Решение № 1772 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2009 г.

Решение № 1772 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Орлин Стоянов Андреев от гр. Сливен, против решение № 2/5.02.2009 г. постановено по адм. дело № 299/2008 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-11-20-18/10.11.2008 г. на областен управител на област Сливен. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област Сливен чрез процесуалния си представител юрисконсулт Валя Радева в писмено становище оспорва подадената касационна жалба и моли настоящия състав да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Орлин Стоянов Андреев от гр. Сливен срещу заповед № РД-11-20-18/10.11.2008 г. на областен управител на област Сливен, с която по заявление вх. № 9400/0001/8.04.2008 г., му е отказано изплащане на еднократно обезщетение, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу тази заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Въз основа представените по делото доказателства, в т. ч. удостоверение № 1920/1/8.03.2006 г. издадено от директора на ГД "Изпълнение на наказанията" съдът е приел за установено, че Орлин Андреев е осъждан двукратно на "лишаване от свобода" за престъпления по чл. 386 НК /през 1986 г. с присъда по НОХД № 180/1986 г. на ВС - Плевен и през 1988 г. с присъда по НОХД № 511/1988 г. на ВС - Сливен/; тъй като не е доказано, че причините за това са свързани с произхода, политическите убеждения или религиозните вярвания на лицето и основанието, по което е осъждан не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ, е направен извод за съответствие на обжалвания административен акт с приложимия материален закон. Правилно е констатирано, че осъждането на жалбоподателя по чл. 386, глава ХIII, раздел II от НК /в сила от 1.05.1968 г., в редакцията, действаща съответно към момента на постановяване на всяка от присъдите/ е извън кръга на визираните от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, за осъждане по които е предвидено изплащане на еднократно обезщетение. Искането за обезщетение е подадено в тригодишния срок по § 7 ПЗР ЗИД ЗПГРРЛ /обн. ДВ бр. 26/2008 г./ за предявяване на искания по § 3 от същия закон, с който е внесено изменението в текста на чл. 6 ЗПГРРЛ, уреждащо възможността правоимащите лица да получат обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна от тях репресия, за целия срок на репресията, след приспадане на обезщетенията, получени по досегашния ред. Първоначалната редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ изрично е препятствала изплащането на обезщетение на лицата, получили обезщетение по досегашния ред, каквото е и подателят на искането, видно от приложените в административната преписка документи, сред които собственоръчно подписана от него декларация в този смисъл. В заявлението не е конкретизирана хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ, по която и във връзка с изменението на чл. 6 от с. з. се претендира еднократно обезщетение за осъжданията по чл. 386 НК и изтърпяните от жалбоподателя наказания, съответно за периодите от 27.03.1986 г. до 19.12.1987 г. по присъдата от 1986 г. и от 19.08.1988 г., когато постъпил в затвора за изтърпяване на наказание по втората присъда - до датата 7.11.1990 г. на освобождаването му с Указ № 107/15.11.1990 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ лицата, които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са: по т. 1 - осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон Народната република" от Наказателния кодекс в сила от 13.03.1951 г.; "Престъпления против Народната република" в сила от 1.05.1968 г.; Военно-наказателните закони в сила до 28.09.1949 г. и до 17.02.1956 г., по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани; съответно по т. 4 /нова - по ДВ бр. 29/2005 г./ - осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Доколкото част от престъпното деяние по чл. 386 НК съставлява напускане на пределите на страната или опит за това, предшествано от отклонение от военна служба, анализът на горепосочените разпоредби, основанието и петитума на искането за еднократно обезщетение, налагат извода, че областният управител е следвало да обсъди изпълнени ли са условията и по двата посочени по-горе текста на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ. Но в случая е изследвано само наличието на предпоставките за признаване на право на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ, но не и тези по т. 4, във връзка с изменения чл. 6 ЗПГРРЛ. Наред с горното, по делото липсват данни относно причините за извършване на деянията, за които са издадени присъдите по чл. 386 НК. От жалбоподателя не са изискани, нито са представени мотивите към присъдите за налагане на наказанията "лишаване от свобода". При това административният орган е приел, че решение № 56/1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Сливен, няма обвързващ характер относно направения в него извод, че Орлин Андреев е репресиран по политически причини. При липсата на писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията обаче, областният управител е бил длъжен съобразно действащата към момента на произнасянето му ал. 2 на чл. 10 ЗПГРРЛ /нова - ДВ бр. 29/2005 г./, служебно да изиска произнасяне на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ относно тези обстоятелства. От гореизложеното следва, че обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и не съдържа мотиви по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ, относно основателността на част от направеното искане. В случая не е изпълнено изискването по чл. 35 АПК, административният орган да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като е приел, че изтърпяното от жалбоподателя наказание не попада в приложното поле на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, без да обсъди и събере всички относими към спорното право доказателства, областният управител е постановил акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, който следва да бъде отменен. Като не е съобразил това и е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Орлин Андреев, подадена срещу незаконосъобразна заповед на областен управител на област Сливен, административният съд е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон. Поради това обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а преписката - върната на областния управител на област Сливен за ново произнасяне по заявление вх. № 9400/0001 от 8.04.2008 г. съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение