представлява помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. В случая баржата "Антверпия - 51" представлява място, по смисъла, изяснен по-горе, в което моряците и членовете на екипажа изпълняват трудовите си задължения. Видно от представеното удостоверение на общността за вътрешно корабоплаване № 4148 AN, плаващото средство "Атверпия 51" с уникален европейски идентификационен номер 06002313 е тласкана товарна баржа, съответно безекипажен кораб. Съгласно чл. 1.01, б. "а", т. 7 от Правилата за плаване по река Дунав "тласкана баржа" означава всеки кораб, построен или специално оборудван за придвижване чрез тласкане. В чл. 1.01, б. "б" т. 3 от Правилата за плаване по река Дунав е установовена дефиниция относно израза "тласкан състав", който означава твърдо свързано съединение от кораби, от които поне един е поставен пред моторния кораб, който осигурява движението и е наричан тласкач. Състав от тласкач и тласкан кораб, свързани по такъв начин, че се обезпечава управляемо съединение, също се счита твърдо свързан. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби вменява отговорността за безопасността на безекипажните кораби, за тяхното техническо състояние, механизмите, инвентара, документите (корабни и товарни) и за самия товар, по време на плаване - на капитана на моторония кораб, приел тези кораби. Съгласно чл. 7 от Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби, капитанът и екипажът на моторен кораб, към който са включени безекипажните кораби, освен задълженията за безаварийно плаване на кораба изпълняват денонощно и функциите на липсващия екипаж на безекипажните кораби по отношение на обслужването и поддържането на същите, необходимостта от които възниква по време на плаването, а именно: сформират, разформират и обвързват съставите както по време на плаването, така и в пристанищата и товаро - разтоварните пунктове, ако тези работи не се изпълняват от подменен екипаж; обслужват намиращите се на безекипажните кораби механизми, устройства и оборудване; обезпечават работата на сигналните средства; извършват работите, свързани с осигуряване безопасността на плаването, техниката по безопасността на труда и пожарната безопасност; извършват редовно измерване на водата в трюмовете и отсеците и изпомпването й; др. Изложеното налага заключението, че част от трудовите задължения на загиналите моряци като членове на корабния екипаж е да обслужват и осигуряват плаването и техническата безопасност и не безекипажния кораб. Ето защо баржата "Антверпия - 51" е работно място по смисъла, изяснен по- горе, на загиналия при злополуката старши моряк А. А., а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за липсата на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, несъвместимо с живота на пострадалия и условията на труд, т.е. с изпълнението на работата по трудовото правоотношение, също е неоснователно. С оглед изяснената по-горе специфика на трудовото правоотношение и на понятието "непрекъсната работа на борда на кораба" решаващият съд обосновано приема, че морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа по сключения трудов договор или във връзка с работа в интерес на предприятието. Обстоятелството, че тримата моряци по неизвестни причини и без разрешение на капитана са отворили люка на ахтерпика и са влезли в кърмовия баластен танк, не дава основание за различен извод. Установено, че капитанът на кораба е възприел това действие на членовете на екипажа и не е възразил. Освен това липсват доказателства действията на моряците да са извършени с цел умишлено увреждане на здравето или да са свързани с користна или престъпна цел. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че внезапното увреждане на здравето на А. А., довело до смъртта му е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, приема, че не са налице изключващите предпоставки на чл. 55, ал. 3 КСО и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - В. постановява решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като са взети предвид доводите и възраженията на страните и им предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - В. сумата 100.00 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,